Олимпиадата във Франция отиде на заслуженото си първо място в историята, а сега следват близо 1500 дни на трескаво чакане за следващите Игри в Лос Анджелис. Настроението за нас, българите, е повишено, защото в благодатния четвъртък и чудодейния петък спечелихме цели 7 отличия и от последното преминахме на престижното 26-о място в генералното класиране по медали. Някои патриотарски напъни дори вече обявиха, че това е най-доброто ни представяне през новия век, но все пак 12-те медала в Атина са почти двойно повече от 7-те в Париж.

Но е факт, че има съществен напредък. И веднага бие на очи сравнението между дъното в Лондон (2012) и Рио (2016) спрямо възхода в Париж. От седемте медала във Франция родно производство са един златен, един сребърен и един бронзов. Останалите 4 са привнесени отвън, тоест наели сме чуждестранни спортисти да ни представляват. Това обстоятелство силно се коментира от населението, чийто отдушник са социалните мрежи. Няма как да се избяга, че Ализаде, Ибаниес, Рамазанов и Новиков са произведени за високо спортно майсторство съответно от Иран, Куба, Русия и Украйна. Но практиката да се купуват или направо крадат спортисти не сме я измислили ние, а е масово прилагана. Без да съм правил изчисления, ориентировъчно 20-25% от всичките медали на Игрите бяха спечелени по този начин. Примерите не са десетки, а стотици, ако не и хиляди.

Тук обаче задължително трябва да се даде точно и ясно обяснение. Златните Рамазанов и Новиков и бронзовите Ибанес и Ализаде не са завъртели глобуса и пръстът им е да уцелил случайно на картата България. Те са дошли заради условията и не на последно място заради финансовите стимули. И тук вече е заслугата на съвсем конкретни хора, които са успели да ги убедят да изберат точно България. Не само са ги убедили, но с годините не са ги и разочаровали, защото излъган човек няма как да донесе медал. Комплекс от фактори допринесе българският народ да е горд и щастлив. Не на последно място и това, че нашият паспорт носи много предимства, които ние сякаш не оценяваме достатъчно.

Това е по отношение на легионерите, които си свършиха перфектно работата. За в бъдеще този процес трябва да бъде продължен и още качествени спортисти да представят България на следващите Игри. Примерът на федерациите по борба, бокс и таекуондо може да бъде приложен в тениса на маса и бадминтона, дори в спортната гимнастика. В Алжир сигурно няма и една зала за гимнастика, но благодарение на обстоятелствата имат олимпийска шампионка!

Няма никакъв смисъл от разделянето на наши и ваши, но все пак трябва да бъдат отбелязани и другите постижения. В художествената гимнастика ми се струва немислимо да бъде натурализирана чужда състезателка, а другите масово го правят с рускини. Практически България по всички фронтове се състезава срещу Руската федерация, без официално тя да е представена на първенствата и купите. Олимпийската шампионка е руско производство, а ансамбълът на Китай е с руска треньорка. Но нашите момичета се представиха достойно, върнаха се с един медал, а вторият не бе спечелен заради нелепа грешка. При нормално изиграване на първото съчетание във финала със сигурност щяхме да притежаваме и четвърти златен медал и да сме с още няколко места по-напред.

Поред в скалата на щастието най-доволни трябва да са борците заради неочакваните си две златни отличия. Но и при тях пада капка катран в кацата, защото за пръв път от шест олимпиади сме без отличие при жените. И отчетливо се видя, че в женската секция нещата не са никак добри. В бокса няма място за разочарование, но неудовлетворението е огромно. Там ни липсват поне две отличия и със сигурност един златен медал, какъвто имахме в Токио. А изобщо не иде реч за винаq защото петимата в Париж бяха отлично подготвени и готови за максимум. Но самият спорт е много субективен, а и скандалът с хромозомите ни се отрази зле ментално.

Щангите трябва да са най-доволни от постигнато, което е две от три. Но някак беше предварително ясно, че Насар само трябва да излезе да вдига и ще стане шампион. А Андреев спокойно можеше да вземе сребърен. Таекуондото изпълниха програмата минимум, но самата ситуация ги ощети. Ализаде беше най-добрата в категорията и само малшанс я лиши от златото.

Но България постигна много и извън медалите. И тези постижения трябва да бъдат отчетени в отделно класиране. Както и насърчени в отделна държавна програма, защото се нуждаят точно от това. Писах го няколко пъти, но за мен гордостта на нашата страна в тези игри се нарича Валентина Георгиева. Не деля спортовете по значимост, но тя бе половин час в компанията на мегазнаменитостите Байлс и Андраде. И рамо до рамо до тях тя завърши на пето място на прескок. В атлетиката Тихомир Иванов дори се надскочи с осмото си място на висок скок, а в плуването само четири стотни разделиха Епитропов от знаменито участие в мъжки финал. В този заслужен списък поставям и Десислава Ангелова с нейния финал в гребането. Сестри Стоеви също трябва да са повод за гордост с четвъртфинала си в бадминтона. Лош късмет ги лиши от поне бронзов медал.

Цели четири години ни делят от следващата олимпиада и в момента е важно да бъде запазен положителният тренд. Особено в плуването, леката атлетика и спортната гимнастика, където посяхме кълнове и те трябва да бъдат доразвити. Нямам и най-малки съмнения, че борбата, щангите, боксът и художествената гимнастика отново ще бъдат на висота в Лос Анджелис, но там ще е хубаво да има и нещо в добавка, за да не чакаме за медал до последните дни.

Всъщност някъде около Олимпиадата в Рио бяха заложени основите на сегашния успех. А той струва на държавата в пъти повече пари, отделяни за спорт спрямо предишни периоди. И това бяха най-добре похарчените пари на данъкоплатците.

Материал на Жаклин Михайлов