Много често говорим, че конкретен млад играч е изключително перспективен. За съжаление, потенциалът невинаги се реализира. Във футбола всеки иска нещо ново, да изгрее нова звезда, да се появи суперталант, който да засенчи всички предишни.

Кристиано Роналдо и Лионел Меси в последните години спечелиха всичко възможно и станаха символа на сегашната футболна епоха.

Именно затова всички погледи се насочиха към Килиан Мбапе толкова нетърпеливо. И както се вижда, той не стана звезда на момента. Французинът израства, а играта му става все по-стабилна.

Сега всички са възхитени от нападателя на Борусия Дортмунд Ерлинг Халанд, въпреки че е твърде рано да се говори за негово място на трона. В Англия, където очакват възобновяването на шампионата, решиха да си припомнят няколко неудачни примера за обещаващи играчи, сочени за бъдещи суперзвезди, а не постигнаха нищо подобно.

Славата и успеха са голямо изпитание, с което не всички млади играчи се справят. Някои наистина става топ-играчи, други стават резерви, други отиват да играят под наем, някои отчаяно се опитват да се върнат на нивото, на което са били. За съжаление неуспешно.

Равел Морисън

Този полузащитник, който Алекс Фъргюсън назова “най-доброто хлапе, което е виждал”, беше неизменна част от младежкия отбор на Манчестър Юнайтед в началото на миналото десетилетие и неговите футболни способности не бяха поставяни под съмнение. Но отношението му към работата съвсем не бе образцово и Манчестър Юнайтед бе принуден да се раздели с него през 2012 г. Той премина в Уест Хям, но и там не успя да поднови кариерата си. На няколко пъти бе преотстъпван, игра в Лацио, Мексико и Швеция, а сега едва ли някой помни Равел като един от най-талантливите възпитаници на сър Алекс.

Сюлейман Кулибали

Сътвори впечатляваща серия от девет гола, включително хеттрик във вратата на Бразилия на юношеския шампионат през 2011 г. Погледите бяха приковани към младия котдивоарец, а медиите не пестяха суперлативи и го кръстиха “новия Дидие Дрогба”. Топ-клубове се устремиха към него, но Тотнъм изпревари всички. Големите надежди обаче не се оправдаха. Първо игра под наем в Италия, после един сезон в Бари, където не записа нито един мач, а в момента се намира в първенството на Тунис. А е само на 25 години.

Бруно Шейру

Медиите и дори много експерти обичат да закачат етикети. Така Шейру бе наречен от бившия мениджър на Ливърпул „новият Зинедин Зидан“. Жерар Улие закупи сънародника си през 2002 г. от Лил за 6.5 млн. евро и бе уверен, че Зидан скоро ще приключи с футбола, а Шейру ще заеме неговото място в пантеона на най-добрите халфове в света. Той успя да убеди много хора в това. Самият Шейру обаче не успя да се утвърди в състава на Ливърпул, игра само два сезон за тима, после бе преотстъпван и накрая продаден на Рен.

Джошуа МакЕкран

Юношата на Челси бе определян като най-перспективният играч от системата, направил пробив в основния отбор. Но върху него се стовари суровата реалност. МакЕкран дебютира на 17-годишна възраст през 2010 и дебютът му бе впечатляващ и го закрепи в отбора на тази възраст. Развитието му обаче рязко спадна, след като Карло Анчелоти бе уволнен от Челси. Новият мениджър Андре Вилаш-Боаш не виждаше такъв потенциал в халфа и го прати в Суонзи под наем. След това имаше периоди в Мидълзбро, Уотфорд, Уигън и дори Витес. Сега е играч на втородивизионния Бирмингам.

Фран Мерида

Мерида също беше възхваляван от медиите, които го определяха като “новия Сеск Фабрегас”, затова през 2005 г. премина от Барселона в Арсенал. Откривателят на таланти Арсен Венгер назова Мерида като “напълно изключителен играч. Фран обаче не съумя да се наложи в основния състав на “артилеристите” и през 2010 г. се опита да рестартира кариерата си в Атлетико Мадрид, а сега на 30-годишна възраст играе в скромния Осасуна.

Джордан Айб

Всички големи клубове искаха Айб, след като той дебютира в състава на Уикъмб през 2011 г. на възраст 15 години и 311 дни, ставайки рекордьор в лигата. Два месеца по-късно Ливърпул изпълни задачата, подписвайки с него. В младежкия отбор на “червените” Айб се представяше достойно и през сезон 2014/15 успя да пробие в първия отбор. В първия мач с Евертън той бе признат за най-добър в срещата. В края на сезона контрактът му бе подновен и в Ливърпул виждаха в него наследник на напусналия Рахийм Стърлинг. Айб обаче също не оправда надеждите и през 2016 г. бе продаден на Борнемут за 15 млн. паунда. За почти четири сезона в състава на “черешките” той вкара три гола. Сега договорът му изтича клубът и не смята да го продължава.

Аднан Янузай

За белгиеца се говори и изписа много. Той наследи от Райън Гигс в Манчестър Юнайтед номер 11 и проведе отличен сезон под ръководството на Дейвид Мойс през сезон 2013/14. Янузай много говори за медиите, те писаха много за него и бе сочен за нова звезда на Манчестър Юнайтед и английския футбол. Във формата на играча обаче настъпи спад и последва много неуспешен сезон под наем в Борусия Дортмунд, после още в Съндърланд. После успя да възстанови репутацията си в Реал Сосиедад, но вече не се говори за него така, както преди. Футболната общност позабрави за него.

Гаел Какута

На 16-годишна възраст Какута бе определян като “най-надареният играч от своето поколение”. Медиите отново си правеха необосновани изводи. Гаел влезе в основния състав на Челси, но не издържа на това ниво, изигравайки само 16 мача. Той бе приютен от Севиля през 2015 г., после отиде в Китай, върна се в Испания, но вече в Райо Валекано. Сега 28-годишният Какута е футболист на Амиен, а преди години никой не се съмняваше, че крилото ще прави същото, но в състава на топ-клуб.