Евро 2020 е в разгара си. Груповата фаза приключи с драма. Оцеля световният шампион Германия, както и европейският - Португалия. И докато част от фаворитите не впечатляват, други карат феновете им да мечтаят. Сред тях е Италия. “Адзурите” живеят нов живот след фиаското с Джан Пиеро Вентура, катастрофирал в опита си да класира отбора на Мондиал 2018. Италианският ренесанс е видим - “скуадрата” би 3 пъти в групата, 30 мача е без загуба, в последните 11 срещи дори няма допуснат гол. За пръв път в своята история Италия не инкасира попадение в групите на голям форум, вкарвайки 7. Спящият гигант е буден, а “виновникът” е Роберто Манчини.
Италия е влюбена в своя отбор. Свирепата иначе преса на Апенините сега използва някои от най-бляскавите епитети, за да възхвали играта на Джорджо Киелини и компания. Сякаш всички забравиха кошмарите през 2017-а, когато тимът агонизираше в опита си да вкара на Швеция в онзи прословут бараж - 0:0 и 0:1. После дойдоха сълзите и болката от предстоящото първо световно без Италия от 60 години насам. За да дойде Роберто Манчини. И без вълшебна пръчица, новият селекционер преобрази до неузнаваемост представителния тим.
Сега “адзурите” не играят за 1:0, за да пазят после храбро крехката преднина. Напротив, залага се на офанзивен футбол, радващ и неутралния запалянко. Не липсва нито фантазия, нито попадения. Най-силен обаче е колективът. Манчини използва до момента 25 от всички 26 налични играчи. Спечели сърцата на цяла Италия, след като пусна резервния вратар Салваторе Сиригу в 89-ата минута, за да се почувства и той значим.
Далеч преди да се захване с треньорския занаят, Манчини имаше сериозна карира на футболист, включваща над 500 двубоя. Най-силен бе в “Сампдория”, където всяваше страх заради убийствения тандем в атака с Джанлука Виали. 30 години след първата и единствена титла, спечелена от клуба от Генуа, двамата отново са комбина.
Неотдавна Виали бе назначен за водач на италианската делегация. Именно те написаха приказката на “Самп” през 1991-а, когато клубът най-накрая стъпи на върха в Серия А. Последният им съвместен мач за тима също е паметен - финал за КЕШ срещу “Барселона” през 1992. Именно в него Роналд Куман донесе първи трофей на каталунците в настоящата Шампионска лига, а в състава бе и Христо Стоичков.
Футболната кариера на Манчини бе белязана и от един болезнен факт - така и не записа минути на Мондиал с Италия.
“Имам мечта - да спечеля като треньор това, което не успях като футболист - световното”, призна той през 2018-а, когато пое “адзурите”. А по-късно допълва по темата: “Какво не бих направил, връщайки се назад? Да откажа да отида на Мондиал 1994. Сънувах последно, че Италия бие Бразилия с 1:0. Това обаче няма как да се случи на европейско.”
Преди да застане начело на Италия, Манчини тръгна от нулата в занаята. През 2001 година пое “Фиорентина” и веднага спечели Купата на Италия. Повтори успеха и в “Лацио”, за да дойде най-силния му период. Между 2005-а и 2008-а вдигна 3 Скудета с “Интер”. Към тях добави 2 купи и Суперкупа. Именно италианецът донесе и първия голям триумф в ерата Шейх Мансур в “Манчестър Сити”. Преди 10 години Серхио Агуеро вкара онзи велик гол срещу КПР в 94-ата минута за 3:2. И някъде там кариерата му рязко тръгна надолу. След престоя в “шумните съседи”, италианецът имаше тихи мигове в “Галатасарай” и “Зенит”. За кратко се завърна отново на “Джузепе Меаца”, но нищо вече не бе същото. А след раздялата му със “Сити” единственият по-значим триумф бе купата на Турция с истанбулския колос.
Извън терена Манчини е тежък характер, а през годините е влизал в конфликт с редица съотборници и треньори. Не се промени и като наставник.
“Манчини беше треньорът, който ме унизи най-много по време на кариерата ми”, обяви преди години легендата Луиш Фиго, играл под негово ръководство в “Интер”.
Може би самият италианец се е поучил от грешките си и сега е най-добрата версия на себе си. Неотдавна той разкри и единствените си идоли в живота: “Имах двама такива. Папа Войтила (Йоан Павел II) и в спорта Майкъл Джордан”.
Сега вече е твърде голям, за да идолизира, но ако успее да сбъдне най-съкровената си мечта, много скоро Роберто Манчини може да бъде идол. Всички предпоставки са налице...
Три месеца преди фурора в групите на Евро 2020, Италия записа исторически успех в София. След 6 неуспешни опита, “адзурите” триумфираха срещу България като гост. Победата с 2:0 дойде под ръководството на Роберто Манчини. Попадение на Андреа Белоти от спорна дузпа преди почивката и дебютен гол на Мануел Локатели, който сега прави фурор на финалите.
Материал на "Труд"