Колко струва един олимпийски медал? Зависи. За един спортист той е безценен, за един колекционер стойността му може да не е безценна, но все пак е много висока, но от техническа гледна точка медалите имат много, много точна стойност. Точно както са много точни и количествата злато, благородни метали или сребро, използвани за направата му. Голямата новина за Олимпийските игри в Париж се отнася до... Айфеловата кула. Защото всеки от 5084-те медала, изработени за Париж, съдържа невероятно много фрагменти от Айфеловата кула.

И всеки от тях, независимо дали е златен, сребърен или бронзов, трябва да отговаря на много точни спецификации. А именно: диаметър от 85 мм, дебелина от 9,2 и 18 грама желязо от Айфеловата кула вътре. Теглото, от друга страна, варира в зависимост от материала и следва класирането, продиктувано от подиума. А именно 529 грама за златния медал, 525 грама за сребърния и 455 грама за бронзовия. Идеята за поставяне на парче история във вътрешността на медалите, т.е. 18 грама от Айфеловата кула, идва от LVMH (Moët Hennessy Louis Vuitton), веригата за луксозни стоки от премиум клас, партньор на Игрите, която правилно е избрала да не прави разлика между олимпийските и параолимпийските медали.

Но как е възможно за всеки от над 5000-те медала да има "парче" от Айфеловата кула? Просто: построена между 1887 и 1889 г., емблематичната кула на Париж е претърпяла многобройни реставрации с течение на времето. Части от нея са били променяни или премахвани, но винаги са били запазвани. И в този случай дружеството за управление на Айфеловата кула е дало разрешение да се използват някои от неизползваните оригинални части. Медалът е с шестоъгълна форма, точно като Франция, а грамадите на кулата са разположени в центъра. На обратната страна е изобразена Айфеловата кула от долна гледна точка с думите "Париж" и годината "2024", а на ръба с Брайлова азбука е изписана разликата в медалите: една чертичка за златния, две за сребърния и три за бронзовия.

Що се отнася до златните медали, те започват с една аномалия. Защото те не са... златни. Или по-скоро не само. Само на Олимпийските игри през 1904, 1908 и 1912 г. медалите са изработени изцяло от чисто злато. След това, в по-ново време, Международният олимпийски комитет трябваше да наложи нещо като минимален стандарт: поне 6 грама чисто злато за всеки медал. Останалите 523 грама от общо 529 са сребърни, с минимална чистота 92,5 %.

За Олимпийските игри в Токио през 2021 г. Комитетът беше възложил на известния японски дизайнер Джуничи Каваниши да изработи медалите и количествата благородни или неблагородни метали бяха повече или по-малко същите. Следователно, за да ги препродаде чрез претопяване на металите, човек би събрал "само" 700 евро в случай на златен медал. Стойност, която, ако медалът е изработен изцяло от чисто злато, би нараснала чудовищно до почти 30 000 евро. Сребърният медал би струвал малко над 400 евро, а бронзовият - ... 7 евро.

Очевидно е, че сплавта, съставена от мед и цинк (или калай), има смешна стойност на пазара. Но е ясно и колко субективна е тя: един спортист за 7-те евро на бронзовия медал би се хвърлил в огъня.