Това е 20-тото Световно първенство по футбол. Провежда се в Бразилия от 12 юни до 13 юли 2014. Бразилия е за втори път домакин на световното първенство (след 1950 година) като по този начин става петата държава, организирала първенството два пъти, след Мексико, Италия, Германия и Франция. Първенството се провежда за пръв път в Южна Америка след Световното първенство по футбол 1978 година в Аржентина. За пръв път две поредни световни първенства се провеждат извън Европа и за пръв път две поредни първенства се провеждат в южното полукълбо (Световното първенство по футбол 2010 се провежда в Република Южна Африка).

Мондиалът в Бразилия завърши с море от сълзи. Германците плакаха от радост, аржентинците от мъка, а бразилците - от радост, от мъка и пак от радост (заради сълзите на врага). Имаше приятни изненади, големи разочарования, съдийски грешки, незабравими голове и ефектни запалянковци.

Големият победител. 

За Германия триумфът в Бразилия дори може да се счита за закъснял. Най-постоянната футболна нация през миналия и през този век. Никой друг не е играл цели 8 финала на световни финали, никой друг няма два финала през новия век. Никой друг не е бил винаги във финалната тройка през новото хилядолетие. Четирите поредни полуфинала на германците са нов рекорд.

За Бундестима четвъртата световна титла изглеждаше въпрос на време, но така и не идваше. След провала на Евро 2004 в страната се изградиха модерни футболни центрове. Клубовете получиха рамо от държавата при работата с младите таланти, чието развитие бе поощрявано и много бързо започна да дава резултати. Новата генерация може да се похвали с продукти от най-високо качество. Млади, талантливи, но вече с богат опит: Нойер, Хумелс, Гьотце, Кроос, Дракслер, Ройс, Шюрле, Йозил, Мюлер, Гюндоган, близнаците Бендер...

Кой ще забрави свирепата германска градушка срещу Селесао? Никой не беше побеждавал Бразилия по този начин. И нека си го кажем - германците спряха, а можеха още. Новата генерация не притежава характерния следвоенен ген на безмилостните световни шампиони от 1974 година. Навярно това спаси бразилците от още по-голям резил, но и 7:1 ще бъде помнено след стотици години най-вече заради ефирната лекота, с която беше постигнато.

Прословутият „германски ботуш” беше запазил твърдостта на подметката си, но вече е станал доста по-разчупен в областта на глезените. Маншафта отдавна не се състои от маршируващи и намусени футболни войници, а от куп талантливи модерни екзекутори, които забиват и въртят острието в сърцето, усмихвайки се. На бразилска земя германците показаха бразилски футбол срещу самата Бразилия...

Германия трябваше да чака 24 години за четвъртата си световна титла. Точно толкова трябваше да чакат бразилци и италианци до четвъртия си триумф на най-големия футболен форум. Бразилия стигна до върха през 1994 година заради атаката си, Италия през 2006 година покори света със защита. Германия беше перфектният, най-балансираният отбор. Фактът, че в края на турнира не можехме да откроим едно име пред останалите, говори за отличната отборна работа и за силата на колектива.

Дали заради атрактивния си стил на игра, балансирания състав и отпадането в подножието на върха на последните големи форуми, Германия привлече като магнит много неутрални фенове. Но заслуга за набирането на фенска маса и положителна енергия имат и половинките на националите, особено гаджетата на Матс Хумелс, Марио Гьотце, Андре Шюрле и Сами Кедира. Йоахим Льов не забрани секса, но жените бяха допускани в базата само след победи. Така се създават световни шампиони, Йоги...

Най-обърканата нация. 

Бразилците живеят за футбола и в това няма нищо лошо, но в случая амбициите надхвърлиха възможностите. Селесао приличаше на двойкаджия по време на защита на дипломна работа. Сричаха, търсеха някой да им подскаже и докато в групите получиха съдийско рамо, после ставаше все по-трудно.

