Турският футбол живее от омразата

В последните два месеца трето първенство е спряно заради насилие. Било то заради инциденти на терена, пред стадиона, на заседание на клубните босове или на улицата. Вкарването под общ знаменател няма да ни даде обяснение какво се случва в Турция, Гърция и Египет. Всеки от случаите има своя предистория, зад които се крие много омраза и трупано с години усещане за несправедливост.

Атентатът срещу автобуса на Фенербахче шокира футболния свят. След нея за турците остана само срамът, който не може да бъде изчистен дори от бързата реакция – спряното за седмица първенство и арестуваните заподозрени. Лепнатото петно е върху целия футбол в страната, който след полуфинала на Евро 2008 обикновено е свързан само с негативни събития. Връхната точка бе корупционният скандал, изхвърлил Фенербахче от Шампионската лига през 2011-а, но прекратените мачове заради насилие и такива само пред жени и деца в югоизточната ни съседка не са рядкост.

Макар мнозина да осъдиха веднага атаката от събота вечер, включително държавният глава Реджеп Ердоган (фен на Фенербахче), мненията в социалните мрежи бяха разнопосочни. Адвокатът на Трабзонспор Атила Дилавер например туитна, че Фенербахче влияе на медиите и затова първоначалната версия за хвърлена тухла се е променила на стрелба с пушка - каквото разследването доказа, че е имало. Членът на борда на Галатасарай Селим Арда пък уточни злъчно:

„Манипулирането на мачове е едно, животът е съвсем друго“. Повечето от тези, които одобряват атаката, бяха фенове на Трабзонспор и Галатасарай. Някои откровено пожелаваха смъртта на играчите на Фенербахче и най-вече на Емре Белозоглу заради скандала от 2010/11. Други директно обвиниха за случката Турската федерация, особено след като тя побърза да отмени всички мачове от Суперлигата и купата за седмица. Веднага се появиха мнения, че фенерите така пак получават преимущество, тъй като имат общо осем контузени, трима от които от мача в Ризе, предшестващ инцидента.

От Фенербахче отказа да влязат в тона на спекулациите, свързващи фенове на Трабзонспор с атаката, макар че това е очевидната връзка предвид мястото на инцидента. Те поискаха бързо разследване, но се знае, че в тази страна това трае толкова дълго, че хората или забравят за тях, или случаите се потулват. Въпросът е, че тази стрелба показва доста по-големи проблеми не само в местния футбол, а и в обществото. Фактът, че има хора, които одобряват атентата, не просто е объркващ, а направо дразнещ. На турците отдавна е лепнат етикети „варвари“, а случилото се не помага това да се промени.

Инцидентът вероятно ще удари и трансферното лято в Суперлигата. Наскоро федерацията освободи примката около квотата за чужденци, за да могат да дойдат повече качествени играчи. Турция не винаги е била атрактивна дестинация, особено преди да почнат да се хвърлят огромни пари. Дали след тази стрелба чужденците ще изберат пачките и едва 15-те процента данъци бяха тях, за да дойдат в страна, в която сигурността им не е гарантирана?

Сянката на скандала с уговорени мачове от 2011-а очевидно няма да изчезне скоро. Вероятно причината за това е начинът, по който процедира федерацията. Макар да изхвърли отбора от Европа за две години, УЕФА остави на местната централа да реши какво да прави с първенството. А тя пренебрегна препоръките и продължи по старому - с наказания за отделни личности, впоследствие отменени, но не и за клубовете. Според мнозина напрежението щеше да изчезне, ако Фенербахче бе преотстъпил титлата на Трабзонспор през 2011-а, но федерацията така или иначе се произнесе веднъж по въпроса – в полза на фенерите. И сега феновете в Трабзон не пропускат възможността да припомнят този случай всеки път.

Мнозина в Турция се подиграват на Фенербахче, наричайки го „клуб, уреждащ мачове“, с което само насърчават подобни атентати. Истински късмет е, че в случая няма жертви. В момента делото за уговорените мачове от 2011-а отново е в съда. Само си представете какво би се случило, ако всички обвинени бъдат оправдани. Това не е единственото съдебно дело, свързано с турския футбол, но е най-популярното.

