Популярният мит е, че отборът на Дания е събран от плажовете, преди да спечели европейската титла. Включването на тима в шампионата идва десет дни преди неговото начало, след като УЕФА решава да се съобрази с резолюция на Съвета за сигурност на ООН по отношение на Югославия и я вади от участие.
Макар и популярен, митът си остава само мит.

Истината е, че отборът на Дания още не е разпуснат за лятна ваканция, защото треньорът Рихард Мьолер-Нилсен е обявил списък от 16 футболисти, които трябва да се изправят на 3 юни 1992 г. в Копенхаген срещу ОНД в приятелски мач. „Когато получих обаждането от федерацията, че всъщност ще играем на Евро’92, вече планирах ремонт на кухнята си”, разказва треньорът, а един от героите - Джон Йенсен, добавя: „Не сме били по плажовете, но в интерес на истината си правехме подобни планове. В Дания, когато играем футбол в зала, си казваме: три мача, душ и по домовете. Горе-долу така очаквахме да се развие и самото европейско!“

Единственият, който е във ваканция е голямата звезда Михаел Лаудруп. Той тъкмо е спечелил КЕШ с Барселона, а националният тим е затворена страница. Заедно с брат си Брайън и защитникът Ян Хайнце от ПСВ Айндховен, Михаел се е отказал от участие в тима, защото смята играта му за твърде дефанзивна, а методите на треньора за спорни. Все пак Мьолер-Нилсен му звъни по телефона и го кани да се върне за първенството, но получава любезен отказ. „Вече съм планирал ваканцията си и няма как да я отменя“, казва Лаудруп, откъдето по всяка вероятност тръгва и легендата за плажовете. Късмет за наставника обаче е, че малкият Лаудруп, Брайън, все пак се съгласява да участва, а както ще се окаже по-късно, се превръща и в голямата звезда на тима.

Рихард Мьолер-Нилсен е популярно име в страната си от 10-те години престой начело на местния Одензе, с който два пъти печели шампионската титла. Днес площад до стадиона в Одензе носи неговото име. Той съчетава работата си и с треньорския пост в младежкия национален тим, а след световното в Мексико е асистент на Сеп Пионтек в първия тим. Когато великият немец се оттегля, Рихард Мьолер-Нилсен е съвсем логичният избор. Европейската титла е неговото най-голямо постижение, но той добавя към нея и Купата на конфедерациите през 1995 г., а година по-късно вече не е треньор на Дания. Води за кратко Финландия и Израел, без да постигне особен успех, след което се пенсионира.

От днешна гледна точка голямото име в тима би трябвало да бъде вратарят Петер Шмайхел, който вече е преминал в Манчестър Ю. Евро’92 е първият голям шампионат, в който той се заявява на голямата сцена, макар че участва и 4 години по-рано, когато влиза в игра във втория мач. Титулярят Расмусен прави невероятна грешка при изпълнение на фаул от Гордильо в мача срещу Испания. И ако спасената дузпа на Ван Бастен на полуфинала през 1992 г. е това, с което е запомнен от масовата аудитория, то огромно внимание заслужават два епизода от финала. В единия Шмайхел спасява с една ръка удар с глава на Ван Бастен, а във втория хваща топката пак с една ръка при центриране, като изпреварва двама немски нападатели.

Десният бек Джон Сивебек е връзката между славния тим от 80-те и поколението, спечелило европейската титла. Любопитен, но малко известен факт от неговата кариера е, че е авторът на първото попадение за Манчестър Ю, след като отборът е поет от легендарния Алекс Фъргюсън. Това се случва на 22 ноември 1986 г., а попадението му е единственото при успеха с 1:0 над Куинс Парк. В края на същия сезон обаче Сивебек решава да продължи кариерата си във Франция.

Либерото и капитан Ларс Олсен също е от времето на Сеп Пионтек, когато обаче има периферна роля, защото се конкурира за поста със съфамилника си Мортен, една от легендите на датския футбол. Ларс Олсен ще направи и скромна треньорска кариера, в която ще води националния отбор на Фарьорски острови. Негов партньор в центъра е Кент Нилсен, запомнил се с това как избива топката точно пред Карл Хайнц Ридле на финала, когато германецът е готов да изравни резултата.

Отляво на финала играе Ким Кристофте, който иначе е централен бранител, а в днешно време и известен покер играч. Кристофте сменя контузилия се Хендрик Андерсен, който до сблъсъка с Ван Бастен е един от най-добрите футболисти на шампионата. Изпълнената последна дузпа срещу лалетата с едва няколко крачки засилка и танцът на радостта след това правят Кристофте култова фигура.

Друг централен бранител е Торбен Пиехник, който на първенството се занимава персонално с най-добрите фигури на съперника. Силната му игра срещу Ван Бастен най-вече е причина да бъде привлечен в Ливърпул веднага след Евро’92. И до днес обаче е смятан за един от най-големите трансферни провали на червените.

На Острова след златния медал намира препитание и Джон Йенсен, който отива в Арсенал. Там обаче е известен с това, че трябва да минат близо 100 мача, за да вкара първия си гол. При това при загуба от Куинс Парк с 1:3, в която той има голяма заслуга и за головете на съперника. На „Хайбъри“ тогава често може да се чуе подигравателната песен на гостуващите фенове: „Видях как Джон Йенсен вкарва гол!“. Трансферът му в Арсенал пък е причината за оставката на мениджъра Джордж Греъм, който се оказва намесен в скандал с комисионни.

Централният нападател Хенрик Ларсен често е бъркан с шведа с подобно име Хенрик Ларсон. Ларсен е легенда на столичния Лингби, прави скромна кариера извън Дания, а по-късно също води Фарьорски острови. Той е най-резултатният футболист на Червения динамит на финалите с попаденията си срещу Франция и Нидерландия (2). На трагедията на Ким Вилфорт сме посветили отделен текст, но това, което си заслужава да се добави, е, че той е голямата легенда в историята на Брьондби, макар да не е рекордьор нито по брой мачове, нито по голове. Друг от нападателите е Флеминг Поулсен, който по време на Евро’92 е играч на Борусия Д. В следващите две години обаче ще има малшанс да получи травми на кръстни връзки и на двете си колена, което ще сложи край на кариерата му.

Безспорната звезда на тима е Брайън Лаудруп, който обаче не успява да вкара нито един гол на първенството. По онова време играе за Байерн, но Евро’92 ще е катапулт за кариерата му, която ще мине през отбори като Милан, Фиорентина, Рейнджърс, Челси и Аякс. Още няколко футболисти записват участия, като някои от тях са наистина интересни персонажи. Например левият бек Клаус Кристиансен от Лингби. Той е толкова стреснат от успеха, че е единственият датски футболист, който нито веднъж не вдига и дори не докосва купата, докато трае турът за овации. Ларс Елструп, автор на победния гол срещу Франция, отива в другата крайност и се смахва. Първо влиза в секта и променя името си, а след това става ексхибиционист. Има неприятности с властите при огромен скандал, в който показва половия си орган пред деца в едно датско училище и е арестуван.

Това е датският тим – банда от странници, неудачници и истински късметлии, която поднася една от най-големите изненади в историята.

Материал на "Тема спорт"