Оливие Жиру пише история. През седмицата срещу Украйна нападателят записа голове под номер 41 и 42 и мач №100 за Франция. Така таранът вече е втори във вечната листа на стрелците на „петлите“, изпреварвайки митична фигура като Мишел Платини. Но Жиру не мисли да се спира дотук защото до първото място, което понастоящем се държи от Тиери Анри го делят само 9 попадения. И той може да направи първата стъпка към върха още днес срещу Португалия в Лигата на нациите. „Няма възможни неща“, твърди Оливие. И гледайки развитието на кариерата му, стартирала от третото ниво на футбола във Франция е трудно да му възразим.
- Как се почувствахте, когато чухте за стотен път националния химн на Франция по екип на терена?
- Усещането бе за гордост, чест и успех. Това е невероятно. Аз съм в компанията на Зинедин Зидан, Тиери Анри и Марсел Десаи. Какво повече мога да искам от кариерата си в националния отбор. Още повече бях капитан. Когато Дидие Дешан ми каза предната вечер, че ще изляза с лентата направо не можах да повярвам.
- Мачът с Украйна бе по-специален за вас не само заради статистиката.....
- Определено. Първо заради обрата в плейофите за класиране на световното първенство през 2014. В първата среща паднахме в Киев с 0:2, но на реванша спечелихме с 3:0. Освен това Андрий Шевченко (б.р. - селекционерът на Украйна) беше идолът ми като дете. Познаваме се защото понякога идва на тренировките на Челси, но въпреки това в сряда поисках да се снимаме заедно.
- Мислите ли сте някога, че можете да минете Мишел Платини?
- Никога не ми минавало през ум. Немислимо е да бъде сравняван с него. Нашите истории и кариери са съвсем различни.
- И сега следващата ви мишена е Тиери Анри...
- Ще ви кажа същото както и за Платини. Между нас няма база за сравнения. Но аз съм на 9 гола от Анри и ще ви излъжа, ако ви кажа, че не искам да го мина. Това е моята цел и мисля, че имам сили да я постигна. Ако съм научил нещо от футбола, то е че няма невъзможни неща. Всичко може да се постигне стъпка по стъпка с много работа и решителност. Когато през 2007 г. бях в Истр в Трета дивизия, целта ви бе да заиграя във Втора, после в Първа и така нагоре по веригата.
- Спомняте ли си първия си гол за Франция?
- Да, много добре. Беше на 29 февруари 2012 срещу Германия в Бремен. Това бе третия ми мач за Франция. Играех сам на върха на атаката, а зад мен бяха Франк Рибери, Самир Насри и Матийо Валбуена. За гола обаче трябва да благодаря преди всичко на Матийо Дебюши, който ми центрира перфектно.