Теориите на конспирацията отдавна са се превърнали в начин на светоусещане за някои нации. Без аналогии и припознаване, освен ако не го приемате с гордост. Във футбола такива битуват от десетилетия, като някои от тях са се превърнали в митове, други - не са далеч от това да бъдат доказани и узаконени с думи на свидетели и участници.
Кои са най-големите мистерии-конспирации в историята на великата игра? Световните първенства, които цялата планета гледа втренчено и в дните на които животът губи останалите си дребни смисли, родиха няколко такива.
1. Мондиал 1966 и Мондиал 1974 са уредени в полза на Англия и Германия. Теорията изложи не кой да е, а Жоао Хавеланж, президент на ФИФА в дълъг период от 1974-а до 1998-а. Десет години след слизането от поста той говори за първи път надълго и широко как предшественикът му като шеф на футбола - сър Стенли Роуз, е подбирал европейски съдии (най-вече английски и немски), за да могат двете страни да спечелят домашните си Мондиали. Още по време на двете първенства бразилските и аржентинските звезди се оплакват от съдиите, а в Южна Америка вестниците пишат за "заговор". Една теория, която никога няма да се докаже, но аргументите за нея не са никак лишени от логика.
2. Перу ляга на Аржентина, за да прецака Бразилия Това пък си е чисто южноамерикански сериал, но този път - доказан. Не играещият за нищо тим на Перу, който изобщо не е слаб по това време, пада с необходимите 4 гола, че и повече - 0:6 от Аржентина, за да прати зад борда Бразилия преди финала на Мондиал 1978. Хунтата, която управлява страната-домакин, знае цената на титлата на световното за нацията. Тя предлага на перуанското правителство сделка, която би осигурила износ към Лима на стоки за над 150 милиона долара. Както и някои политически спогодби...През 2012-а тогавашният перуански сенатор Женаро Ледесма, изправен пред съда за други провинения, призна официално нагласения мач на ниво правителства. "Не съм горд с победата вече", разочарован бе Леополдо Луке, който вкара два гола в мача. Играчите едва ли са знаели какво става.
3. 2:2 и "Чао, Италия" Така пишеше на едно шведско знаме, веещо се от трибуните на стадиона в Порто, където се играеше напеченият сблъсък Швеция - Дания от груповата фаза на Евро 2004. Защо 2:2 ли? При този резултат двата отбора се класираха за елиминациите, независимо с колко Италия щеше да победи България по същото време. Нашите вече бяха отпаднали. В Гимараше българите поведоха с 1:0 и "скуадра адзура" положи неимоверни усилия да обърне резултата - 2:1 с гол в последните секунди на Антонио Касано. Радваха се, но... чуха от скамейката за другия мач. Там Дания два пъти повежда, за да се стигне до изравнителен гол на Матиас Йонсон в 89-ата минута и ... 2:2. Както всички на стадиона искат и чакат. Чао, Италия. "Нагласен мач, срам!", написаха вестниците на Апенините. А в Скандинавия изобщо нямаха милост. "Поздравления, италианци - познахте точния резултат!", написа най-големият шведски вестник "Афтонбладет". "Ние сме честни хора, това е нелепо", обясняваше се и датският селекционер Мортен Олсен. Добре, мистър Олсен.
