Всички сме поданици на Цар Футбол

Заради дни като 28 юни 2021 кралят на спортовете е един. И тронът му е непреходен. Шапки долу, Цар Футбол! За всичко, което изживяхме този понеделник. За двата мача като под индиго. Заради драмата, сълзите, радостта.

Докато свят светува, ще се говори за 16 юли 1950 година. За онези 220 000 на „Маракана“, десетки от тях сами отнели живота си, защото тяхната Бразилия загуби световната титла от Уругвай след 1:2. Няма да забравим никога Божията ръка на великия Диего Армандо Марадона пред повече от 100 000 на стадион „Ацтека“ и също фамозния му рейд из английската защита. 

Също и за Белу Оризонте, където Германия се погрижи за най-паметния резултат в историята на мондиалите – 7:1 над Бразилия. За слизането на земята на Зевс, който през 2004-а нареди неговите елини да стъпят на европейски връх. Всеки поданик на Цар Футбол има своята избрана дата.

Но да се върнем на 28 юни. Германският портал „Спорт1“ публикува фиш от букмейкър, който със залог от 5 евро донесъл печалба 106 000 на човек, предвидил по 3:3 в двубоите Хърватия – Испания и Франция – Швейцария. Дали е истина? Съмненията са огромни, по-скоро е рекламен трик. Но всичко беше истинско на „Паркен“ и „Арена Национал“. Автогол от 40 метра на Испания, обрат до 3:1. Хърватия се завръща в мача за 3:3. Но футболната справедливост възтържествува с 5:3 в продълженията. 

Какво да кажем за тези храбри хървати! През 1998 година с Давор Шукер и Звонимир Бобан станаха трети в света. Точно две декади по-късно Лука Модрич и Марио Манджукич стигнаха до финала. Сега смениха почти целия отбор и пак са страшни за всички. Не е нужно да припомняме на кое място бяхме в Щатите през 1994-а и къде сме днес. Малка Хърватия е ракета-носител, гордостта на всички отбори в района ни. Преди гостуването на националния ни тим в Загреб преди четири години Давор Шукер, сега президент на федерацията, даде интервю пред „Труд“. И каза, че само с тотална помощ към школите се върви напред. Не го послушахме.

Да стигнем и до още една болезнена тема. Когато Мишел Платини обяви, че Евро 2020 ще е в цяла Европа, ние обявихме, че кандидатстваме, че ще имаме нов суперстадион. Има го Букурещ. След като „Арена Национал“ прие финала за Лига Европа преди 9 години „Атлетико“ – „Атлетик“ (3:0), сега стана арена на един от най-великите мачове в историята. Браво, комшии! 

Видяхте на живо драмата на Франция. Видяхте как Килиан Мбапе се нареди до Диего Марадона, Марко ван Бастен и Лионел Меси, пропуснали дузпи в големи мачове на най-силни турнири. Всички сочат 20-годишния парижанин като наследник на Меси и Кристиано Роналдо. И може би му трябваше точно този пропуск, за да слезе на земята и да включи на нова предавка по пътя към величието.

Какво да кажем за Швейцария, която не излиза от Топ 10 на световната ранглиста години наред. Намери си един босненец в лицето на Владимир Петкович и държи на него. „Часовникарите“ отдавна не са просто майстори в ските и шоколада. Събрани гастарбайтери от цяла Европа, но основно от Балканите, те накараха Франция да потъне в сълзи. 

Може би не чак като на 17 ноември 1993-а на „Парк де Пренс“, но достатъчно. Не един или двама специалисти казаха, че „петлите“ имат три отбора и всеки ще стане еврошампион. Че е въпрос на дни Дидие Дешан да стане единственият, спечелил световната и европейската титла и като футболист, и като треньор. През 2016-а го разплака Португалия на „Стад дьо Франс“. Сега финалната спирка е Букурещ.

Да, щастливи сме, че сме съвременници на 28 юни 2021 година. И че сме поданици на Цар Футбол. Шапки долу!

Материал на "Труд"