Коментар на Стефан Ралчев от Букмейкър Рейтинги за "Божията коса" на Роналдо
За Кристиано Роналдо дос Сантос Авейро е изписано толкова много, че може би една библиотека няма да събере тоновете мастило и думи по негов адрес. С постиженията, играта и успехите си той остава завинаги в историята. Винаги внимавам, когато определям някого, защото в последните години думите загубиха значението си. Или поне загубиха част от блясъка си.
Сега да си легенда е лесно – нужни са ти стотина мача, 20 гола и две индивидуални награди. Само че тогава футболист с 300 мача, 8 титли и 5 голмайсторски приза като какъв бихме го определили?! Вероятно пак легенда…
А велик футболист какво означава?! Великите мое лично мнение се броят на пръстите на едната ръка в цялата история на футбола. Айде, да са на двете и включват Пеле, Кройф, Марадона, Бекенбауер, Еузебио…
С отминаване на времето двете огромни футболни фигури в момента – Лионел Меси и Кристиано Роналдо, също ще бъдат част от специална компания. Вероятно след сто години за тях ще казват, че са били велики. И с право! Но този текст е в малко по-различна насока.
Става въпрос за „гола“, който Роналдо отбеляза срещу Уругвай. Попадение, което бе записано официално на съотборника му Бруно Фернандеш. На повторенията се видя, че Роналдо не докосва топката и последвалите сравнения – Божията ръка с Божията коса, са изключително нелепи. Нито този гол онзи ден има значението, нито класата, нито изпълнението на онова на Диего Марадона срещу англичаните. Просто един обикновен гол…
И както е напълно обикновен, толкова бе простичко Роналдо наистина да признае още на терена, че не той е вкарал топката във вратата. Симпатизирам изключително много на Златан Ибрахимович. Шведът разкритикува остро Роналдо за поведението му след този гол срещу Уругвай.
Ето какво каза Златан: „Знаете кога сте докоснали топката… и знаете кога не сте. Най-срамното е да се забрави, че има камери, които ще разкрият истината. Ако това съм аз, тичам направо при Бруно Фернандеш и празнувам с него. Казвам му, че това е неговият гол и че не съм ударил топката, а не да се опитвам да привлека ненужно внимание от публиката. Това ясно показва, че той иска всичко да се върти около него и точно затова Тен Хаг го изгони от Юнайтед. Той просто е разстроен, че всички медии са насочени към Меси, който запази Аржентина жива на световното първенство. Сега той се опитва да открадне светлината на прожекторите от Меси и Бруно. Футболът не е за лъжци…“
Златан е прав! Макар че е много спорен въпросът точно с неговото често демонстрирано его да говори в тази насока, но това е друга тема. Не съм убеден, че ако Златан бе замесен в такава ситуация, дали щеше да си признае. Но ако се вярва на думите му, той би постъпил честно… А не като Роналдо.
И тук колкото и да са неизбежни сравненията, отново стигаме до… Лионел Меси. До последния мач и последната останала капка пот на двамата гениални футболисти Роналдо ще се опитва да чупи рекорди, да вкарва голове, да демонстрира надмощие и всеки мускул от тялото му да крещи: „Аз съм по-добрият…“ Сигурно е така, но също така е и сигурно, че Кристиано при всеки свой гол винаги поглежда зад най-близкото рекламно пано, очаквайки кошмарния образ на Меси да се появи за пореден път…
Роналдо може да вкара всичките голове на света, да подобри всички рекорди, да играе не на пет, а на десет световни или европейски първенства, но винаги ще си остане онова притеснение, че живя и игра в ерата на Меси! Може аржентинецът да не спечели почти нищо с националния си отбор, сигурно няма да спечели и сега в Катар, но самият му образ в историята на футбола винаги ще засенчва с един лъч повече този на Кристиано.
Говорим за онзи човешки или ако щете публичен образ на двамата. Оставяме настрана цифрите, головете и трофеите, защото след някоя друга година Мбапе или Холанд вероятно ще се окажат по-успешни от Меси и Кристиано. Говорим за това, че освен напускането на Меси в посока Париж и няколко скандала около данъците му в Барселона, не се сещам за някоя история, която можем да причислим към по-тъмните в имиджа му.
Докато Роналдо винаги е търсил да бъде център на внимание (казусът с Манчестър Юнайтед е само малка част от кариерата му в тази посока). В крайна сметка футболът е колективна игра. И имаш съотборници. Да, ти може да си многократно по-добър от тях, обаче без тях си НУЛА.
И ако трябва да се върна на едно мнение на Златан Ибрахимович отпреди години, което написа в биографията си. Шведът остро крикитуваше Гуардиола: „Нямаш топки… Меси, Иниеста и Шави винаги се подчиняваха без да протестират. Като ученици. Не съм такъв и не можех да бъда себе си…“
Само че тук идва голямата разлика между Меси и Роналдо. В Барселона Гуардиола изгради успехите на отбора върху колективната игра начело с Меси, Шави и Иниеста и точно Златан със свръхегото си се оказа излишен детайл в съблекалнята… Просто нямаше как един футболист да бъде над клуба. Докато Роналдо пожела да бъде такъв и загуби! Защото Манчестър Юнайтед е имало преди Кристиано, ще има и след него. Въпросът е да не си помислиш, че от теб зависи движението на Земята.
Точно тогава изниква образът на Меси, който като един добър и послушен ученик, както казва Златан, припомня, че футболът, а и животът, са колективни игри. В които лъжците и егоистите рано или късно понасят жестокостите на съдбата.
Коментари
Напиши коментар11:28 | 24 апр 2024 г.
22:50 | 8 дек 2022 г.
22:42 | 8 дек 2022 г.
10:53 | 2 дек 2022 г.
21:07 | 1 дек 2022 г.
20:57 | 1 дек 2022 г.
20:55 | 1 дек 2022 г.
20:52 | 1 дек 2022 г.
20:51 | 1 дек 2022 г.
20:44 | 1 дек 2022 г.
Напиши коментар