4. Защо игра Роналдо на финала на Мондиал 1998? Една от големите мистерии в историята на световните първенства. Феномена, най-добрият играч в света по това време, бе като призрак на финала Франция - Бразилия (3:0), след като през всички мачове на турнира до този бе брилянтен. Фактите: Роналдо не е бил добре в деня на мача, като Роберто Карлуш, с когото делят една стая в парижкия хотел на отбора, вика лекари с крясъци рано сутринта. Точната диагноза се пази в тайна, но най-вероятно Феномена е получил една от паник-атаките си, след като има проблеми с нервната система от дете. Откарват го в болница за тестове, връща се следобед, а после... излиза титуляр на финала. И е сянка. Главни действащи лица оттук нататък са Едмундо-Животното, друг нападател на бразилците, Зико - технически директор на отбора, Дунга - капитан, както и доктор Лидио Толедо, медикът на тима. "Хората от Nike непрестанно бяха около него като лешояди, 24 часа, цяло първенство", изсумтява Едмундо при завръщането в Бразилия. С което дава ясни сигнали, че от концерна не са позволили Роналдо да бъде изваден от състава - той е лицето на компанията, а това е финалът на световното. Зико - голям на и извън терена, откровено казва, че е бил против пускането на нападателя в това състояние. Дунга пък също така открито обявява, че е подкрепил решението Роналдо да е титуляр, защото "съперникът трепери от него". Доктор Толедо загадъчно мълчи, но версията му за състоянието, в което е намерил Феномена в стаята сутринта преди мача, се разминава. Първо казва, че е бил в безсъзнание и с конвулсии, а после - в съзнание и с уплаха. През годините се писаха истории за това как Роналдо научил, че тогавашната му приятелка Сузане Вернер изневерила по време на турнира, за скандал със съотборници... Едмундо и Дунга отричат такива случки.
5. Кройф, шампанско и голи момичета Тази история е истинска и струва на Холандия световната купа. Но дали има заговор в това, което започва като тайно промъкване на един фоторепортер в хотел "Крауцкрамер" край Мюнстер и завършва с буря от тлъсти и скандални заглавия из цялата европейска преса? Журналистът Гуидо Фрик си наема стая в хотела на 30 юни 1974-а, като тайната му мисия е да заснеме репортаж за това как холандците, които са в същия хотел, се готвят за финала срещу Германия. Идеята е да бъде сниман Кройф, за когото се носят легенди - пуши по кутия цигари на ден по време на първенството, не може да спи и държи буден Неескенс до сутринта, за да си говорят, има проблеми със съпругата си Дани и говори по няколко часа на ден по телефона с нея, за да изглади отношенията... На следващата вечер около 22 ч Фрик се прибира към стаята си, когато чува музика. Край басейна има парти. Слиза и заварва сина на собственика с Кройф, вратарят Вим Шийверс, Роб Рензебринк и Плен Стрик, резерва в тима. Слуша се "Би Джийс", а край басейна се разхождат три топлес момичета. Кройф поръчва шампанско и за новия гост на партито, без никой в хотела да знае, че е журналист. Регистрирал се е като бизнесмен от Щутгарт. Фрик звъни в редакцията на своя вестник "Щутгартер Нахрихтен" рано на следващата сутрин - обяснява ситуацията, както и, че няма фотоси. "Пиши веднага!", нареждат оттам. Историята се появява на първа страница - на 2 юли сутринта. На следващия ден е в "Билд", "Шпигел" и всички немски вестници, като е засилена до безкрайност: "Кройф, секс, парти" и т.н. заглавия. Скандалът е огромен, а съпругата на Йохан пристига в лагера. Секс не е имало - за това говорят всички в хотела, а и холандските играчи. Лидерът им наистина е имал проблеми със съня, позволявал си е по чаша шампанско, но не повече - алкохолът никога не го е привличал. Пушил е, но това е ясно в цялата му кариера. В Холандия отзивите са на възмущение - къде срещу играчите, саботиращи историческата си мисия за световна титла, къде срещу немците, измислили заговора дни преди финала. Германия печели с 2:1, а и до днес в Амстердам и Ротердам са убедени, че скандалът, раздухан от немските вестници, е основната причина.
