Столът на Оле Гунар Солскяер в Манчестър Юнайтед се клати все по-сериозно и според мнозина норвежецът вече трябваше да е уволнен от треньорския пост. В същата ситуация обаче е бил не някой друг, а неговият гуру и най-велик предшественик.
Когато на Юнайтед се пада да играе срещу Нотингам Форест в третия кръг на ФА Къп през януари 1990 г., се засилва усещането, че това ще бъде краят на младия шотландски мениджър Алекс Фъргюсън.
Както сега, така и тогава се оказва твърде сложно да се предвиди бъдещето във футбола. И мениджърът, на когото дните изглеждат преброени, се задържа още цели 23 години начело на Юнайтед.
За да поведе клуба към безпрецедентна ера на доминация в Англия, циментирайки статуса си на един от най-великите в цялата история на играта. Няма нужда да припомняме успехите на Фъргюсън, нито къде се намира клубът след неговото оттегляне. Но си заслужава да си спомним онзи момент, в който уволнението му изглежда неизбежно и един гол срещу Нотингам Форест го спасява.
Фърги поема манчестърци през ноември 1986 г. с репутацията на един от най-обещаващите млади треньори. Вече е извел Абърдийн до славна ера на успехи не само в Шотландия, но и в Европа с триумф за КНК и спечелване на европейската Суперкупа през 1983-та.
Показателно е, че и до днес няма друг мениджър след него, успял да триумфира в шотландската Висша лига с различен отбор от Селтик и Рейнджърс. Работата в Юнайтед обаче е различно предизвикателство. Фъргюсън заменя Рон Аткинсън, най-успешния наставник след ерата на Мат Бъзби, при когото обаче "червените дяволи" са започнали да потъват.
Тимът е на предпоследното 21-во място в Първа дивизия, когато шотландецът пристига, а една трета от сезона вече е изминала. Първоначално коравият мениджър се заема със задачата да изкорени алкохолните навици на футболистите и да промени репутацията на Юнайтед като клуб на пияниците.
Прогресът настъпва бързо и до края на кампанията Манчестър Юнайтед се изкачва с десет места нагоре до 11-тата позиция. После през 1987/88 е постигнато второ място, макар че шампионската титла на лидера Ливърпул не е особено застрашена и Юнайтед завършва на 9 т. зад първенеца.
Революцията на Фъргюсън обаче вече е в ход и Вив Андерсън, Стив Брус и Брайън Макклеър са доведени на "Олд Трафорд". През следващия сезон настъпва спадът и вместо да се бори за титлата, Юнайтед завършва 11-ти. В днешно време е съвсем очаквано треньорът да си тръгне при такъв край на кампанията, но тогава в елитната дивизия на Англия подобни скокове в класирането се приемат по-нормално.
Все пак тревогите са налице и през трансферния прозорец Фърги опитва да подсили още тима с имена като Гари Палистър и Пол Инс. Юнайтед обаче отново не е достатъчно силен, за да се бори за титлата, формата върви надолу, а дъното е стигнато в дербито срещу Манчестър Сити.
Въпреки амбициозната си селекция, "дяволите" са разбити с 1:5 от комшиите и бъдещето на Фъргюсън започва сериозно да бъде поставяно под въпрос.
Неговият биограф Дейвид Мийк пише, че след онзи разгром Алекс се прибира вкъщи и директно ляга на леглото, като скрива главата си под възглавницата, напълно шокиран. Медиите надушват кръв, а на феновете им писва.
В следващите месеци на "Олд Трафорд" може да се види един прословут транспарант, гласящ "Три години извинения и все същите глупости... чао, Фърги". С покачването на напрежението се оформя следният консенсус: мениджърът най-сетне ще бъде уволнен не ако, а когато загуби от Нотингам Форест за ФА Къп.
След години бившият член на борда на директорите Майкъл Найтън прави любопитно разкритие пред "Мирър": "Мартин Едуардс [тогавашният президент] и сър Боби Чарлтън се опитват да пренапишат историята, като твърдят, че случаят не е бил такъв".
