Когато ръководителите на ФИФА стъпят на асфалта в Доха през ноември за началото на Световното първенство по футбол през 2022 г., следващата им спирка вероятно ще бъде настаняването в един от многото разкошни хотели в Катар, построени да предоставят възможно най-луксозния престой по време на най-голямото спортно събитие.
Остава една година до първия мач, а феновете, които искат да подражават на начина на живот на спортния елит, могат да се отправят към уебсайта за гостоприемство на ФИФА, за да планират престоя си в страната домакин. Там те могат да разгледат каталог с ексклузивни, одобрени от ФИФА места за настаняване - от бутикови хотели до петзвездни курорти.
И все пак зад кулисите на някои от тези хотели, докато гостите се разхождат около басейна или пият коктейли в бара, служителите в хотелите, повечето от които мигранти, твърдят, че се борят да оцелеят със заплата от £1 на час.
Екип на The Guardian отсяда или посещава седем от хотелите, изброени в уебсайта за гостоприемство на ФИФА. В интервюта и разговори с повече от 40 работници, наети директно или чрез подизпълнители, медията разкрива редица твърдения за сериозни нарушения на трудовите права и ниско заплащане. Хотелите не са посочени, за да се защити самоличността на работниците, разговаряли с журналистите.
Много работници твърдят, че са работили изключително дълги часове, като някои казват, че не са имали почивен ден от месеци. Докато прекарват дните си, заобиколени от най-луксозните условия, някои работници твърдят, че са били настанени в пренаселени стаи в задушаващи трудови лагери. Няколко работници споделят, че паспортите им са били конфискувани. Мнозина казват, че работодателят им няма да им позволи да сменят работата.
Докато стаите в хотелите, изброени в сайта за гостоприемство на ФИФА, струват до £820 на нощ, когато са резервирани като част от пакет, почти всеки работник, с когото The Guardian разговаря, зает в домакинството, охраната, камериерските услуги, почистването или градинарството, казва, че е спечелил по-малко от £1,25 на час. Много служители работят за по-малко от £1 на час.
Работниците правят множество твърдения за нарушения на трудовото законодателство на Катар, което предполага недостатъци в трудовите реформи в страната. Те обещаваха край на злоупотребите с условията на труд и на системата за спонсорство на кафала, което означаваше, че работниците не могат да сменят работата си или да напуснат страната без съгласието на работодателя си.
Твърденията на работниците също така предполагат, че ФИФА не е успяла ефективно да извърши основни проверки на хотелите, разследвани от The Guardian. Организацията е съставила своя каталог, в нарушение на собствената си политика за правата на човека, която изисква от нея да предотвратява злоупотребите с труда, свързани с нейните операции.
Докато повечето работници, с които The Guardian разговаря, получават заплати в съответствие с новата минимална заплата, която влезе в сила през март 2021 г., тази заплата все още се равнява на само 1 £ на час плюс малка надбавка за храна.
The Guardian също така успява да разгледа фишовете на един работник, нает директно в хотел в каталога на ФИФА, които показват, че когато минималната заплата е въведена, основната му заплата от 750 риала (£150) се е увеличила до 1000 риала (£200) на месец, но надбавките за храна или транспорт например са намалени със същата сума, което означава, че заплатата му остава същата.
"Понякога се питам защо съм дошъл тук", споделя той. "Световното първенство е голямо нещо и всички ще му се радват, но начинът, по който се отнасят към нас… всички сме уморени."
Нощувка в стандартна стая в хотела струва повече, отколкото Дейвид печели за месец. Той отчаяно иска да смени работата си, но въпреки че скорошното правителствено законодателство позволява това, той твърди, че е в капан. "Приятелите ми се опитаха да сменят работата си, но нашата компания отказва да ги пусне", казва той. "Трябва да го приемем. Нашият шеф прави каквото си иска."
Хотелът може да се похвали с разкошни апартаменти и облицовано с мрамор фоайе, но квартирата на Дейвид е коренно различна: малка стая, споделена с петима други в запуснат комплекс в края на Доха.