6. Арестът на Боби Мур преди Мондиал 1970 След този скандал Англия безспорно е разклатена. В дните преди световното в Мексико, англичаните се аклиматизират с кратък лагер в Колумбия. Пристигат в хотела си в Богота на 20 май, а още същата вечер около 18,30 ч местно време се случва нещо странно. Във фоайето на хотела има бижутериен магазин, който играчите разглеждат - на групи или поотделно, в един или друг момент от деня. Боби Мур и Боби Чарлтън си говорят недалеч от входа му, когато отвътре излиза продавачката, която ги сочи с обвинения, че е открадната скъпа огърлица с диаманти. Полицията идва и разпитва двамата, които предлагат да бъдат претърсени, както и стаите им. Дават показания, намесва се и сър Алф Рамзи, селекционерът на световните шампиони. Казусът е изчистен. Футболистите и пътуващите с тях репортери се споразумяват джентълменски нищо да не се пише по темата, очевидно става дума за грешка. Англия играе срещу Колумбия на следващия ден в контрола, а 2 дни по-късно и с Еквадор. На 24-и май отборът се прибира в Богота, за да отлети за световното в Мексико. Настанява се в същия хотел. И докато играчите гледат филм във фоайето, превърнато в мини кино, двама полицаи се приближават и арестуват Боби Мур. Отнякъде се появява Алваро Суарес, служител на хотела, който става основен свидетел - видял е как капитана на Англия краде огърлицата. Клара Падиля, служителка на магазина, също свидетелства. Рамзи решава, че отборът ще тръгне за Мексико без капитана. Двама служители на Футболната асоциация остават в Богота, за да работят по освобождаването на Мур, заедно с хора от посолството. Боби Чарлтън и Питър Томпсън също са в магазина по времето, когато се твърди, че Мур е посегнал на бижуто. И днес Чарлтън се кълне, че такава огърлица изобщо не е била изложена, а само пръстени, които не представлявали интерес. Докато върви процес, Мур е под домашен арест в къщата на шефа на колумбийската федерация, като му се позволява да тренира сам. Под охрана, разбира се. Отслабва с няколко килограма и не се чувства добре физически. Четири дни свидетелят Алваро Суарес не иска да се изправя пред съда, а накрая обяснява, че не е сигурен точно какво е видял. Служителката на магазина пък се обърква за точната стойност на огърлицата. Намесва се посланикът Харълд Уилсън и обвинява колумбийската полиция, че подкрепя "очевидна измама" и това е дипломатически скандал. Мур е пуснат на свобода на 28 май и заминава за Мексико, където на 2 юни е капитан на Англия в първия мач от световното срещу Румъния. Шампионите отпадат на четвъртфинал, а в последните минути на фаталния мач с Германия, както и на всеки преди това, Боби Мур е като призрак. Рамзи пише в автобиографията си, че скандалът го е смазал психически и физически. Англия и до днес вини южноамериканците, че са си отмъстили за 1966-а (заговорът, нали помните) с конспирацията в Богота.
7. Андерлехт стига финал в Европа с подкуп Брайън Клъф нерядко е вилнял след мачове, не подбира думите си и предизвиква скандали. Но онази вечер през 1984-а в Брюксел надмина себе си. Той нарече испанския съдия Емилио Гурусета "крадец", след като реферът даде измислена дузпа на Андерлехт и отмени редовен гол на Нотингам Форест. След 2:0 в първия полуфинален мач в Англия, Форест отпадна с 0:3 в Белгия. Андерлехт загуби финала от Тотнъм, за щастие. "Насладих се на всеки миг", злорадства Клъф след победата на лондончани, но до смъртта си близо 20 години по-късно, той не прежали загубата в Белгия. Това бе шансът за трети европейски трофей на неговия великолепен отбор. И - още по-лошо. Клъф беше прав. Съдията наистина е бил подкупен. Историята е следната. Андерлехт дава на испанеца сериозна сума (равнява се на 20 000 лири в белгийски франкове), за да обърне мача със свирката си. След двубоя, атакуван остро от Клъф и пресата в Англия, Гурусета си взима "почивка" от съдийството до края на сезона. През 1987-а той загива в автомобилна катастрофа, като никога не е говорил за случая. Но по признания на тогавашните шефове на Андерлехт, УЕФА изважда клуба от евротурнирите за една година, доказвайки корупция. Случва се през 1997-а, въпреки че цели 4 години по-рано чува признанията на шефовете на белгийския клуб. Форест дори заведе дело срещу европейската централа, което и досега продължава да не е с крайна присъда.
