Съществува огромен брой идеални отбори на световните първенства. Всички те обаче са скучни и еднообразни. В тях влизат само онези, които са вкарали повече или са пуснали по-малко голове. Затова в тях непрекъснато срещаш имената на Яшин, Пеле и Марадона.
Истината е, че историята на световните финали помни далеч по-колоритни футболисти. И какво като въпросните момчета са блестели най-вече извън терена. "Спорт сегодня" предложи най-нестандартния идеален отбор на мондиалите. Единственият проблем е, че вратарите са в повече, така че някой ще трябва да се жертва и да се включи като полеви играч.
1. Марк Шварцер, Австралия (2006, 2010)
Щом дори Мадона започна да пише книги за деца, защо да не го правят и сурови австралийски футболисти като мен? Сигурно това си е мислил Марк Шварцер, преди да съчини първата си книга. Главният герой на произведенията му е момчето Мегс Морисън. Той е емигрант и – каква изненада – обожава футбола.
Въпреки че темите в съчиненията на Шварцер не са съвсем детски, те се радват на голям успех сред подрастващите както в Австралия, така и в Европа. До момента са публикувани пет тома с приключенията на Морисон, а вратарят не смята да спира дотук.
Разбира се, Хари Потър засега може да спи спокойно, но кой знае, може след някоя друга година момчето с топката да измести звездата с вълшебната пръчица.
2. Хосе Андраде, Уругвай (1930)
Хосе е необикновено момче още от самото си раждане. Да започнем с това, че баща му бил 98-годишен избягал роб, който станал знахар в забравено от бога уругвайско селце. Андраде обожавал музиката и танците, свирел отлично на цигулка и барабан.
Дори след като станал футболна знаменитост той продължавал да музицира по улиците на Монтевидео и да танцува на тамошните карнавали. Когато през 1924 г. селекцията на Уругвай пристигнала в Париж за олимпийските игри, тя сътворила фурор не само на стадионите, но и в концертните зали на френската столица. Танцовите вечери със солист Андраде се радвали на огромна популярност.
Можем само да въздишаме безутешно за отминалото време. В наши дни е доста трудно да си представим афиш от типа: "Меси танцува на Бродуей" или "Салса в изпълнение на Кристиано Роналдо в Ибиса".
3. Паул Брайтнер, ФРГ (1974, 1982)
През 70-те години на ХХ в. човек по-лесно може да намери говорещ гълъб, отколкото комунист във ФРГ. Но дори в охранената консервативна Бавария се намерил недоволен бунтар – Паул Брайтнер.
Едно средностатистическо интервю на защитника на Байерн би изглеждало горе-долу така:
Кой е вашият идол?
- Другарят Мао.
Какво четете в момента?
- "Капиталът" на Маркс.
Най-голямата ви мечта?
- САЩ да загубят войната във Виетнам!
Брайтнер не се ограничил с това да научи куп цитати от Мао. На млади години той се укрил от задължителната по онова време военна служба, за което бил арестуван и осъден на изправителен труд в казармата (да, да, чистел тоалетните).
Любопитното е, че "Червения Паул" никога не забравял да крънка за по-висока заплата. Именно той, пламенният ленинец подхванал скандала на световното през 1974 г. с искането премиите на играчите да бъдат повишени.
4. Бери ван Аерле, Холандия (1990)
Бери, който е роден в провинциалния гр. Хелмонд, на терена беше скромен работяга. Той спечели КЕШ с ПСВ Айндховен и европейска титла с Холандия. Реал (Мадрид) му предлагаше да се премести на "Бернабеу", но домошарят предпочете спокойния живот в родината си.
Когато футболната кариера на Ван Аерле стигнала до своя край, той не можел да се похвали със значителни спестявания, но пък имал огромното желание да бъде полезен на хората. И Бери взел, че станал пощальон!
"Като малък завиждах на нашия пощальон Пим, защото той имаше разкошно колело. Освен това съпреживяваше с хората тяхната радост и мъка. Никога не бих избрал бездушна професия", заявява Ван Аерле.
Вече 20 години Бери всеки ден яхва колелото и тръгва на път. Всеотдайността му е възпята в създадения през 2013 г. мюзикъл "Бери".
5. Алекси Лалас, САЩ (1994)
Защитникът беше любимец на тв операторите. Американецът от гръцки произход беше среден футболист, но затова пък радваше зрителите с колоритния си външен вид. Фронтменът на "Металика" Джеймс Хетфийлд дори през 80-те г. не можеше да се похвали с грива като на Лалас. Нищо чудно, че именно рок музиката беше голямата страст на американеца и му пречеше да се съсредоточи върху футбола.
След края на кариерата си той набързо събра собствена група – "Дъ Джипсис" и започна да се изявява като вокал и соло китарист. Бандата му записа два албума и взе участие на два големи рок фестивала в САЩ.
После обаче Алекси разпусна групата си и отиде да работи като тв коментатор и модел. Все пак той не се раздели окончателно с китарата и веднъж на две-три години радва феновете на футболния рок с някой-друг нов сингъл.
6. Александър Вияплан, Франция (1930)
Още като играч капитанът на френския национален тим демонстрирал тъмната страна на личността си. Така в началото на 30-те той бил уличен в участие в уговорени мачове. Тогава обаче начинаещият злодей се отървал с голяма глоба.
След края на кариерата си Вияплан се увлякъл по конните надбягвания и започнал да върти тъмни схеми със залози. Аферата обаче била открита и този път Александър се озовал на топло.
