Новината, че е избран за знаменосец на САЩ в Рио, разплака Майкъл Фелпс. Медиите гръмнаха, че мечтите наистина се сбъдват. На другия ден на пресконференция пред 250 журналисти от цял свят вдъхновената мегазвезда малко попрехвърли мярката и намекна, че има вероятност да плува и на игрите в Токио през 2020 г.

В Рио Фелпс ще стане първият американски плувец, участвал на 5 олимпиади. Ако спечели злато и сега, вече на 31 г., той ще стане най-възрастният златен медалист в историята на олимпийското плуване. Майкъл Фелпс мрази змиите, откакто се помни.

Като малък в двора на родителите си той вдига един камък и отдолу открива хлъзгавото, съскащо влечуго. Толкова е травматизиран, че кошмарите го преследват десетилетия наред. На близки и приятели дори забранява да произнасят думата "змия" в негово присъствие. Това е обяснението за присъствието му в The Meadows - центъра за лечение на психотравми и пристрастяване до град Финикс. Фелпс постъпва в клиниката пет дни след втория си арест за шофиране в нетрезво състояние на 30 септември 2014 г. През тези 5 дни той не напуска стаята, почти не яде и не спи.

Само пие. - Звучеше ужасно - споделя дългогодишният му треньор Боб Бауман. При пристигането си Фелпс уведомява мама Деби и Бауман, че го е страх да разказва за демоните си на непознати. Две години преди това, на игрите в Лондон, той циментира статута си на олимпийски бог. Но на каква цена?

Родителите на Фелпс се развеждат, когато е на 9 г., и само басейнът го спасява. Там Бауман му е като доведен баща. Във водата го притиска за постижения, а извън нея го учи да шофира и да си връзва вратовръзката.

Постепенно Фелпс разбира, че всички олимпийски медали в света не могат да облекчат болката му. Той се чувства самотен с единствената идентичност на шампион по плуване. Отдава се на медитация и се чуди дали заслужава такъв живот.

- Не ми пукаше - коментира той. - Нямах грам самочувствие, нито самоуважение. Смятах, че светът би бил по-добър без мен, и най-доброто нещо, което можех да направя, бе да сложа кръст на живота си. След ареста обаче семейство и приятели убеждават Фелпс да потърси помощ. Убеждават го, че това е шанс да се изправи лице в лице с проблемите, които толкова дълго е избягвал. През първия ден в The Meadows той не говори с никого, яде сам и плаче преди сън. Но постепенно се отваря и започва да разбира змийските си кошмари.

С треньора си се срещат през 1996 г. в Балтимор. Бауман решава да зареже треньорското поприще, след като няколко негови надежди се провалят на игрите в Атланта, но му предлагат $30 000 за още един сезон. Тогава среща 11-годишния Фелпс и това променя всичко.

Още в началото Майкъл Фелпс е труден за управляване. На 9 г. получава диагноза ADHD (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) – твърдоглав, изолиран, неподатлив и безжалостен. Това обаче са същите черти, които го водят към величието. От своя страна Бауман е също корав орех, който не отстъпва на Фелпс дори когато е замерван с бутилка вода или неприлични квалификации пред целия отбор.

Динамиката е проста: Бауман блъсва Фелпс, Фелпс му отвръща, Бауман го бутва по-здраво и така, докато някой се огъне. - Постоянно го правеха, а ние гледахме – споделя плувецът Алисън Шмит. – Беше като сапунена опера.

Историите за техните сблъсъци са легендарни. На Meadowbrook Aquatic & Fitness Center, където Фелпс тренирал, още фигурира огромна вдлъбнатина в рамката на вратата след як ритник на Бауман с десния крак в подобен спор. Налице е и съдийският часовник, който Бауман с отвращение шибнал в стената. Както и схватката на паркинга с люта размяна на изпънати средни пръсти.

- Тренировките протичаха по три начина – коментира Бауман. – Фелпс или се държи отвратително, или се бъзика с инструкциите на треньора, или пък се фокусира и доминира по начин, който деморализира останалите.

- Начинът, по който се държаха и двамата, беше доста притеснителен - признава и майката Деби Фелпс. През 2005 г. Бауман пристига в Ан Арбър да тренира Университета на Мичиган и директорът на спортния съвет му подсказва, че Майкъл се задявал с треньора си най-вероятно защото подсъзнателно се е конфронтирал със своя баща. Колкото повече Бауман започва да разбира, толкова повече симпатии започва да изпитва.

След като печели 8 златни медала в Пекин през 2008 г., Фелпс предприема глобално турне от интервюта, срещи и червени килими. Снимат го как пуши марихуана на парти в Южна Каролина и бива изритан за 3 месеца от спорта. Иска да напусне, но му пречат задълженията към спонсорите. Фелпс и Бауман имат един и същ агент, но отношенията им така се изкривяват, че Фелпс сменя мястото си в самолета, ако резервацията му е до Бауман.

До лятото на 2012 г. никой не мрази плуването повече от Майкъл Фелпс и никой не презира треньорската работа повече от Боб Бауман. Но това остава тайна за останалите. В Лондон след прегръдка и „добре свършена работа” двамата с треньора поемат по различни пътища. Година по-късно обаче Фелпс уведомява Бауман, че иска да се върне.

- Този път ще бъде по-различно. През есента Фелпс е арестуван пиян зад волана – за втори път след 2004 г. Тогава за пръв път влиза в контакт с баща си Еди, твърдоглав футболист в колежа. Той се оженва тайно за втори път, но продължава да следи отдалеч изявите на сина си. Не дава интервюта.

В лечебния център Фелпс си спечелва прякора Преподобния Майк, защото всеки ден чете на другите пациенти глави от книгата „Целите на живота”. По време на терапията Фелпс тренира в малък басейн, като всеки ден покрива по 20 мили. Когато Бауман го посещава, остава шокиран от положителната промяна в него.

Майкъл започва по-често да се обажда на Деби и приятелката си Никол, както и на баща си. - Чувстваме се като баща и син – сияе Еди. – Не, по-скоро като приятели. Скоро Майкъл ги изненадва с новината, че Никол е бременна и скоро ще става баща. Любопитното е, че самият той никога не е искал да държи друго бебе в ръцете си – на семейството или на близки. Хората се опитвали да му подадат бебета за снимка, но той винаги отказвал. Искал е първото бебе, което притисне до себе си, да е неговото собствено. Сега вече получи шанс да прегърне сина си.

"7 дни спорт"