Оценка от Тухел: Италия беше като клубен отбор на Евро 2020

Фантастично послание към футбола е, че отборните играчи вече са в центъра на вниманието, а не индивидуалностите, признава мениджърът на Челси Томас Тухел.  За първи път той говори преди началото на новия сезон в Англия. Германецът сподели пред официалния сайт на клуба впечатленията си от летните международни турнири и по-специално Евро 2020. 

Наблюдавахте ли внимателно Евро 2020?
- Не бих казал, но от четвъртфиналите нататък не пропуснах нито един мач. Отдавна имам чувството, че двубоите на националните отбори се различават много от тези на клубните, така че е доста приятно да се гледа с приятели.

Вашите играчи държаха всички, които обичат Челси, да се интересуват от Евро 2020 до самия край...
- Разбира се, дори на финала не успях да избера кой да подкрепям, защото имахме трима играчи с Англия и двама с Италия. Беше приятно да видим и на полуфиналите нашият капитан Сезар Аспиликуета с Испания, както и Андреас Кристенсен с Дания. Те имаха фантастичен турнир. Това ме зарадва много. В същото време щях да съм щастлив и да бяха отпаднали по-рано. Така щяха да отидат на почивка по-рано (смее се).

Говорейки по-специално за Кристенсен, той трябваше да премине през травматично преживяване в началото на турнира. Притеснявахте ли се за него?
- Да, но познавам неговия треньор (б.р. – Каспер Хюлманд), тъй като беше наставник и в Майнц. А и Андреас е силно момче, така че бяха сигурен, че ще се справят. Освен това всеки познава датския манталитет. Те имат много интелигентен подход към живота.

Споменахте своя капитан. Сезар Аспиликуета не игра за Испания повече от две години и след това изведнъж стана ключова фигура...
- Сезар е надежден човек. Всеки тук е горд, че е наш капитан - той има всички характеристики да носи лентата. Когато видях, че е титуляр в решаващия последен мач от груповата фаза, се зарадвах, защото той е фантастичен отборен играч и го доказа на турнира.

Друг футболист, който се възползва от инерцията в края на миналия сезон, е Кай Хаверц...
- Лично за него това беше добро европейско първенство. Той беше постоянна заплаха за съперниците и трябва да е доволен от представянето си. Има още неща за подобряване обаче.

И накрая – сега всички говорят за Жоржиньо и това, че може да спечели „Златната топка“?
- Абсолютно съгласен съм. Радвам се, че той и Н‘ГолоКанте са в центъра на вниманието, защото са много полезни и могат да бъдат такива за всеки отбор в света. Матео Ковачич е друг от този вид. Най-важното за тях е, че са истински отборни играчи. Улесняват нещата за останалите, не се крият от много работа и влагат усилия за другите. Това е фантастично послание към футбола като цяло, че тези момчета са в центъра на вниманието. Те са известни с работата в екип и така се изпраща правилното съобщение.

Изглежда, тази позиция на терена се оценява повече сега...
- Да, но не знам защо чак сега. Защото на този свят има фантастични халфове. Те правят толкова много за успешните отбори.

Преди време мениджърите разглеждаха международните турнир като възможност за нови идеи, тенденции и модели, които да внесат в своя отбор. Вие какво смятате?
- Мисля, че е обратното и клубният футбол задава тенденциите в днешно време. Имате повече време заедно и разполагате със специалисти на определени позиции. Ако няма подходящ футболист от страната, може да си го купите от чужбина. Така че клубният футбол е еталонът. Разбира се, има и фантастични национални отбори. Мисля, че Италия заслужено триумфира. Те имат треньор, който идва от клубния футбол във Висшата лига и Серия А. Адзурите играха с много качество и с висока тактическа дисциплина. Почти изглеждаха като клубен отбор.

До заключителните етапи стигнаха отбори, разчитащи на екипната работа, а не на индивидуалности...
- Това е още едно добро послание. Футболът е отборен спорт и трябва да се разглежда като такъв. Не може да побеждавате сами.

Когато растяхте, тези летни турнири харесваха ли ви?
- Да, гледах ги като луд. Когато бях млад, аз нямаше как да следя друго първенство освен Бундеслигата. Така че да видя тези играчи пред телевизора за мен беше голямо приключение.

Как въобще се прави предсезонна подготовка, когато има подобен международен форум?
- Става все по-сложно в наши дни, защото почти всяка година има турнир. Преди две беше Копа Америка, тази година отново Копа Америка и Евро 2020, а през 2022-а идва зимно световно първенство. Ще се опитаме да намерим решения, но става все по-взискателно да се подготви отбор за цял сезон. Ако не позволим на футболистите да си починат достатъчно, няма как да се представят на най-високо ниво. Това не е вик за помощ или оправдание, но е реалност.

Това ще бъде първият ви пълен сезон. Какво научихте за половин година за Висшата лига?
- Това, което знаех, се сбъдна. Става въпрос за една много, много взискателна лига, номер едно в Европа в момента и трябва да сме нащрек, за да възпроизведем представянето си, което вече показахме. Трябва да забравим успеха и да рестартираме от нулата, това е предизвикателството в спорта. За да сме подготвени за Висшата лига, имаме много интензивни тренировки и доста двойни сесии. Това е първата ми предсезонна подготовка и за щастие, имам помощта на изключителен екип, страхотни фитнес треньори и отдел за анализ, които следят всичко. Без тях просто е невъзможно.

Сега разполагате с много играчи, които през миналата кампания отсъстваха от клуба и бяха под наем. Били ли сте в подобна ситуация и преди?
- Никога, това е ново за мен. Не ме беше страх, но ми беше любопитно да видя какъв е манталитетът, защото не забравяйте - едни искат да останат, други - да напуснат. Те са хора, не роботи, и затова трябва да приемем, че не е най-лесната ситуация за тях. Но всеки ден виждам как тези момчета се трудят и са изпълнени с желание за учене, гладни са във всяка тренировка. Тази група заслужава цялото ни внимание и го получава. Не преценявам откъде идвате или каква е вашата история. Нито какво печелите или какъв е вашият статус. Давам всичко, те ми се отплащат и ме карат да се усмихвам.