Павлюченко се фука: Успях да заместя успешно Бербатов в Тотнъм

Един от най-добрите руски нападатели през този век Роман Павлюченко говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Най-силните му години преминаха в Спартак (Москва) и Тотнъм. Бе избран в идеалния отбор на Евро 2008, където Русия игра полуфинал. От ноември е без отбор.

- Здравейте, г-н Павлюченко! Привет от „Код Спорт“. Вече сте на 36 години. Мислите ли за край на кариерата? - В интерес на истината ми се играе поне още един сезон. Проблемът е, че в момента нямам варианти. Ако се появят, ще ги обмисля.

- Говори се, че ви търсят от екзотични места? - Да, от Индия и от Индонезия. Но не ми харесаха и ги отказах. Тогава дойде офертата да играя за Русия в турнира за „Купата на легендите“ и се съгласих. И много се радвам, че бях част от шоуто.

- Знаете ли, че един ваш български колега Димитър Бербатов в момента живее в индийско футболно приключение? - Не, не знаех. Честно.

- Може би вие обаче взехте правилното решение? - Сега така мисля.

- Бяхте човекът, който замести Бербатов в английския Тотнъм. - Да и ми се наложи доста бързо да разбера, че Тотнъм е наистина много голям клуб в Англия и винаги се бори за първите места. А за статута на звезда на Бербатов там, отдавна бях наясно. Той си тръгваше и очакванията към новия централен нападател бяха големи. Но смятам, че като цяло се справих със задачата. Вкарах доста голове и заработих ценни точки за отбора.

- Така е. Имате на сметката си само четири гола по-малко от Бербатов за Тотнъм. И може би без да имате чак толкова добри партньори в атаката? - Истината е, че по-важно беше друго - Бербатов бе непрекъснато титуляр. А аз не играех чак толкова често. В първите два сезона бях титуляр, но после започнаха някои проблеми. Ту играех, ту не. Имах и контузии.

- Кога във вашата кариера сте се чувствали най-добре? - Може би когато играех в Англия. Футболът във Висшата лига е на съвсем друго ниво в сравнение с Русия например. Различна атмосфера, различни стадиони, различно качество и скорост на футбола. Неслучайно мнозина казват, че Висшата лига е най-силният шампионат. Затова и аз съм щастлив, че бях част от него.

- Преди да отидете на Острова бяхте звезда на най-популярния руски клуб Спартак (Москва). Защо този отбор не можа да стигне до върха в европейските турнири? - Трудно е да отговоря. Когато дойдох в Спартак, отборът реално се развали. Смени се ръководството. Много футболисти си отидоха. Тимът стана много млад и трябваше време да се възстанови. Шест години бях в Спартак в един труден преходен момент за клуба. После аз си тръгнах. Но миналата година Спартак най-после стана шампион. Но веднага разбра – в Шампионската лига е трудно да се постигнат високи резултати. Но пък когато човек работи и се стреми към високи цели, винаги успява.

- Какво мислите за Ивелин Попов, българския футболист в Спартак? - Отдавна познавам Ивелин. Помня го и когато играеше в Кубан. Изобщо много футболисти от България дойдоха в руския шампионат и ги знам добре. Всички са на добро ниво и се превърнаха в лидери на отборите си. Ивелин винаги ми се е нравил. Бърз и умен е. Затова играе и в най-силния отбор на Русия. Трябва да се радва за това.

- Имате ли спомени от срещи с български отбори? И въобще с българския футбол. - Веднъж играех срещу националния отбор на България. Други срещи нямам.

- Защо „сборная“ няма успехите, които публиката иска? Твърди се, че най-талантливите момчета предпочитат да тренират хокей, а за футбола остава другата половина? - Не бих го казал точно така. Футболът и в Русия е спорт №1. Всички обичат футбола. Хокейният тим на Русия е един от най-силните в света. Футболният няма чак такава класа. Но в хокея е много по-различно. Там има много по-малко на брой конкуренти. Съвсем различен спорт е. В много повече държави се играе футбол, отколкото хокей. И няма нищо страшно. Руският футбол си е на мястото. Върви напред и очаква световното първенство.

- Какво да очакваме от „сборная“? - Победи. Най-важното е да излезем от групата. Защото ако не стане, ще бъде катастрофа. Играем у дома. Феновете очакват да продължим в елиминациите. Целият свят ще ни гледа и трябва да се получи.

- Кои са вашите фаворити за световното? - На първо място са испанците. А фаворити са тези, които редовно играят на финалите. Днес всички се научиха да играят футбол. Русия може и да стигне далече. Днес е абсолютен риск да се прогнозира точно кой отбор ще стане световен шампион. Бразилия също има страхотен тим. Нека да видим.

- Как вие започнахте с футбола като дете? Кои бяха кумирите ви? - Когато бях малък, Андрей Шевченко ми беше идолът. Гледах го как играеше в Динамо (Киев). Винаги ми се е нравил. А футбол започнах да играя естествено в двора. С другите деца гоних топката, после продължих и в училище. И малко по малко... станах професионален футболист.

- Кои са най-важните качества за един нападател? - За мен лично най-важното за един нападател е само едно - да вкарва голове. Моята задача е това и си го поставях за цел. Предпочитах да се движа, да бягам по-малко от останалите, но да вкарам и да донеса победата. Головете са най-важното.

- А кой е най-трудния бранител, срещу когото сте играл? - Много са. Как да ви кажа конкретно, когато съм играл и срещу Реал, и срещу Барселона в Шампионката лига? И срещу Байерн също. Това са най-силните отбори в света с най-добрите защитници. Просто излизаш и не мислиш срещу кого си. В противен случай ти става трудно. Срещу всички е тежко. Веднъж играх срещу националния на Андора – и да, и тогава беше тежко.

- Защо решихте да влезете и в политиката? Бяхте от партията на Владимир Путин? - Винаги съм поддържал Владимир Владимирович. Бях в партията му една година. И да ви кажа честно – разбрах, че политиката не е моята работа. Не е моята сила. Предпочитам да се занимавам със спорт.

- Накъде върви Русия? - Напред! Разбира се, че напред. Русия е най-мощната и затова вървим само напред.

- В коя страна футболът най-много ви харесва? - Разбира се, че в Англия и Испания. Също и в Германия. Френското първенство определено не ми харесва. Не знам защо. Сега обаче взех да гледам Пари Сен Жермен. Понякога пускам и италианското първенство. Но най-често гледам английското и испанското.

- Одобрявате ли видео повторенията? - Да, защото един момент може да реши мача. Много голове се вкарват, след като съдиите са сбъркали. Видео повторенията показват каква е справедливостта. Сегашните спирания не са дълги, както в хокея. Затова всичко трябва да се предава бързо на главния съдия, за да вземе той справедливото решение. Смятам, че така е правилно.

- С какво ще се занимавате след края на кариерата си? Треньор или директор? - Ще се уча за треньор. Защо не?

- Как си почивате? Как живеете? - Сега съм на турнира за „Купата на легендите“ и после си отивам у дома. Нямам договор с никого. Прекарвам повече време със семейството и децата. Досега за най-близките не ми оставаше време. Със сигурност скоро ще започна да се занимавам с нещо. Но засега съм на дивана у дома.

- Имате ли някакво хоби като автомобили или електронни игри? - Когато бях на 20 години, обичах автомобили. Купувах скъпи, карах много. Сега вече не. Вече живея спокойно.