Това, с което със сигурност българите ще запомним летните олимпийски игри в Атина през 2004 г., е недаденият златен медал на нашия гимнастик Йордан Йовчев.
Онова, с което вероятно нестабилна Гърция ще запомни игрите, са 11-те милиарда долара, които са били вложени за изграждането на скъпи, специфични спортни съоръжения за игрите.
В това число влиза и олимпийското село, центърът за медиите. Нещо повече: бюджетът на Гърция за игрите се надвишава в процес на работа с 97%.
Когато олимпиадата свършва, в Атина се оказва, че всъщност градът, макар и столица, няма нужда от слалом център по каяк. В резултат на това голяма част от съоръженията, изградени с милиарди долари, потъват днес в плевели.
За капак повечето спортни обекти се намират в окаяно състояние - изоставени арени, потрошени трибуни, обрасли паркови зони, разкъртени пътища.
Съоръженията са разпределени в две основни зони. Първата е разположена в северната част на града - главният стадион, залата за гимнастика, плувният комплекс, колодрума и централният тенис корт. Местните жители с удоволствие посещават този район - в почивните дни спортуват, карат колелета и ролери, прекарват свободното си време с децата. Там е чисто и спокойно.
Картината във втората зона е съвсем различна. И адски печална.
За обектите, които се намират в нея, така и не бе намерено подходящо приложение. След игрите там останаха стадиони за софтбол, бейзбол, хокей на трева, плажен волейбол заедно с няколко тренировъчни терена и трасе за слалом в бързи води.
В продължение на няколко години местните власти обещаваха да продадат съоръженията на частни инвеститори. След това кризата връхлетя и този проблем мина на заден план. Паркът запустя, конструкциите ръждясаха, зачестиха набезите на вандали.
Съвсем наскоро най-после бе намерено реална полза от тази паметници на олимпийската разруха. На тяхната територия бяха заселени бежанци от Близкия Изток.