Нарекоха го Голямото пътуване. Във вторник вечер то приключи, защото Рейнджърс пристигна там, където му е мястото. За феновете това означава край на четирите сезона – един повече, отколкото се надяваха – с тъжни празненства и неочаквани препятствия. С омразни босове и раздути бюджет. С невежи треньори и провалени футболисти. Пътуването не мина без отклонения от пътя, барикади и блокади. Всичко това приключи тази седмица. Как обаче се стигна изобщо до тук?

През 2012-а клубът не успя да намери начин да излезе от администрация и премина към ликвидация, като нова компания пое активите на старото дружество. Случаят бе без прецедент в шотландския футбол, та след дълго хапане на устни отговорните фактори, сиреч 25 от 30-те клубове-членове на Лигата, решиха да „поканят“ Рейнджърс за членство в Трета дивизия.

Делото по случая с фалита все още е в съда, но отдавна е ясно, че Рейнджърс просто свърши парите, а старата схема с вземането на заеми вече не вървеше. А никой не се нае да поеме гаранции за клуба. Кой е виновен? Болшинството от феновете обвиняват Крейг Уайт, който купи клуба от сър Дейвид Мъри, както и самия Мъри за трупането на дългове. Разбира се, медиите също са нарочени. Има обаче и други смешници, които бяха на работа в клуба и не бива скоро да се появяват на „Айброкс“.

В онези дни на 2012-а шотландските футболни шефове изпаднаха в паника, когато настъпи време за фалита. Те предупреждаваха за настъпващ Армагедон, ако новото дружество не получи място в елита от раз. В крайна сметка обаче Рейнджърс бе принуден да почне от дъното.

За неутралните Рейнджърс умря през 2012-а. Те не спират да наричат новия клуб Севко – по името на компанията, която взе активите на стария. Феновете на Рейнджърс обаче разбираемо имат друго виждане, а и на останалите им писна да се обясняват – в крайна сметка е новите играят в синьо, на „Айброкс“ и кръста на Рейнджърс на екипите си. 

Могат ли да претендират за миналите си трофеи? Част от сделката през 2012-а гласеше, че ако си платят дълговете и подпишат още няколко споразумения, могат да запазят отличията си. Включително е тези, спечелени със скандалната схема, позволяваща на клуба да плаща на играчите си повече пари, отколкото официално е таванът на заплатите. Беше доказано, че са ползвали това предимство в продължение на девет години! Така е в шотландския футбол, споровете по тази тема не спират и до днес.

Човекът, който се зае да връща славата на клуба в лудото лято на 2012-а, бе Али Маккойст. Неговото „Няма да се скрием“ бе това, което феновете искаха да чуят в онези дни. И той спечели две поредни промоции, преди да се срине по средата на третия сезон. В неговия край тимът, воден от Стюърт Маккол, бе бит от Мадъруел (1:6) в плейофите в Чемпиъншип. Днес наследилите го Марк Уорбъртън и помощникът му Дейвид Уеър обират почестите за завръщането във Висшата лига след четири години.

На върха на клуба също има нови фигури. Южноафриканският бизнесмен Дейв Кинг и трима директори (известни като Трите мечки, което е реверанс не само към прякора на Джърс „плюшените мечета“) взеха властта преди година. Те не спират да наливат пари, но също теглят заеми.

Дори клуб с такава масова фенска подкрепа се нуждае от това, когато не е в елита. Мнозина още се съмняват, че най-лошото е приключило. Показателно за това ще е лятната селекция. Дали имат сили да се борят със Селтик през новия сезон? Ако сериозно подобрят състава си. Нужни са на всяка цена солиден централен защитник, опорен халф и поне още един нападател, ако искат да играят същия отворен футбол, както в Чемпиъншип. 

Доволните и недоволните от връщането на Рейнджърс в елита са по-равно. Босовете още пресмятат допълнителните приходи, които ще бъдат генерирани пряко и косвено. Огромната пътуваща агитка също ще носи пари в лига, в която има невзрачни клубове като Хамилтън. Перспективата да се вдигнат парите от тв права, само и само да се предава Старата фирма, също ще остави доволни мнозина.

Болшинството фенове на Селтик, каквото и да казват публично, са щастливи да видят старите си врагове. На тези на Абърдийн, Хартс и Мадъруел обаче им хареса живота без Рейнджърс. Те знаят, че има голяма вероятност да се върнат старите дни, в които двата гранда харчеха нашироко на пазара и финишираха с над 30 точки аванс пред другите.

РЕЙНДЖЪРС В ЦИФРИ

45 744    Средна посещаемост на Рейнджърс в единствения им сезон в Трета дивизия 2 067    Най-ниската посещаемост на домакински мач на Рейнджърс през последните 4 сезона – при 2:0 над Форфар през 2014-а. 345    Головете, вкарани от Рейнджърс в лигата. 170    Мачовете, изиграни от капитана Лий Уолъс в последните 4 години 72,46%    Процентът победи на Али Маккойст, 121 победи в 167 мача. 37,4%    Процентът повишена посещаемост на домакинските мачове на Рейнджърс този сезон в сравнение с миналия. 20    Най-дългата серия победи, започнала на 3 август 2013-а срещу Брекин до 1:1 срещу Странреър на 26 декември. 15    Различните националности, представлявали отбора в периода: шотландци, англичани, бразилец, румънец, грък, канадец, французин, американец, северноирландец, ирландец, литовец, испанец, тунизиец, австралиец, хондурасец. 13    Броят хеттрикове, отбелязани през последните 4 сезона, Ники Кларк и Йон Дейли се разписаха по 4 пъти. 2,69    Средният брой голове, вкарани на мач, откакто Марк Уорбъртън пое отбора.

Материал на "Тема спорт"