Четиринадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Сараево, Босна и Херцеговина, Югославия от 8 до 19 февруари 1984 г.
Това са първите и единствени зимни олимпийски игри организирани на Балканския полуостров и първите игри под ръководството на Хуан Антонио Самаранч.
Поради продължаващата политика на МОК за забрана на участието на професионални спортисти в олимпийските игри олимпийските шампиони от Лейк Плесид 1980 Ингемар Стенмарк и Хани Венцел не са допуснати до участие. Това е последният път, когато МОК забранява участието на професионални спортисти.
Сараево е един от трите града-кандидати за домакинство, заедно със Сапоро и Гьотеборг. Комитетът по организирането на олимпиадата е създаден на 31 май 1977 г. с подкрепата на Югославския олимпийски комитет, Югославската асоциация за физическа култура, Федералния изпълнителен съвет, президентската институция на Съюзна република Босна и Херцеговина, изпълнителния съвет на републиката и градския съвет на Сараево. В първия кръг на гласуването за домакин Сапоро води с 36 гласа пред Сараево с 32 и Гьотеборг с 8. Във втория кръг Сараево печели с 39 гласа срещу 36 за Сапоро.
Олимпийският огън е запален на 29 януари 1984 г. в Олимпия и е връчен на делегацията от Сараево на панатинския стадион в Атина. Огънят преминава общо 5289 km в две посоки – изток (2602 km) и запад (2687 km) през всички региони на Югославия, посещавайки столици, исторически места, свързани с олимпизма в Югославия и т.н. Огънят бива носен от 4000 души пред публика от общо над 1,5 млн. души. Югославският олимпиец Санда Дубравчич запалва огъня в стадиона.
Церемонията по откриването се провежда на стадион „Кошево“ пред 45 000 зрители на 8 февруари. Игрите са открити от президента на СФРЮ Мика Шпиляк. Клетвата на съдиите е произнесена от Драган Перович.
МОК спонсорира участието на поне един спортист от всяка държава, което дава възможност на Мексико, Египет и Сенегал да дебютират на зимни олимпийски игри. В олимпийските игри взимат участие рекордния за времето си брой 1437 състезатели (1127 мъже и 283 жени) от 49 страни.
Приходите от телевизионни предавания се увеличават близо пет пъти спрямо предишната зимна олимпиада и достигат 102,682 млн. щатски долара (спрямо 20,726 млн. долара в през 1980 г.). Предавания на живо са излъчени в над 100 държави и са гледани от над 2,5 млрд. зрители в световен мащаб. Представителите на медиите са 7 393 (2 363 от печатни издания и 5 030 от радио и телевизия). В организацията на игрите участват 10 450 доброволци.
Между 15 юли 1979 и 1 декември 1983 г. са построени писти за ски бягане, стрелбище за състезанията по биатлон, шанца и помощни съоръжения в Игман, писти за алпийски ски в Белашница и Яхорина, улей за бобслей и спортни шейни в Требевич, залите Зетра и Скендерия, стадион Кошево, олимпийското село с 639 апартамента и 2250 легла, четири хотела и прес център.
Състезанията са наблюдавани от над 646 000 души на живо – по-малък брой спрямо предишни зимни олимпийски игри поради големия брой телевизионни предавания.
Програмата на игрите включва 38 дисциплини от които 24 за мъже, 12 за жени и две смесени и 97 състезания от които 73 за мъже, 19 за жени и 5 комбинирани. Първият хокеен мач се провежда на 7 февруари, ден преди официалното откриване на игрите. Хокейните мачове и състезанията по фигурно пързаляне се провеждат по план, има малки промени в програмите на бързото пързаляне с кънки, бобслей и спортни шейни и огромно закъснение на състезанията по ски алпийски дисциплини поради метеорологичните условия.
Същевременно се провеждат и състезания за инвалиди в Инсбрук на зимните параолимпийски игри. В тях участват атлети от Австрия, Канада, Испания, Норвегия, САЩ, Франция, ФРГ, Швейцария, Швеция и Югославия.
Знаете ли, че....
Скиорът Юре Франко печели първият медал от зимни олимпийски игри за Югославия.
Бил Джонсън става първият американец спечелил ски спускане.
Близнаците Фил и Стив Мар стават първи и втори в слалома.
Дебют прави дисциплината 20 km ски бягане за жени.
Катарина Вит става втората състезателка по фигурно пързаляне при жените, която успява да защити олимпийската си титла след Соня Хени.
В бързото пързаляне с кънки, канадецът Гаетан Буше и източногерманката Карин Енке печелят по два златни медала.
Норвежкият биатлонист Ейрик Квалфос печели златен, сребърен и бронзов медал.
Маря-Лииса Кирвесмиеми-Хемелейнен от Финландия става първата жена, участвала на шест олимпийски игри. Доминира във всичките три състезания по ски-бягане при жените, печелейки с поне 10-секундна разлика всяко от тях. Печели и бронзов медал в щафетата 4 x 7,5km.
Британските състезатели по фигурно пързаляне Джейн Торвил и Кристофър Дийн получават перфектни оценки от съдиите за артистичност за изпълнението си на „Болеро“ на Морис Равел.