Дружка на Роналдо с култово интервю за Кристиано, Меси и Балъков

Бившият португалски национал и участник на три Световни - Бето, даде любопитно интервю за Букмейкър Рейтинги:

-Бето, добре дошъл в България. Тук сте по покана на Асоциация „Докосни дъгата”. Ще се срещнете с млади деца – какво е нещото, което ги интересува тях в момента? Какви са Вашите впечатления?
-Първо искам да Ви благодаря за поканата. За мен е голяма възможност да съм тук, да науча малко повече за Пазарджик и България, както и да срещна тези деца. Мисля, че е важно за тях да разберат дали искат да имат живот, свързан със спорта. Мисля, че е важно за тях да чуят успешни примери. За мен е много приятно да говоря с тях, да отговоря на техните въпроси, да разбера желанията им. Тук съм да им помогна да разберат “защо” и “къде” трябва да “отидат”.

-Младежите имат много различно мислене от нас, има ли нещо, което да Ви изненада от срещата ви с тях?
-Да, изненадва ме, че в днешно време децата нямат “страст”. Нямат цели. Те харесват социални мрежи и видео игри… те са загубили своята страст – за спорт, за музика, за изкуство. Мисля, че е много важно да имаш някакви цели или увлечения – страст по нещо. Независимо по какво, просто да имаш страст. Ако нямаш цел, то не знаеш накъде отиваш.

-Мислите ли, че с променящия се свят, то и децата се променят? Защото ние, когато бяхме млади, нямаше интернет… Имахме само топката.
-Да, имах топка или някакви играчки и играех с тях над 5 часа. Говоря за една-две играчки…

-А колко часа с топката?
-10 часа с топката навън по улиците. Не вътре вкъщи. Но днес децата не излизат, стоят в стаята си. Те не комуникират физически един с друг, използват онлайн чатове. В днешно време това поколение губи връзката си, тази жажда да бъдеш с други хора, да се опиташ да разбереш бъдещето… Имам син на 14 години и виждам от първо лице за какво става дума. Знам, че той харесва футбол, знам, че иска да бъде футболист – той също е вратар като мен. Но е по-важно за мен да знам, че той има план “Б”, защото не всички могат да станат футболисти. Така че е важно за децата да имат една цел, една страст, но и също така резервен план, ако нещо не се получи. Вече е трудно да променим това, защото интернетът е завладял света. Но всички родители могат да се опитат да повлияят положително на децата си.

-Защо станахте вратар и кой беше Вашият идол като дете?
-Когато бях дете, моят пример за подражание беше Джиджи Буфон, въпреки че аз не съм имал някой конкретен идол. Имах примери за подражание като Буфон. Аз не започнах като вратар! Бях полеви играч, но бях много нисък и дебеличък и на първата тренировка треньорът ме повика и ми каза “Ей, Бето, добър си с крака, но не се движиш”. И аз му казах: “Не мога да бягам!”. “Като не можеш да бягаш – отивай на вратата”. И така 33 години стаж като вратар.

-Вие сте бил юноша на Спортинг Лисабон. По това време в Португалия и в Спортинг имаше български играчи – Ивайло Йорданов, Красимир Балъков… Помните ли някои от тях?
-Помня Красимир Балъков. Гонех топките, когато мъжкият тим играеше. Защото по време на мачовете това се вършеше от юношите на Спортинг. И съм давал топката на Балъков, когато той беше в Спортинг, така че го помня много добро. Костадинов, помня, че игра в Порто. Илиан Илиев в Бенфика, Христо Стоичков в Барселона. Така че имам доста примери за подражание от България.

-А играли ли сте някога срещу български играч?
-Да, срещнах се със Стоичков във Ватикана, на един приятелски мач – Мачът за Марадона, а също така бяхме и при Папата. Говорихме доста – той говори испански. Така че беше интересно да говоря със Стоичков и да разбера повече за него като човек.