Ранджит, охранител, дежури наблизо, точно както прави през предходните 11 часа. Заплатата на Ранджит е около 80 пенса на час. Но пет месеца не е получил и стотинка - всичко отива за изплащане на незаконната такса от 1300 британски лири, които той е принуден да изплати на агент, който е бил нает да му осигури работата. "Това е измама", казва той. "Тук само смучат кръвта ти".
Някои работници в седемте хотела казват, че са доволни от работата си и от настаняването на персонала, осигурено от хотела. И все пак мнозинството споделя, че се чувства в капан между исканията на своите работодатели и необходимостта да печелят пари за семействата си в родните си страни.
В един хотел работник твърди, че ръководството ще даде бонуси само на персонала, който е предал паспортите си. Незаконно е работодателите да взимат паспортите на работниците в Катар.
"Попаднахме в капан и не можем да излезем", казва друг работник в хотела.
С очакваните 1,2 милиона фенове по време на Световното първенство, секторът на гостоприемството може да очаква доходоносен турнир.
Няколко хотела демонстрираха добра практика, като набираха персонала си директно чрез онлайн реклами, а не чрез трудови агенти, които често налагат изнудващи и незаконни такси на новобранците, но дори и в тези имоти The Guardian говори с персонал, който получава много ниски заплати.
Най-тежките обвинения за злоупотреби са от работници, наети чрез подизпълнители, по-специално - охранители на хотели и градинари.
В друг хотел на уебсайта на ФИФА кенийски охранител е на път да започне своята 12-часова смяна, която според него всъщност продължава повече от 15 часа, като се добави времето за път от и до трудовия лагер, където живее.
Ако работи цял месец без почивка, той ще спечели 2000 риала (£400) - много по-малко, отколкото му е обещано, когато кандидатства за работата от Кения. Ако вземе почивен ден, работодателят му ще намали заплатата му с 50 риала (£10). Не че често има тази възможност. "През лятото трябваше да работим три месеца без почивен ден", казва той.
Паспортът му е конфискуван от фирмата му. "Може би си мислят, че ако имате паспорт, можете да избягате в друга компания", споделя той. "Нямаме друг избор, така че вземаме това, което е на масата."
Констатациите на The Guardian хвърлиха светлината на прожекторите директно върху ръководния орган на световния футбол, който беше критикуван от Амнести Интернешънъл, че е използвал подход "без ръце" към правата на работниците в приемащата страна. Говорител на ФИФА каза, че организацията "приема много сериозно всякакви претенции относно правата на работниците, които допринасят за провеждането на събития на ФИФА".
Говорителят каза, че специален екип прилага система за одит и съответствие за компаниите, участващи в провеждането на Световното първенство, включително в хотели, за да гарантира, че правата на работниците са спазени. "Въпреки че има нужда от непрекъснато подобрение, ние вече сме свидетели на важен напредък от страна на много хотели в Катар през последните месеци", добавя говорителят.
Изобел Арчър, специалист по трудови права в Персийския залив в Ресурсния център за бизнес и човешки права (BHRRC), благотворителна организация със седалище в Лондон, казва, че хотелите трябва да признаят своите отговорности към всички работници, включително тези, наети чрез подизпълнители.
"Ако хотелиерските марки положат дори половинчати усилия да проучат внимателно трудовите практики на своите доставчици, докато проверяват височината на своите рецепции или плътността на възглавниците в стаите за гости, ще видим огромна промяна за служителите в хотелите", на мнение е тя.
Доклад на BHRRC тази година също така откри доказателства за широко разпространена експлоатация на хотелиерски работници в Катар, което според него трябва да бъде "червен флаг" за футболни отбори, фенове и корпоративни спонсори.
Катарски служител казва, че правителството "приема много сериозно всяко нарушение на трудовото си законодателство, включително в сектора на хотелиерството". Служителят казва, че Катар има подход на нулева толерантност към компаниите-нарушители, като налага сурови наказания, включващи глоби и затвор.
"Бяха стартирани инициативи за повишаване на осведомеността, за да предоставят на работниците информация как да подадат жалби срещу работодателя си, и бяха въведени нови механизми за улесняване на по-добър достъп до правосъдие", добави служителят.