"Но когато играхме с Куинс Парк Рейнджърс на "Олд Трафорд" навръх Нова година, аз бях в заседателната зала на полувремето, а Мартин се промъкна край мен и ми подшушна "Трябва да поговорим за мениджъра".
Така че залогът в онзи сблъсък с Нотингам е огромен - както се оказва, за цялото бъдеще на Юнайтед. Успешен рейд за Купата би дал на Фъргюсън спасителна сламка, за която да се хване покрай неволите в първенството. А съперникът е сериозен. Макар и цяло десетилетие след спечелените две поредни европейски купи, Нотингам Форест на Брайън Клъф си остава впечатляващ тим, на когото липсва единствено Купата на Англия.
Мачът се получава нервен и оспорван, стадионът е претъпкан, а теренът е кално поле и топката отскача от него както си пожелае. Днес вече знаем прекрасно, че сър Алекс е способен да измъква победи и в случаите, когато всичко изглежда срещу него. Тогава успехът идва с един проблясък в 56-ата минута. Марк Хюз хвърля изключително техничен и елегантен пас с външен фалц, след като е забелязал включването на неопитния Марк Робинс в пеналта на противника.
Момчето от Олдъм, развито в академията на Манчестър Юнайтед, е най-младият футболист на терена, но съдбата предоставя именно на него тази златна възможност и той се възползва - удар с глава и 1:0. Това попадение в калта на "Сити Граунд" в Нотингам е едничката проява на класа от който и да е от двата тима.
На няколко пъти домакините са близо до изравняване, а в един момент даже изглежда, че топката се търкаля към вратата, когато бабуните на игрището я отклоняват встрани - сякаш вследствие на някаква божествена намеса. По-късно кълбото влиза във вратата на Юнайтед и феновете на Форест празнуват, но и без да разполагат с ВАР, съдиите отменят гола. Флагът на асистента е високо горе заради нарушение срещу вратаря.
Не се намира какво да спре хода на събитията: "червените дяволи" побеждават, а шотландецът запазва работата си. "Най-сетне малко радост за Фъргюсън", отбелязва коментаторът след края на двубоя. А да знаеше само какво предстои...Още същата година Манчестър Юнайтед печели Купата на Англия. През следващата е завоювана КНК, а най-сетне, през 1992/93, Юнайтед става шампион на Англия.
Висшата лига е учредена и именно Фъргюсън с неговия отбор я печели първи. Оттам мениджърът изгражда състав, който не само постига дубъл на английска почва, но и велик требъл през 1999 г., с какъвто още никой друг английски тим не може да се похвали. Така от онова попадение в Нотингам се стига до далеч по-добре познатия гол в Барселона срещу Байерн Мюнхен, коронясал Юнайтед като първенец на Европа.
Вторият от тези голове е дело на самия Оле Гунар Солскяер, който би трябвало да намери известна утеха в сходствата между своята ситуация в момента и тази на Фъргюсън преди повече от 30 години. Проблемът на Оле е, че разликите са доста повече от приликите.
Дали норвежецът е съвременният Рон Аткинсън, който трябва да бъде уволнен, за да тръгне Юнайтед нагоре, или съвременният Фъргюсън, който трябва да получи време, за да осъществи всички мечти на феновете? Човек не може да предвиди бъдещето, но винаги може да научи нещо от миналото, още повече от това на Юнайтед, което е грандиозно.
Изминаха 35 години, откакто сър Алекс пое Юнайтед и едва ли някой скоро ще се доближи до постигнатото от него. Но ето че дори той за малко да бъде уволнен - и се налага един блед юноша да го спасява с гола си, за да успее шотландецът да извърви пътя към величието.
Материал на webcafe.bg
Коментари
Напиши коментар11:02 | 13 ное 2021 г.
10:51 | 13 ное 2021 г.
10:44 | 13 ное 2021 г.
Напиши коментар