Суперлигата разцепи футбола: Кой печели и кой губи?

Европейският футбол се оказа въвлечен в ескалираща битка за милиарди евро за контрол на най-престижното клубно състезание на континента, след като 12 отбора се обявиха за основатели на нов международен клубен турнир, пише Bloomberg.

Съобщението за първенството за четири милиарда евро (4,8 милиарда долара), финансирано от JPMorgan Chase & Co., предизвика недоволство сред феновете, правителствата и Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА). В отговор УЕФА разглежда предложение за финансиране за шест милиарда евро от базирания във Великобритания мениджър на активи Centricus за преструктурирането на Шампионска лига, твърдят запознати източници.

Конфронтацията отразява развитието на най-популярната игра в света към глобален бизнес, но също така и финансовите реалности по време на пандемията. Водени от клубовете в Англия, Италия и Испания, отбори с огромни бази от фенове и значителни дългове се опитват да спечелят повече от права за излъчване, за да подкрепят приходите си след годината, прекарана в игри на празни стадиони.

Сред отборите, които вече са се присъединили към подкрепяната от JPMorgan Суперлига, почти всички завършиха миналия сезон на червено, а нетният дълг на осем от тях надвишава 100 милиона евро, сочат изчисления на KPMG. 

Текст към графиката: Клубовете, които се присъединиха към Суперлигата, имат високи нива на дълга. Графика: Bloomberg 

Според плана на Суперлигата най-големите клубове като Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид ще започнат свое състезани през август. Шест отбора от Англия, три от Италия и три от Испания вече са се присъединили към турнира, който е алтернативен на този на УЕФА.

В допълнение към постоянните отбори, които ще бъдат 15, още пет ще се класират всяка година за Суперлигата. Клубовете във Франция и Германия, включително победителят в Шампионската лига през 2020 г. Байерн Мюнхен, не са част от нея.

“Ако това се случи, искаме да повторим, че ние и всички наши членове ще останем единни в усилията си да спрем този циничен проект“, заяви УЕФА в изявление на уебсайта си в понеделник.

Потенциалното създаване на отделното първенство породи опозиция дори у британския премиер Борис Джонсън и френския президент Еманюел Макрон.

Общите загуби на водещите 20 футболни отбора в Европа от пандемията достигат два милиарда евро според Deloitte. 

Очаква се богатите зад отборите, подкрепящи Суперлигата, да се облагодетелстват, ако планът се осъществи. Отбори, включително Арсенал и Манчестър Юнайтед ще имат постоянно членство в новата система. Клубовете ще си разделят плащания от 3,5 милиарда евро (4,2 милиарда долара), финансирани от JPMorgan Chase & Co.

Текст към графиката: Повечето от клубовете в Суперлигата отбелязаха сурови загуби през сезон 2019/2020. Графика: Bloomberg

Междувременно богатите собственици зад отборите, които не са част от Суперлигата, ще пропуснат печалби, ако предложението премине напред и се стигне до установяването на нов елитен турнир в Европа.

Ето кои са потенциалните печеливши и губещи от Суперлигата:

• Печеливши

Семейство Глейзър: Роднини на покойния американски имотен магнат Малкълм Глейзър притежават Манчестър Юнайтед от 2005 г. Те листнаха анлийския клуб на Нюйоркската фондова борса седем години по-късно, отчасти заради изплащането на дългове, което направи Глейзър един от първите печеливши от плановете за Суперлигата. Акциите на Манчестър Юнайтед поскъпнаха с 11% в понеделник до най-високото им ниво от началото на ноември.

Стенли Крьонке стана собственик на Арсенал, след като закупи футболния клуб в рамките на сделка, която го оцени на 2,3 милиарда долара. Също така той контролира американски спортни отбори, включително Los Angeles Rams, чрез базираната в Денвър Kroenke Sports & Entertainment. Според индекса Bloomberg Billionaires Крьонке има състояние от около 9,8 милиарда долара.

Джон Хенри: Собственикът на Fenway Sports Group заложи на английския Ливърпул - друг от отборите, които подкрепят Суперлигата, през 2010 г. Хенри натрупа състоянието си от търговия с фючърси върху борсово търгувани стоки, като групата му притежава също Boston Red Sox и Roush Fenway Racing.

Семейство Аниели: Сега ръководена от Джон Елкан, италианската династия зад автомобилни брандове като Fiat притежава Ювентус - един от трите италиански отбори, които подкрепят новото първенство. Акциите на базирания в Торино клуб, сред чиито играчи е суперзвездата Кристиано Роналдо, поскъпнаха с 18% при обявяването на новината - най-много от октомври 2013 г. насам.

Роман Абрамович: Руският олигарх натрупа състоянието си чрез продажбата на държавни активи, придобити по време на разпадането на Съветския съюз, като закупи английския отбор Челси през 2003 г. за почти 200 милиона долара. Инвестицията му сега се оценява на около два милиарда долара според индекса на Bloomberg за богатството.

