На конгреса на ФИФА през 1956 г. е решено седмият шампионат през 1962 да бъде проведен в Чили. На първенството за първи път сред конкурентите са всички досегашни „обладатели" на Нике.
Между финалистите са Уругвай, Италия, ФРГ и Бразилия. В тактиката и техниката не се отбелязват някакви радикални промени. Тържествува бразилската 4—2—4, но не липсват и производните 4—3—3, дори 4—4—2.
Българската виза за чилийския шампионат ще намери място в златните страници на нашата футболна история. За първи път ще бъдем сред 16-те големи.
Извън четвъртфиналите останаха Италия и Испания. Те се класират четвърти в групата. Също както и ние. Бразилия, запазила почти целия си отбор от триумфа в Швеция, върви нормално напред.
Обаче на мача с Чехословакия в групата получава контузия самият Пеле. Той няма да се появи до края на първенството, но заедно с останалите „кариоки" ще прегърне за втори път Нике.
Една от изненадите на четвъртфинала е успехът на Чили срещу СССР. Югославяните имат обигран отбор, побеждават ФРГ с 1:0. Бразилците елиминират с лекота Англия. Чехословакия надиграва Унгария - 1:0.
Схемата за полуфиналите е „насилствено" променена така, че финалът да противопостави отбори от Южна Америка и Европа. Чехословакия се справя с югославяните, а Бразилия с Чили.
Финалът се преценява като един от най-добрите. Техничен, радващ окото, резултатен футбол. Бразилия взима втората си световна титла след 3:1. Нацията отново ликува. Радостта и на играчите, и на многомилионната „торсида" е заслужена.
ФИНАЛ
БРАЗИЛИЯ — ЧЕХОСЛОВАКИЯ 3:1 (1:1) Стадион: Сантяго де Чили, 68 000 СЪДИЯ — Латишев (СССР)
КЛАСИРАНЕ: 1. Бразилия, 2. Чехословакия, 3. Чили, 4. Югославия