Бразилия отдавна не е била толкова пуста в средната си линия и лишена от фантазия в нападение. Сълзите у фенове и футболисти след мача с Чили (гостите удариха греда в последните секунди на продълженията) показаха, че дори домакините са наясно с лимитираните си умения. Може би не го осъзнаваха, но го чувстваха. Когато напрежението се покачи, а ограничените качества си останат константа, тогава неизменно се стига до колизия с (германския) влак.

Бразилските фенове плакаха за втори път след фиаското с Бундестима, но го сториха от радост и след като техният палач обезглави големия враг Аржентина на финала. Падение или традиционни южноамерикански страсти? Няма да иронизираме горките хора, защото те бяха достатъчно наказани от националния си отбор.  

Приятната изненада. 

В тази категория място намират няколко отбора: Коста Рика, Холандия, Аржентина и Колумбия. За Коста Рика беше приготвена най-голямата кофа с лед преди турнира, защото се падна в ужасяваща група. Но симпатичният аутсайдер показа смелост, победи Уругвай и Италия, завърши наравно с Англия и спечели групата, за да отпадне чак на четвъртфиналите от Холандия след дузпи.

"Лалетата" пък развенчаха световния шампион Испания в групите, разбиха Бразилия в мача за третото място и отстъпиха само на Аржентина след наказателни удари. Ариен Робен носеше на ритници, летеше като стрела и не пропусна да падне театрално за дузпа. Голът на ван Перси срещу Испания все още предизвиква охлузвания на лакти и колена, защото децата се опитват да копират антигравитационното му изпълнение.

Аржентинците на теория винаги са фаворит за титлата, но този път най-после достигнаха до финала, за който чакаха 24 години. Но техен съперник в мача за златните медали се оказа Германия - противникът, който ги качваше на самолета на последните две световни първенства. В повторения на финала от 1990 година гаучосите отново паднаха с 0:1, но все пак играха на финала вместо големия си враг Селесао, при това на бразилска земя.

Колумбия достигна до четвъртфиналите, където загуби достойно от домакина Бразилия. Хамес Родригес стана голмайстор на турнира с шест попадения и си изработи звезден трансфер в Реал Мадрид. Колумбия спечели симпатии не само с атрактивната си игра, но и с пищните си разгорещени фенки, които вдигаха допълнително настроението по стадионите и пред телевизионните екрани.

Издънките. 

Без съмнение това са Испания, Англия, Италия и Португалия. Световните шампиони отпаднаха още в групите, а срещу Холандия бяха унищожени. Ариен Робен и компания ускориха смяната на поколенията в наситената от успехи напоследък Ла Фурия. За трети път през новия век световният шампион отпада безславно в групите.

Англичаните се славят със силни футболисти, поне на хартия, но в колектива им явно има българска жилка. "Трите лъва" отново не оправдаха големите очаквания и за пореден път можеха да бъдат изпратени от голям форум с прозвището "единайсетте котенца".

От Португалия се очакваше поне да излезе от групата, при наличието на САЩ и Гана в нея. След здравия пердах от Германия, невъзстановеният Кристиано Роналдо не стигна на иберийците, за да изпълнят програма минимум.

Мондиал 2014 ще бъде запомнен също така с ухапването на Луис Суарес, въвеждането на видеотехнология на голлинията, изчезващия спрей, превърналия се в голмайстор №1 на световни първенства Мирослав Клозе, тежката контузия в гърба на Неймар, рекордните 16 спасявания на Тим Хауърд срещу Белгия. И преди всичко с добре смазаната германска машина, която дочака своя напълно заслужен триумф и разпери победоносно ръце пред статуята на Христос.

Финалът:

Германия - Аржентина 1:0 1:0 Марио Гьотце - 113

Германия: Нойер, Хьоведес, Хумелс, Боатенг, Лам, Крамер (32 Шюрле), Швайнщайгер, Йозил (120 Мертезакер), Кроос, Мюлер, Клозе (88 Гьотце)

Аржентина: Ромеро, Рохо, Демикелис, Гарай, Сабалета, Билия, Перес (86 Гаго), Масчерано, Лавеци (46 Агуеро) Меси, Игуаин (77 Паласио)

 

Друми Георгиев, Gol.bg