Идан Офер: Израелският магнат Офер контрилира миноритарен дял в Атлетико Мадрид - един от испанските клубове, които ще вземат участие в новия турнир, заедно с Барселона и Реал Мадрид.

Джан Дзиндун: Основателят на китайския производител на уреди Suning Appliance Group Co. купи контролен пакет акции в Интер за 306 милиона долара през 2016 г. Италианският футболен клуб е сред планиращите да се присъедини към новото първенство.

• Губещи

Роко Комисо: Основателят и главен изпълнителен директор на американския доставчик на кабелна телевизия Mediacom купи мажоритарен пакет акции преди две години във Фиорентина. Италианският клуб обаче не е сред членовете основатели на новото първенство, което ще има 15 постоянни отбора, но и не попада сред петте, които могат да се класират всяка година. Комисо, чието състояние се оценява на 8,8 милиарда долара според индекса на Bloomberg, също така контролира футболния отбор New York Cosmos.

Аияват Сриваданапраба: 35-годишният главен изпълнителен директор на търговеца на дребно King Power наследи собствеността върху английския клуб Лестър от покойния си баща след фатална катастрофа с хеликоптер през 2018 г. Лестър спечели Висшата лига на Англия за пръв път през 2015-2016 г. и към момента е на трето място в класирането за този сезон - преди четири от съперниците си, които са основатели на новия турнир — Ливърпул, Арсенал, Челси и Тотнъм.

Насеф Савирис: Най-богатият човек в Египет купи мажоритарен дял в английския клуб Астън Вила преди три години чрез група, която той контролира със съоснователя на Fortress Investment Group Уес Еденс. Двамата купиха останалите акции в клуба през 2019 г. Савирис - който също притежава дял в Adidas - има състояние от 6,5 млрд. долара според индекса на Bloomberg.

Джош Харис: Съоснователят на Apollo Global Management контролира миноритарен дял в английския футболен клуб Кристъл Палас чрез Harris Blitzer Sports & Entertainment - компания, основана с Дейвид Блицър от Blackstone Group.

Дан Фридкин: Американският магнат купи контролен пакет акции в Рома през август 2020 г. чрез базираната в Хюстън компания Friedkin Group. В момента клубът е седми в Серия А - най-престижната футболна лига на Италия.

Питър Лим: Сингапурският магнат придоби контролен пакет акции в испанския клуб Валенсия през 2014 г. В момента отборът се намира на 14-то място в Ла Лига - най-престижната футболна лига в Испания.

Идеята най-големите и успешни европейски футболни клубове да се състезават помежду си е от 1955 г., когато е създадена Европейската купа.

В турнира участват само шампионите на националните първенства - плюс притежателя на трофея, до 90-те години на миналия век. Списъкът с победители включва не само клубове като Реал Мадрид, Барселона, Милан и Ювентус, но и по-малки отбори като Цървена звезда, Нотингам и нидерландският Фейенорд. След това първенството преминава в Шампионска лига, гарантирайки, че големите клубове ще останат в състезанието за по-дълго.

Привържениците на Суперлигата твърдят, че първенството би създало по-вълнуващо състезание, защото най-добрите отбори ще играят по-често помежду си. За тях също така това би било доходоносно, тъй като постоянното членство премахва несигурността в квалификациите след лош сезон.

Опитът на президента на Реал Мадрид Флорентино Перес и на милиардера Аниели да ремонтират най-престижната европейска футболна лига изглежда се основава на принципа, че водещите клубове трябва да процъфтяват, подобно на другите бизнеси, които те контролират.

Успехът във футбола обаче зависи до голяма степен от размера на финансовите мускули, които всеки може да покаже в надпреварата. Испански клубове като Реал Мадрид, на който президент е Перес, и Барселона - са собственост на своите привърженици и могат да поемат само толкова дълг, че да инвестират в играчи и съоръжения.

Ювентус, в който 64-процентен дял има семейство Аниели, вече отчете загуби в размер на 300 милиона евро.

Имайки се предвид статутът на Барселона на един от най-добрите световни клубове, изглежда странно, че не е по-успешен като бизнес, но приходите му са изсмукани от фонда за заплати. Натовареният с дългове Интер води преговори с частни инвеститори за набиране на капитал.

Коронавирусната пандемия очевидно е част от проблема, но предизвикателствата в света на футбола съществуваха и преди нея.

Суперлигата на Перес е очевиден опит да се измести икономиката обратно в полза на топ клубовете, които привличат най-голямата публика. Игрите между нейните 15 постоянни членове ще бъдат гарантирани, увеличавайки броя на състезанията с големи имена, които привличат множество зрители. Клубовете биха получили стабилен поток от приходи и по-високи оценки.

Снимка: БГНЕС