29 юни, 19.00 часа българско време, стадион "Уембли". Футболната класика на Евро 2020 е факт, защото старите врагове Англия и Германия отново се захапват.

Този път Бундестимът не е фаворит, както в куп предишни случаи. И причината не е само в домакинското предимство на "Трите лъва", а и в тяхната класа. И може би по-добър баланс в състава от този на германците, които станаха за смях снощи. Защото трябваше да треперят до 84-ата минута насред Мюнхен срещу "малката" Унгария, която обаче показа огромен характер.

Двете нации имат 32 битки помежду си, от които Англия печели 13 (първите 6 са успехи в безсмислени контроли до 1966 година), а Германия - 15. На големи форуми обаче тежестта си казва думата и там островитяните отстъпват осезаемо.

свързани статии

През 1966 година Англия печели домашния си Мондиал, побеждавайки Германия с 4:2 на финала с хеттрик на Джеф Хърст. Голът за 3:2 е нередовен, но съдиите правят безценен подарък на домакините (носят се легенди за домакинското гостоприемство, което надхвърля границите на нормалното и преминава в деликатни подкупи към арбитрите) и в следващите десетилетия Англия ще си плати солено. С лихвите.

 

Вендетата настъпва още на Мондиал 1970, когато Германия прави знаменит обрат на четвъртфиналите от 0:2 срещу англичаните и бие с 3:2. На Мондиал 1982 двата отбора правят 0:0 във втората групова фаза и германците излизат от групата за сметка на англичаните. Равенство с тежест на победа. Нищо ново - заформя се закономерност.

 

Следват драматични победи с дузпи за Германия над омразния съперник на полуфиналите на Мондиал 1990 (когато покойният сър Боби Робсън води наистина знаменита селекция), както и на полуфиналите на Евро 1996, състояло се в Англия. Преди 25 години единственият пропуск от бялата точка е на настоящия селекционер на островитяните Гарет Саутгейт.

 

Той изпълнява шестата дузпа за своите, след като преди това и двата отбора са вкарали по пет дузпи. Шутира в долния ляв ъгъл, но Андреас Кьопке спасява. Малко след това Анди Мьолер вкарва за Бундестима и Англия потъва в сълзи. Саутгейт изпада в депресия след мача и не може да спи нормално четвърт век, носейки вината за отпадането на домашното първенство.

Частичният реванш идва на Евро 2000, когато Алан Шиърър вкарва единственото попадение в сблъсъка им в груповата фаза. Това няма значение, защото и двата тима тогава са ужасяващо слаби, отпадайки в групата за сметка на Португалия и Румъния.

 

Следващата им и последна (до идната седмица) среща на голям форум е на Мондиал 2010, когато Германия раздробява британците с 4:1 на осминафиналите. Тук съдбата пък си връща частично за гола-фантом от 1966 година, защото не е признато чисто попадение на Франк Лампард, което можеше да обърне развоя на нещата.

свързани статии

Така балансът на европейски и световни първенства в това съперничество е в полза на Германия - 4 крайни победи и две поражения. От 1966 нататък двете нации имат 4 сблъсъка на елиминации на големи форуми и англичаните винаги отпадат (1970, 1990, 1996 и 2010 година). 

Дали тенденцията ще се запази, или Англия най-после ще счупи 51-годишния карък срещу Маншафта, предстои да разберем на 29 юни. Едно е сигурно - "Трите лъва" едва ли ще имат по-добра възможност, защото критикуваният в родината си Йоги Льов е пътник и в играта на германците в момента цари хаос. Липсва харизмата от световното първенство през 2014 година и германците отдавна не са страшилището, което повеждаше в резултата на психологическо ниво още преди началния съдийски сигнал.

След седмици начело на Бундестима застава Ханзи Флик, който сътвори чудо начело на Байерн Мюнхен за 18 месеца и всички очакват да превърне обърканата Германия отново в оръжие за масово поразяване. Но сега сме все още на Евро 2020 и на пейката на германците е загубилият позиции Льов. Сега е моментът Гарет Саутгейт и неговите момчета да вземат своето, да елиминират неудобната Германия и да премахнат от плещите на всички англичани огромния товар, който нацията им носи над половин век. Но да не забравяме - Саутгейт пропусна дузпата преди 25 години и краката му навярно все още треперят при спомена за бялата точка и изражението на Кьопке (вдясно на снимката горе), който е на пейката на германците като настоящ треньор на вратарите. А във футбола понякога всичко опира до една дума - карма...

 

Друми Георгиев, Gol.bg