Лудата година на Матераци в Англия

Той е световен шампион и главен герой в един от най-прочутите моменти от великата игра - онова стълкновение със Зинедин Зидан на Мондиал 2006. Суров защитник с несломим дух, с тежък характер и винаги способен на някоя лудост, Марко Матераци беше от този тип образи, каквито все по-рядко се срещат във футбола.

Но славата му на корав и непоклатим играч и човек се оформя сравнително късно в кариерата му. А преди това той преминава през една доста неуспешна авантюра в продължение на един сезон в Англия. С екипа на Евертън Матераци е изгонен три пъти само за 27 мача, като през април 1999 г. напуска терена срещу Ковънтри, облян в сълзи.

Дарън Хъкърби е измамил съдията със симулация, Марко спори до безкрай с рефера, но няма кой да го чуе. Налага се италианецът да бъде убеждаван да излезе от игра. "Онзи червен картон според мен беше абсолютно несправедлив", споделя години по-късно Матераци. "Но в Англия, когато е червен картон, това е, няма извинения. Все пак ме научи на нещо. Научи ме какво означава да си непознат човек в нова страна".

Матераци просто не е щастлив в Евертън. Сякаш трансферът е обречен от самото начало. Закупен е от Перуджа срещу 2.8 млн. паунда през лятото на 1998 като част от амбициозна селекция заедно с Оливие Дакур, Джон Колинс, Дейвид Ънсуърт и Стив Симонсен. "Карамелите" едвам са отървали изпадането в предния сезон и мениджърът Уолтър Смит е подкрепен от президента Питър Джонсън в трансферния прозорец, за да избегне нов подобен сценарий.

24-годишният Матераци е първото лятно попълнение, а Смит го е наблюдавал на живо и е бил впечатлен от неговата физика и хладнокръвие. Затова Евертън изпреварва няколко италиански клуба и си осигурява подписа на бранителя. При други обстоятелства Матераци можеше да премине в Лацио и да бъде резерва на Алесандро Неста, но Перуджа предпочита да го продаде в чужбина, а не на някой конкурент.

Трансферът изглежда повече от обещаващ, но се оказва един от тези случаи, в които правилният човек попада на грешното място. Във Висшата лига Марко Матераци показва някои от качествата, които впоследствие ще му помогнат да стане легенда на Интер, да вдигне световната купа и да спечели пет титли на Серия А, както и Шампионската лига. Но в Евертън представянето му е непостоянно.

"Той беше бавен при стартирането и при обръщането, но веднъж като тръгнеше, дългите крака му даваха добра скорост. Спокойствието му при контролирането и изнасянето на топката си беше откритие", пише един от фенските сайтове на Евертън, Toffeeweb. "Но недостатъкът му беше лошата дисциплина и дразнещата му склонност да получава червени картони".

Наистина трите му изгонвания с екипа на Евертън се оказват повече от двата му гола за тима. В играта на Матераци има някаква елегантност, но и усещане, че всеки момент ще направи грешка. Адаптацията на италианеца към живота в Мърсисайд прочита трудно и макар че той говори малко английски, средата не се оказва особено приветлива за новодошли чужденци.

В тима на Евертън не липсва талант, но отборът е в преходен период при Уолтър Смит. Под ръководството на предишните мениджъри, на играчите им е позволявано да ядат боб, наденица и картофи преди мачовете, често са пускани и да се позабавляват след някое гостуване. Но Смит се е заел да пренапише доста от правилата, макар и постигайки смесени резултати на игрището.

Прахосване на голови положения и пропусклива защита теглят "карамелите" надолу и след 24 двубоя победите са само пет. За капак, през онзи сезон 1998/99 талисманът и лидер Дънкан Фъргюсън е продаден на Нюкасъл през ноември зад гърба на Смит - сделка, която показва колко много клубът е надскочил собствените си възможности с лятната селекция.

Евертън някак оцелява в елита, до голяма степен благодарение на головете на взетия под наем през пролетта Кевин Кембъл. Но както признава защитникът в онзи отбор Майкъл Бел, тогава средата никак не улеснява адаптацията на новите играчи. Конкретно Марко Матераци е единственият италианец в отбор, в който никой не говори неговия език.

Съпругата му Даниела намеква пред пресата, че Ливърпул не им се струва безопасно място, тръгват и слухове, че Матераци никак не е фен на английския начин на живот. Говори се, че футболистът се връща в Италия поне за по една седмица всеки месец, отчасти и заради честите му наказания.

"Беше особняк. Свестен човек, но малко си падаше самотник", спомня си пресаташето на Евертън в онези години Алан Майърс. "Не общуваше много с хората. Говореше малко английски, но беше доста тих и не обичаше приказките и закачките. А тогава съблекалнята беше оживена и имаше много шеги и задявки".

Съотборниците му си спомнят един епизод от предсезонната подготовка в Тоскана, когато отборът е информиран, че няма да може да вечеря в ресторанта на хотела. Марко става и си тръгва ядосан, а по-късно е забелязан нацупено да яде купа с домати във фоайето на хотела. Такива пристъпи не са необичайни за темперамента му. Италианецът се оказва периферна фигура в съблекалнята, намусен и леко срамежлив, без приятели сред останалите играчи.

В автобиографията си "Животът на един боец" Матераци признава за проблемите с адаптацията. "Фактът, че бях италианец никак не помагаше. Не казвам, че е имало някакъв расизъм, но определено бях малко изолиран от останалата група", пише той. "В Англия има само един град: Лондон", добавя Марко в интервю. "Но живеех добре в Ливърпул. Нямаше много какво да се прави, но хората бяха добри и открити".

Все пак е очевидно, че нещата в Англия не се получават добре за Матераци нито на терена, нито извън него. Раздялата в края на сезона е неизбежна заради тежкото финансово състояние на клуба, който е потънал в дългове към банка заради лятната селекция. Затова Матераци е продаден на Перуджа с малка печалба, а две години по-късно преминава в Интер, където започва най-силният етап от кариерата му.

Днес 47-годишният Матераци рядко обсъжда Евертън и тази част от футболния му път си остава доста потулена. Показателно е, че в цялата си автобиография футболистът отделя само половин страница на онзи сезон. "Не мисля, че беше нещо кой знае какво, че той напусна", признава Алан Майърс. "Не беше някой, с който много сме се сближили или който ще ни липсва. Беше добър защитник, както доказа по-късно, но просто не го показа при нас".

"Иначе винаги е бил любезен с мен и ми махна като ме видя в микс зоната след финала на Световното първенство. Разбирах се с него, но не бях особено изненадан, когато направи онова нещо във финала (провокацията към Зидан). В Евертън той, Колинс и Дакур трябваше да бъдат основата на революция - но тя изобщо не се случи".

Така Висшата лига остава с твърде бегли спомени от един определено забележителен персонаж, който остави толкова голяма следа в световния футбол.

 Sportcafe, по The Athletic