Цялата тази случка би трябвало да обедини футболните хора в Турция. А тя по-скоро показа колко разделена е страната. Докато има хора, които оправдават атентата, то Турция няма да стане футболна държава. Тук всеки е фен на някой клуб преди всичко и задължително мрази останалите. И докато някой смята, че нечий живот е по-важен от този на другите, Турция ще си остане далеч от модерния свят.

В ГЪРЦИЯ

Хегемонията на Олимпиакос и насилието опразниха стадионите

Турската Суперлига едва ли ще настигне този сезон съседна Гърция по брой спирания на местното първенство. Елините вече го сториха три пъти за по седмица. Първо всички спортни събития в страната бяха отменени през септември, след като 46-годишен фен на Етникос бе пребит до смърт при сблъсъци на фенове на мача с Иродотос от трета дивизия. Два месеца по-късно футболът пак нямаше, след като Христофорос Зографос, който е заместник-председател на съдийската комисия, бе нападнат и бит свирепо от двама мотоциклетите в центъра на Атина.

Третото спиране бе в края на февруари, този път след нахлуването на терена на фенове на Панатинайкос по време на дербито с Олимпиакос, последвано от размяна на удари между клубни босове и стюарди по време на заседанието на Суперлигата два дни по-късно. На власт в Гърция вече бе СИРИЗА, която се зарече да се пребори с хулиганските изстъпления в спорта, въвеждайки електронни билети и още куп други мерки за новия сезон.

За момента борбата срещу насилието по стадионите изглежда неравна, а и клубните босове не дават добър тон. Олимпиакос върви към пета поредна титла (общо 41-а) и се шири в охолство, а останалите едва оцеляват в условията на криза и свити бюджети. Липсата на интригата и насилието по стадионите неминуемо доведе до спад на зрителския интерес – средната посещаемост спада вече 7-и сезон, в момента е 3501 души на мач.

Ултрасите в Египет жертви на политиката

Пореден кръг, поредна морга с трупове, още опечалени майки, оплакващи загиналите си синове. Футболът никога не е бил война за оцеляване, но в Египет е така от години. Местното първенството бе спряно в началото на февруари за 40 дни, след като поне 20 фенове на Замалек бяха убити пред стадион в Кайро в опит да влязат за мача с ЕНППИ. За нелепата им смърт никой не пое отговорност, а само се сипеха взаимни обвинения. За да се разбере случилото се обаче, трябва да се върнем към революцията в Египет от 25 януари 2011-а.

Тогава избухна бунта срещу президента Хосни Мубарак, управляващ страната брутално от десетилетия, а сред протестиращите редом до Мюсюлмански братя бяха и шокиращо много ултраси. А това са хора, организирани в групи, които не четат казионната преса, не признават авторитети и обичат насилието. За феновете на Ал Ахли например песните, възхваляващи легендата Мохамед Абутрика, са толкова отличителни, колкото сблъсъците им с полицията преди мач. И ако в първите седмици след революцията ултрасите се чувстваха като пазители на новия ред, но всичко се промени, след като новата власт си върна силата.

На 1 февруари 2012-а 79 фенове на Ал Ахли бяха убити на мач в Порт Саид. Първо се смяташе, че причината е в бой между две агитки, но истината се оказа по-дълбока. Според един от оцелелите всичко е било организирано от държавата, тъй като групировката на Ал Ахли била станала твърде силна. Първенството бе спряно за година, а в крайна сметка 21 души бяха осъдени на смърт, други бяха хвърлени в затвора година по-късно.

Трагедията в Порт Саид показа, че протестите могат да предизвикат промяна. Но това вече е друг Египет. Демократично избраният президент Мохамед Морси бе свален и заменен от генерал Ел Сиси, а стотици привърженици на Мюсюлмански братя бяха убити при протестите след преврата. А ултрасите, които предизвикаха революцията от 2011-а, бавно изчезват от хоризонта. Дори буквално, като тези на Замалек през февруари.