8. Нацистите ли убиха Матиас Зинделар? Историята на един от най-великите футболисти и неговата смърт, остава една от големите мистики на играта. Неговото име е на прицел за нацистите от онзи ден през 1938-а, когато с брилянтната си игра и два гола помага на австрийския отбор да бие Германия в мач, който трябва да "улесни интеграцията" след анексирането на Австрия от нацистите. Година по-късно Моцарт на футбола, както го нарича Виена, е мъртъв. Версиите: - Зинделар и приятелката му Камила Кастаньола са се самоубили. - Станали са жертва на хранително отравяне, напълно инцидентно. - Убити са от Гестапо заради проеврейските си възгледи и национално самосъзнание на австрийци. Определено и до днес в страната на Зинделар почти всеки вярва в третата версия. Егон Улбрих, близък приятел на двамата, пише в мемоари, че служител на полицията е получил подкуп, за да впише смъртта им като инциден с натравяне. Така Зинделар е можел да бъде погребан, защото нацистите не допускали това да се случи при убийство по тяхно нареждане или самоубийство. А никой в Австрия нямаше да изтърпи и националният футболен герой да не бъде положен в гробищата пред шпалир от благодарни за делата му на терена хора. Важен факт - през 1938-а Зинделар отказва да играе за Германия, както правят повечето от австрийските национали, които вече нямат свой независим отбор. През 2000 г. нападателят бе избран за най-добър футболист на Австрия за 20-и век.
9. Барселона, УНИЦЕФ и УЕФА Чували сме го десетки пъти в последните 10 години, нали. Заговор, който направи каталунците най-подкрепян отбор в Европа. След договора между Барса и УНИЦЕФ, при който клубът си плащаше, за да сложи логото на организацията на екипа си, тръгнаха слуховете. Близките връзки на УНИЦЕФ И УЕФА и така нататък. Барса спечели 4 купи на шампионите за тези 10 години и няколко пъти съперници пропищяваха, че са елиминирани от този отбор с явна съдийска помощ. Разбира се, това е доста абстрактно и субективно мнение. Но имаше и истински показни акции на реферите, като най-ярката е онази на норвежеца Том Йовребо в прочутия полуфинал с Челси в Лондон през 2009-а. Тогава домакините водеха до последните секунди, а след 0:0 в първия мач, голът на Микаел Есиен бе достатъчен Челси да е на финал. Андрес Иниеста обаче вкара и прати Барса там - 1:1. Но преди това Челси три пъти трябваше да получи дузпи, а Жерар Пике да бъде изгонен за умишлена игра с ръка. Веднага след попадението на Иниеста, Йовребо не видя очевидна дузпа за лондончани - четвърта такава, станала пред погледа му, на 2-3 метра. Играчите на Челси го атакуваха по начин, невиждан за Шампионската лига. Защото и съдийството бе наистина скандално. След този мач се заговори вече открито за Барса като галеник на УЕФА, но и Милан (за мистериозно отменен решителен гол на Шевченко през 2006-а), Реал Мадрид (2011-а) и още клубове подеха темата. Истината е, че Барса е най-силният отбор на новия век на европейската сцена като класа. Но дали има и съдийски заговор в полза на каталунците, това никога няма да разберем. Поне няколко пъти всеки от нас е бил възмутен от помощта, която са получавали дори в най-силните мачове на тики-така.
10. Отровената вода на бразилците Осминафинал на световното първенство в Италия, 1990 г. Бразилия тотално доминира срещу Аржентина, а и влиза в мача срещу световния шампион като фаворит. В началото на второто полувреме при едно спиране на играта за оказване на медицинска помощ на футболист, докторът на аржентинците Мигел ди Лоренцо подава бутилки с вода на няколко бразилци. В жегата на Торино, те са добре дошли и никой не се замисля, че идват от врага. Ден по-късно Бранко, защитникът на Бразилия, влиза в болница със световъртеж и стомашни проблеми. Още същата вечер, след като селесао отпада с късен гол на Каниджа, няколко негови съотборници са с болки и отпадналост. Какво е имало във водата ли? Никой няма да разкрие, разбира се. Диего Марадона призна в телевизионно интервю години по-късно, че аржентинците са използвали и този трик, защото победата в мача била "на всяка цена". Карлос Билардо, селекционер на Аржентина в онзи ден, запитан след думите на Диего, отвърна: "Не казвам, че не се е случило...". Разбирай - станало, каквото станало. Това са те - само 10 от стотиците теории на конспирацията, заобикалящи историята на великата игра.
Материал на sportinglife.bg