Когато през 1940 г. немците влезли в Париж, Вияплан бил закоренял член на тамошното криминално общество. Той набързо се ориентирал в обстановката и организирал банда за залавянето на евреи, алжирци и други "недочовеци".
Новата власт оценила ентусиазма му и главорезите на Вияплан получили униформи на СС, а на началника им било присвоено званието "унтерщурм-фюрер".
За по-нататъшния развой на събитията свидетелстват учебниците по история. От гнева на французите Вияплан не бил спасен нито от фалшивите си документи, нито от някогашните си заслуги като капитан на националния тим. В края на декември 1944 г. той бил разстрелян в затвора на форт Монруж.
7. Ектор Кастро, Уругвай (1930)
Тази необичайна история започнала далеч от футболния терен. 13-годишният Ектор загубил дясната си ръка след ужасяващ инцидент с електрически трион. Упоритият младеж обаче не се отказал да гони мечтата си. Той продължил да тренира и станал футболист от висока класа.
Ел Манко или Едноръкия не просто се превърнал в един от най-добрите нападатели в Уругвай, а станал и световен шампион! Това е първият и вероятно последен подобен случай в историята на футбола.
8. Глен Ходъл, Англия (1982, 1986)
Футболистите са хора суеверни и често се опитват да се сдобият с помощта на сили от отвъдното. Най-далеч в тази сфера са стигнали африканските тимове, които редовно прибягват до услугите на зловещи шамани. Представителите на смятаните за по-цивилизовани страни обаче също понякога успяват да се отличат.
Британският екстрасенс Айлин Дрюъри се запознала с Глен Ходъл, след като му помогнала да излекува контузия в началото на кариерата му. Впоследствие тя му станала духовна наставничка и дълги години си вряла носа във всички аспекти на живота му. Тя първа го преглеждала, когато имал оплаквания, а Ходъл никога не се осмелявал да смени клуба без нейната благословия.
Влиянието на мадам Дрюъри не намаляло и когато Ходъл подхванал треньорска кариера. Тя винаги получавала място в щаба му. Дрюъри редовно карала играчите да въртят обиколки на терена срещу часовниковата стрелка преди мач, за да привлекат позитивна енергия. Нищо чудно, че с всяка изминала година броят на желаещите да наемат Ходъл намалявал…
9. Серхий Ребров, Украйна (2006)
Ето един въпрос като за викторина. Назовете името на украински футболист, станал световен шампион, при това година преди Украйна за първи път да участва на мондиал.
Този герой е Серхий Ребров, световен (2005) и европейски шампион (2006)… по радиолюбителска дейност! Титлата печели не онзи, който успее да поправи най-много радио приемници, а който успее да влезе в контакт с най-много "колеги". През 2005 например Ребров установил 5000 контакта за 36 часа.
Необичайното хоби нападателят наследил от баща си. В двора на къщата му е разположена гигантска антена и почти всяка вечер Серхий изпраща позивните си на радио любители от цял свят. Между другото, колеги по увлечение са му редица знаменитости, сред които хокейната легенда Уейн Грецки и князът на Монако Албер II.
10. Д-р Сократес
Мнозина смятат, че интелектуалните способности на футболистите са доста скромни. Впрочем, примерите, разбиващи това клише, са голяма рядкост. Но Сократес изпъква дори сред футболистите интелектуалци.
Гениалният халф става доктор на медицинските науки още като футболист. При това той не оставил дипломата си да събира прах на тавана. След като окачил бутонките, той веднага започнал да лекува пациенти. Сократес обаче не спрял дотам, а защитил докторска степен по философия в университета в Сао Пауло. Впоследствие обаче легендата се пропи и почина през 2011 г. едва на 57 г.
11. Карлос Роа, Аржентина (1998)
Звездният час на аржентинския страж удари на световното през 1998 г. Тогава вратарят на практика еднолично не пусна на четвъртфинала Англия, водена от Оуен и Шиърър. Роа имаше доста предложения от големи клубове, но заяви, че през 2000 г. ще настъпи краят на света и затова той не вижда причина да променя каквото и да е.
През лятото на 1999 г. стана ясно, че той съвсем не се е шегувал. Тогава Карлос сложи край на кариерата си, за да се подготви добре за мащабния катаклизъм. Той пътуваше по света с проповеди, призовавайки хората да се покаят пред лицето на края на света.
Вечерта на 1 януари 2000 г. разочарованият Роа реши да се върне във футбола. Той обаче не успя да си намери отбор цяла година, а после поигра малко в испанската Сегунда дивисион, преди да окачи ръкавиците на пирона.
Резерви
Нилс Бор (Дания)
Знаменитият физик като млад бил вратар на датския Академиск. Постепенно обаче квантовата механика го погълнала изцяло и той зарязал топката. Светът загуби един вратар, но получи Нобелов лауреат.
Албер Камю (Франция)
Още един носител на Нобелова награда (по литература), който също навремето се изявявал като вратар. Камю дори бранел мрежата на студентския национален тим на Френски Алжир. Туберкулозата отнела шансовете му за блестяща кариера на терена. Камю обаче приел това философски и започнал да пише.
Хулио Иглесиас (Испания)
Известният певец и донжуан също е бивш вратар (неслучайно това е най-екстравагантният пост във футбола). Иглесиас тренирал в младежкия тим на Реал (Мадрид), но претърпял тежки травми на ръцете след катастрофа. Това обаче не му попречило по-късно да държи микрофона.