На това уморително френско лято на недоволството на терена играта е увлекателна, докато на улиците остава чувството на безпокойство. 

Навсякъде чувам звука на маршируващи, тръгнали на щурм крака. Добре дошли във Франция, на Евро 2016 и на футболното леко раздразнително лято на недоволството. Важно е, разбира се, да се отделя действителността от усещането и от истерията на социалните мрежи.

По-голямата част от началния изблик на този европейски шампионат премина очаквано, с добродушен микс от пътуващи агитки, случайни гафове и много доброжелателство. Но въпреки внимателните предупреждения това Евро 2016 е и доста уморително. 10 дни от началото на 10-ото издание на модерната версия на европейското първенство понякога бе трудно да се сдържим да погледнем към периферията и да почувстваме неочаквано безпокойство. Спортът никога не може да съществува във вакуум.

Да организираш европейски турнир по време, когато по-голямата част от Европа е обхваната от особен песимизъм, е като да спретнеш пластмасов павилион и да пробваш да направиш купон за рожден ден точно когато гръмотевичната буря се готви да връхлети. На игрището понякога футболът беше увлекателен. Извън него управлението на УЕФА, общо взето, бе добро, ако изключим някои гафове по разделянето на агитките.

И след една пълна работна седмица от началото на този празник той все още е леко студен. Официалният лозунг на УЕФА за Евро 2016 е "Le Rendez-Vous" ("Срещата"), напълно подходящ за корпоративния европейски сладникав кич. Докато гледахме как английски и руски главорези спират живота в Марсилия, как избухват побоища в Ница, Лил и Париж, а през това време френската полиция държи на своите тактики за водене на партизанска война "първо обгази, после задавай въпроси", доста изкушаващо бе да потърсим друг, алтернативен лозунг. Може би "Les Liaisons Dangereuses" ("Опасни връзки", роман на Дьо Лакло). Или просто "La Nausee" ("Погнусата", роман на Сартър). 

Франция 2016: лятото е вече тук и е точното време за бой по улиците. Не е голяма изненада, че сигурността бе леко хлабава, контролът над взривоопасните малцинства - разтеглив и променен в движение. Париж изглеждаше като град, който се оглежда и се пази, още преди превзетия блясък от нощта на откриването на "Стад дьо Франс", украсен на терена от възхитителния Димитри Пайе. Все пак това е страна в официално обявено извънредно положение. Вниманието вече се изостри. Налагат се забрани за пиячката.

Градовете-домакини на мачовете на Англия и на Русия ще бъдат подложени на мощни блокади. И може би, кой знае, занапред може отново да заговорим за футбола, който беше оспорван и вълнуващ, макар и невинаги от най-висока класа. Очевидно бе, че разширеният формат леко скърцаше и се огъваше. Има прекалено много отбори във Франция. Или поне твърде много, които не са направили нищо наистина впечатляващо, за да спечелят място на турнира - награда за някакъв триумф на развитието или подготовката, някакъв рядък изблик на талант. Турция, Украйна и Русия (добра в побоищата, не толкова добра с топката) изглеждаха като безполезен баласт. 

Други показаха феномена "една суперзвезда плюс други 10". В началната фаза мачът Австрия - Унгария приличаше на конкурс, в който 21 други момчета са спечелили правото да поиграят футболен мач с Давид Алаба. Но природата на самата игра е такава, че накрая по-сплотената и повече приличащата на отбор Унгария спечели мача. Португалия започна като отбор, вехнещ в сянката на единствената световна звезда на първенството, макар и застаряваща и нацупена. Срещу Англия Гарет Бейл предимно стоеше и гледаше как неговите съотборници се бранят.

Някои нарушиха тази тенденция. Северна Ирландия се извиси на първенството и игра чудесен футбол, както и Исландия в първия си мач. Само че с 36 мача за 2 седмици, които да елиминират само 8 отбора от жребия, скокът в интензивността при прякото елиминиране ще бъде позакъснял, но и много силен, надяваме се. След което всичко изглежда възможно, а титлата може да бъде отмъкната от всеки отбор способен да изиграе 2 силни мача един след друг, Франция остава убедителен фаворит. Домакинското предимство го има, както и интересна "реколта" от талантливи халфове.

Испания показа застрашително съкрушаващ ритъм в играта си срещу Турция. Двата гола на Алваро Мората може да имат стабилизиращ ефект, както и прекрасната изява на Андрес Иниеста като изтеглен дълбоко назад плеймейкър. Германия игра бавно, бързото "тики-така" на по-добрите отбори на Йоги Льов премина в по-премислено темпо, на което може би му липсват рязкост и разнообразие. Италия, която въобще не бе отписана от здравомислещите хора, се превърна в леко клиширан полускрит фаворит. Антонио Конте изглежда превърна отбора в безотказна турнирна машина, която не пропилява нищо и в която всяко винтче има своя функция. За да ги победи, някой ще трябва да се напъне здраво и продължително.

Що се отнася до Англия, остават съмненията, че този отбор все още няма идея за своята най-добра версия или поне за своите способности. Отбор с достатъчно талант да повдигне надеждите; и селекционер, достатъчно объркан, за да се бори срещу тях, което връща по-познатите чувства на безпокойство, съжаление, години на болка и всичко останало. А това е жалко, защото Англия бе енергична и зрелищна, макар и ограничавана от прекаленото мъдруване на треньор, чувстващ се неудобно от наличието на нападателна мощ.

Извън терена Франция 2016 може би още отразява донякъде състоянието на Франция, на 2016-а и на самата Европа. Политиката на страх и безпокойство вече нахлу в по-тъмните ъгли. Заплахата от още по-широко разпадане ще остане да виси отгоре. Мачовете обаче продължават с надеждата, че всичките засечки и дребни проблеми са зад нас. А истинската спортна интрига тепърва предстои.

Барни Рони , "Гардиън"

Превод: "7 дни спорт"