„Бих искал да бъда запомнен като човек, който показа на света, че семплостта все още е най-важното качество и, че чрез искреност можеш да обединиш цялото човечество“…

Каза го и го направи. Обедини поколения и раси. Той ще бъде помнен вечно. Неговата история ще се разказва от баща на син. Той не е част от историята. Той е историята. Като Атила, Александър Македонски, Цезар и Наполеон… Той е Краля! Едсон Арантес до Насименто или както го знаят всички Пеле…

На 82-годишна възраст той загуби битката с коварната болест, но спечели войната, карайки милиони да заобичат спорта, чиито господар ще остане завинаги. Мачове, голове, титли, рекорди… Всичко това са просто цифри. Той постигна нещо много повече. Неговите финтове и отигравания се превърнаха във вдъхновение и години по-късно Зидан, Кристиано, Лео и дори Бог Марадона взривяваха трибуните с повторение на движенията му, а след него в селесао вече не се срамуваха да залагат на тъмнокожи играчи.

Когато Пеле е повикан в националния за световното през 1958 г. в Швеция, той играе на терена с 10 бели съотборници и става първата голяма звезда на Бразилия с тъмна кожа. Дотогава тъмнокожите бразилци си слагат по лицето пудра захар и брашно, за да изглеждат по-светли.

Като малък семейството му не може да си позволи да му купи футболна топка и той трябва да импровизира, пълнейки чорапи с хартия и връзвайки ги с въже.

“Имаше глисти, развалени зъби и беше недохранен”, разказва за Пеле първият му треньор. Талантът израства в скромно семейство в градчето Треш Корашоеш в Южна Бразилия. “Не бяхме бедни, просто нямахме пари”, спомня си той. Още 15-годишен подписва първия си договор със Сантос, а на 17 г. става световен шампион. 27 години по-късно заради негово посещение в Нигерия спира гражданската война за 48 часа. Защото вече е Краля! Такъв ще остане!

Той дойде от бедността, игра и промени играта, и победи…

Името Пеле получава в училищния двор. Самият той разказва: “Едно момче веднъж ми подвикна: Ей, Пеле! Отвърнах му, че не се казвам Пеле, а Едсон. Когато другите деца забелязаха, че не харесвам да ми викат Пеле, всички започнаха да ме наричат така…” Всъщност Пеле е кръстен на изобретателя Томас Едисон, но родителите му махат буквата “и” от Едисон.

Друга легенда гласи, че прякорът Пеле идва в ученическите години. Смята се, че му е даден, защото той не може да произнесе правилно името на любимия си тогава играч – вратар на име Биле. Днес никой не се интересува откъде произхожда и какво означава това име. То се е превърнало в символ, в нарицателно, в легенда…

В статистиките е записано, че Пеле е вкарал 1281 гола в 1363 мача. Мнозина оспорват тези цифри, но те вече няма как да бъдат проверени. Когато Пеле вкарва на Маракана своя гол номер 1000, започват да бият камбаните на всички църкви в Бразилия.

На 29 декември 2022-ра те удариха отново. За да му отдадат почит и да се простят с него.

Когато е 17-годишен той е обявен за национално богатство на Бразилия, за да го защитят от интереса и милионите на италианските клубове. Днес той е световно богатство.

В зенита на кариерата му неговият мениджър го пита: “Коя марка искаш да рекламираш?”, а той отвръща “Аз съм марката”. Марката, която рекламира най-популярната игра. И такъв ще остане и за вбъдеще.

Вече никой не може да бъде коронясан като Краля! Както и никой няма да бъде канонизиран като Бог, какъвто бе Марадона.

Те се събраха в небесния отбор! И оттам горе ще продължат да светят и ще живеят вечно в сърцата! Краля е мъртъв, но ще живее вечно!

 

Явор Пиргов, "Тема спорт"