Англия и Германия създадоха митове, които ще се помнят векове

Ако се направи класация за най-емблематичните и харизматични мачове с участието на национални отбори, то Англия – Германия може да претендира за първото място. А конкуренцията е с още 5 други съперничества на Бундестима. С Бразилия, Италия, Франция, Нидерландия и Аржентина. Когато някой започне да говори колко случайно Германия е станала четири пъти световен и три пъти европейски шампион, да се замисли колко фундаментална е ролята на този отбор в световния футбол.

И колко много тонове писания са създадени за мачове на немците. Енциклопедия е нужна за да се опишат. А в тази енциклопедия голяма част ще е посветена на сблъсъците между Англия и Германия в последните 122 години. Започнали с абсолютна доминация на британците с победи от 13:2 и 12:0. След това отношенията придобиват нов характер през 30-те години на миналия век, когато немците по насилствен начин решават, че трябва да са най-добри във всичко. 

И когато някой спекулира с „Комплекса от швабите“ при англичаните, да влезе в час по история и да се запознае със серията от 9 поредни успеха на Англия в периода от 1935 до 1966 година. Последният е във финала за световното първенство. Точно обаче този мач е най-култовият в над 100-годишното съперничество. Спечелен е нечестно с нередовен гол, за което победителите нямат никакво вина, но такива зложелатели като мен хиляди пъти са повтаряли мантрата за цената, която се е платила. И тя наистина е солена. Германия печели всеки важен мач срещу Англия оттогава насам. А се случваха и смешни неща като победата на Англия в груповата фаза на Европейското през 2000 година. Тогава Трите лъва счупиха каръка с 1:0 срещу врага. Но не им остана много време да се радват – последваха две загуби на световно първенство при пълно превъзходство на бяло-черните.

От страна на Германия четири зрелища се тачат като най-важни в това огромно съперничество. Те пък са в Топ 10 на десетте най-велики футболни страници в историята на най-титулувания отбор в света за всички времена. Първата знаменита победа на Германия над Англия е на Световното в Мексико. Драматичен мач, завършил след продължения с 3:2. От този мач датира мантрата за силата на немската сила, воля и дух. Световните шампион повеждат с 2:0, а от 68-а минута на мача Кайзер Франц дава начало на знаменития обрат. Спомням си, че когато Германия изравни на Аржентина през 1986, си помислих, че „Чудото от Леон“ ще се повтори на „Ацтека“! Но Марадона и Буручага явно не бяха гледали мача от 1970. Тогава в 109-а минута Герд Мюлер сваля короната от главите на кралете.

След само 2 години Англия получава бързо право на реванш. Арената е пак „Уембли“ и двубоят е четвъртфинал за европейско първенство. Само вметвам, че България играе на тази фаза от съперничеството четири години по-рано и отпада по изключителен драматичен начин от бъдещия шампион Италия. Обратно към мача на „Уембли“, който в Обединеното кралство е започнал с думите на Уинстън Чърчил за най-мрачния ден. Англия няма право на загуба, но точно това се случва, при това с пълно надиграване. 49 години след този мач още не заглъхва ехото от шоуто на Гюнтер Нетцер. Няма друг такъв случай с едни 90 минути да се превърнеш във вечна планетарна легенда. Германия печели с 3:1, а гредата на „Уембли“ все още се клати след удара на Русия ангел.

След трите велики спектакъла през 1966, 1970 и 1972 съперничеството залинява. Сякаш футболът в своята непогрешимост бе решил да остави спомена непокътнат. Но дойде 1990 година и едно ново поколение футболни фенове от цял свят получиха право на римейк. Двата най-харесвани национални отбора в България стигнаха до полуфинал на Световното в Италия. И заедно създадоха „Легендата от „Деле Алпи“. В моя живот съм поставил на пиедестал Бразилия – Италия от 1982 година. Но на микрон разстояние е Германия – Англия от 1990-а. 31 години оттогава, а все едно че е било вчера. Такъв релефен спомен може да остави само един велик футболен мач.

И през 1996 г., вече със скромно ми присъствие, последната глава от сагата. Пак сме на „Уембли“ и отново гласът на Чърчил ехти в лондонското метро. Сега или никога, слагаме края на немското футболно робство, това бе настроението в деня на мача. И една ирландка, която продаваше цветя, ме разцелува, защото бях с фланелка, на която пишеше Германия! Това обясни много неща за филма „В името на отца“! И отново 1:1 в редовното време както в Торино. И отново омразните за всеки фен на Англия дузпи. И отново решителната я вкарва футболист с бяло- черен екип. И Анди Мьолер тича към феновете на Германия, а през това време целият отбор на Англия лежи на земята. И настъпва време за утеха за изнурената душа на феновете на Англия.

В новия век се написаха още два не чак дотам славни етюда. И ето ни на 29 юни 2021 година. Съдбата е решила „Уембли“ отново да тръпне в очакване за нещо гръмовно, което ще ехти в следващите много години. Родените след 1990 година все още не са гледали такъв мач. Вероятно няма и да го гледат, защото ми се струва, че е скъсана окончателно връзката. Днешната Англия и днешната Германия почти нямат допирателни със своите предшественици. И няма как на терена да излязат наследниците на Боби Чарлтън и Джеф Хърст срещу тези на Бекенбауер и Клинсман. Кощунствено е въобще да се мисли в такава посока.

Екипите, емблемите, химните са същите, но отборите са други. И може би е за добро. Каквото било, било! На футболния терен Англия и Германия създадоха митове, които ще се помнят векове. Но всяко нещо с времето си. Светът е различен, Германия и Англия отдавна не са врагове. Огромна част от феновете дори не са чели за войните. И не им трябва. Нека футболът да си е само футбол. 11 срещу 11 и да победи по-добрият. Който според Гари Линекер винаги е Германия. Но и тази максима отдавна загуби актуалност.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"