В период от 16 години между 1974 и 1990 г. Германия играе четири финала на световно първенство. Петият през 1978 г. е само на 8 минути разстояние, но един от близнаците Ван де Керкхоф – Рене, торпилира немския параход в Аржентина. Заради всички онези успехи се създадоха легендите за немската сила, воля и дух. Роди се онази приказка, че играят 11 срещу 11, но накрая винаги победители са германците, както и малко грубичкото, че немецът е жив дори когато му е отрязана главата!
В онези времена не бе толкова модерно да си от някой от големите отбори, а да си против Германия. Защото немците бяха втръснали на всички с победите, освен на собствените си привърженици.
Сега на мястото на Бундестима са се настанили западните им съседи, но на 17 ноември 1993 година „Парк де Пренс“ и цяла Франция потънаха в гробовно мълчание, за да се чуват само гласовете на малцината български фенове и радостната шетня около нашата пейка. България победи Франция с 2:1 и второ поредно световно първенство щеше да мине, без да пее френският петел. Епохата на мосю Платини и компания бе отминала безвъзвратно, а българите масово по села и паланки режеха глави на сини петли. И се раждаха някакви митични футболни комплекси на френската нация. Някакви такива бръщолевения заливаха овладения тогава от чалгата български ефир и печатни медии. Франция я бяхме приключили като футболна страна, защото бе започнало времето на велика България.
Но нашата приказка завърши след по-малко от 3 години с безапелационна загуба от „комплексираната завинаги“ Франция с 1:3 на стадион „Сейнт Джеймсис Парк“ в Нюкасъл. И от този ден сините започнаха своя поход към величието. Преди два дни отрязаната от остър български нож глава на петела се класира за четвърти път на финал на световно за последните 24 години. С други думи казано, Франция е на четвърти финал за най-скорошните 7 мондиала. За същия период суперсилите Бразилия, Аржентина и Германия са излизали два пъти в последен мач, а Италия веднъж. Прехвалената футболна армада на Испания също си остана с единственото финалче. Така стоят вече нещата – Франция е новата Германия и е най-великата футболна държава в модерната епоха.
Цялата тази работа с френския футболен възход нямаше да стане факт, ако не бе онова срамно за тях поражение на „Парк де Пренс“. Както обичаме да казваме у нас – взеха си поуката. И построиха най-добрата футболна пирамида за кастинг, обучение и изграждане на футболисти в света. И френските поточни цехове за производство на мегазвезди работят на високи обороти. Някой беше ли чувал за Орелиен Чуамени преди 2 години? Сигурно роднините му, съучениците и запалените футболни фенове от квартала. А в неделя момчето ще играе на финал на световно. Така бе преди 4 години с Килиан Мбапе. Със сигурност същото ще е след още четири с поредния Орелиен или Килиан. И причината да се появяват такива като тях са десетките хиляди френски треньори, които работят от сутрин до вечер с децата и юношите. Те са световните шампиони, на тях трябва да бъде дадена купата в неделя вечер. Защото те направиха Франция най-великата футболна сила в света. Без ежедневния и къртовски труд на местните треньори на деца и юноши нямаше как да бъде постигнат този небивал възход. Френският футбол след 1993 г. вече не е зависим само от късмета да попадне на силно поколение като това на Платини, Жирес, Тигана, Фернандес… Или преди него с Фонтен и Копа. Сините вече са извън графика „имаме поколение, нямаме поколение“, а онези, които ги победиха с 2:1 на „Парк де Пренс“, приключиха с генерацията на Стоичков и Балъков!
Франция стигна до финал в Катар рутинно и без никаква драма. Всички си даваха сметка, че този отбор е много класен и петлите просто го доказаха с лекота. Изиграха 6 мача, без да влязат в продължения и дузпи, а и без да се поставят в особена драма, ако изключим пропуска на Кейн от дузпа. Но това, че Трите лъва се оказаха най-труден съперник, също не е никаква изненада. Англичаните, макар и от по-скоро, също работят по френския модел и пълната им промяна като национален отбор е нещо напълно логично. Затова на Острова вече не чакат поколение като онова от 1966-а, а работят за константно присъствие. Франция и Англия със сигурност ще бъдат сред фаворитите и на следващия мондиал, а там вече – каквото съдбата покаже.
Преди световното много футболни лаици говореха, че Франция е обречена, защото се е лишила от Бензема, Погба и Канте. Тримата наистина са фундаментални. Оказа се, че Франция може без всеки! Дори и без Мбапе, но е по-добре с него. Великите футболни сили не търсят оправдания, те са за слабаците. А днешната Франция е отдалечена на космически години от 17 ноември 1993 година.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
* заглавието е на Gol.bg