-В България в последните 20 години имаме проблем с прехода на юношите към мъжкия футбол. Каква е причината за това? Същото ли е и в Португалия? Има ли съвет, който можете да ни дадете?
-Не знам каква е ситуацията в България, но футболът е глобален. В Португалия имаме своя начин да “създаваме играчи”. И той е в главата им – не само в таланта, в краката им, но и става дума за манталитет. В Португалия се грижим за играчите да станат професионалисти. Но да бъдеш професионалист не означава само тренировки. Това означава да си добре вкъщи, как се храниш, как почиваш… Опитваме се да създадем тези навици у футболистите още докато са деца.

-Това ли е най-трудната крачка – именно този преход от юношеския към професионалния футбол?
-Футболът е като пирамида. Като сме млади всички сме “долу” и всички растем заедно, докато в един момент не започне да става трудно. Не всички ще станат професионални футболисти, нормално е. Не само в Португалия или Бразилия, а навсякъде е така. Но можеш да бъдеш футболист. И този преход е в “главата”. Понякога клубът няма нужната инфраструктура. Понякога играчът няма нужния манталитет да се справи с напрежението. Понякога клубовете не залагат на своите юноши, а предпочитат да купуват чужденци. Има много причини за това футболистите да не могат да направят тази следваща крачка в кариерата си.

-Подписахте с Порто заедно с Радамел Фалкао. Какво е да преминеш от Спортинг в Порто? И кой е Вашият любим отбор?
-Нямам любим отбор, но харесвам Спортинг, защото прекарах над 10 години в тяхната школа. След това отидох в Порто. Манталитетът на клуба е напълно различен. Играх 3 години там и имам огромен респект към Порто. Харесвам ги много заради различния им начин на мислене. Порто е стартирал като малък клуб и с времето става европейски гранд. Не е лесно да преминеш от Спортинг в Порто. Защото феновете на Спортинг не приемат и не разбират защо трябва да отидеш точно там. Но във футбола е така – ако нямаш възможности да играеш в един отбор, трябва да намериш друго решение за себе си. И аз направих точно това. Намерих моя път, друго решение за мен самия. И така отидох в Порто, където бях много щастлив.

-Да поговорим и за Бенфика. Вие спасихте 2 дузпи във финал срещу тях, това ли е най-важният мач във Вашата кариера?
-Един от най-важните! Това бе финал на Лига Европа в Торино срещу Бенфика. Но имах и много други мачове, които са били важни за мен. Например, играх на Световното първенство в Бразилия през 2014 година. Чувството е върховно, няма по-високо ниво, на което един футболист може да играе. Мечтата на всяко дете, на всеки футболист. Аз имах този късмет. Бил съм част от три Мондиала – в Южна Африка, Бразилия и Русия. Играх на Мондиала в Бразилия и мога да Ви кажа, че това е най-великото нещо, което някой играч може да постигне.

-Какви са Вашите планове за бъдещето? Искате ли да бъдете треньор и да работите с деца или просто да споделяте Вашия опит като ментор.
-Нямам категоричен отговор на този въпрос. Знам, че имам нужните знания и опит. Уча магистратура за спортен директор, Интересувам се от мениджмънт на събития, а също така и треньорство. Искам да съм подготвен за всяко предизвикателство. Колкото повече възможности имам, толкова по-добре за мен. Трябва винаги да имаш план “А”, “Б” и “В”. Правя всичко, в което се считам полезен и което ми носи щастие.

-Меси или Роналдо?
-За мен те са напълно различни. Аз съм приятел с Кристиано. За мен той е перфектният атлет. Защото е работил толкова много в кариерата си, за да постигне всичките си успехи. Меси е роден с таланта си. Така че двамата са напълно различни. Щастлив съм, че съм играл с Кристиано и срещу Меси – не всеки може да каже това! Аз съм щастливец! Така че не искам да казвам кой е по-велик. За мен е Кристиано, но Меси също е от друга планета. Щастлив съм, че съм бил на терена и с двамата.