Константин Баждеков даде интервю пред Youtube канала „Неформално с Георги Петков“. Бившият дългогодишен финансов директор в Левски акцентира върху спасението на синия клуб, което преди всичко е свързано с изграждането на нов стадион.
Г-н Баждеков, как се чувствате без това напрежение, което от 1999 г. до съвсем скоро ви владееше като част от Левски и неговото управление? – Напуснах през месец май 2022 година, след като участвах повече като консултант към спонсора. Опитвах се да помагам на г-н Ивков да навлезе и да се ориентира в работата на изпълнителния директор. Реално след неговото заемане на длъжността останах още 6 месеца, а тези над 18 години работа в Левски ме направиха човек, който се изгради в позицията на ръководител. Постъпих през лятото на 1999-а реално до 2017-а, когато се оттеглих като директор. След това пак имаше известен период, в който помагах на новото ръководство и ги ориентирах в неща, които щяха да са им полезни. С г-н Спас Русев също комуникирах доста преди да стане собственик. Запознах го със състоянието на Левски и неговите задължения с разрешението на действащите тогава собственици. Не мога да кажа, че не ми липсва, но установих, че в определена възраст човек трябва да намали темпото и ангажиментите. Опитвал съм се само да бъда полезен на хората, които са искали да ме ползват.
Какво доведе до трудната ситуация сега чисто от финансова гледна точка? – Клуб като Левски поне в този му вид трудно би оцелял без сериозна структура, която да стои зад гърба му и да додава пари за средствата, които не достигат. Говоря за собственик или спонсор. Когато клубът беше в добра ситуация, имаше доста приходи от участията в Европа и трансфери. Това наистина е сериозна сума за издръжката, но след това Левски излезе от тази категория на клубове, които играеха редовно в международните състезания. Ние бяхме стигнали до коефициент между 34 и 36, а това ни отваряше големи възможности. Имахме дори години, в които играехме повече европейски мачове, отколкото в България. Това се отразяваше благоприятно на Левски, който си осигуряваше самофинансиране. Но така или иначе винаги сме разчитали на сериозни спонсори или помощта на собствениците, които през годините са били хора с възможности. Не мога да кажа, че не сме имали проблеми дори в годините, в които Левски бе във възходяща линия. Който каже обратното, няма да е искрен. Дори в най-силните периоди сме изпитвали трудности с финансирането на различни събития, привличането на футболисти и други най-различни разходи. Но когато има единно ръководство и разбиране между собственик и управление, нещата са се получавали. Тук включвам и връзката с привържениците, която по мое време беше много близка. Почти едно поколение израсна заедно с мен. Да, имало е спорове и напрежение, но всичко е било в рамките на разумното в името на Левски. Докато аз бях на „Герена“, съм се старал феновете да участват и да се съобразяваме с тяхното мнение.
Но защо се стигна до този срив? Може би разкъсването на единството, за което говорите, между отделните звена и феновете? – Не мога и не е коректно да коментирам неща, на които не съм бил свидетел. Не съм запознат какво точно се случи, за да се скъса рязко връзката с участието на феновете не толкова в управлението, а по-скоро в частта на това да са информирани какво се случва и чрез тях тази информация да стига коректно до другите привърженици. Те трябва да знаят какви са проблемите, какво трябва да се направи и къде е ролята им в целия този процес. В последните 2 години хората бяха наясно със ситуацията и отклинаха в труден момент, за да се променят много неща в положителен смисъл. Не се знаеше дали Левски щеше да оцелее в този вид, в който беше. Много впечатление направиха абонаментните карти. Ние най-много бяхме продавали 3400-3600, а сега бяха над 6000. Това са много сериозни успехи, защото собствените приходи помагат на ръководството да не изпада в затруднени ситуации.
В тази посока ли трябва да гледаме, ако искаме да видим спасението на Левски?
– Аз имам мое виждане, че трябва да се промени структурата на финансиране и да се наблегне в посока на построяване на стадион. Това вече го започнаха някои клубове в България, включително ЦСКА, но Левски бе първият с подобна идея, защото според мен това е решението. Изграждането на един модерен стадион ще отговаря на големия потенциал на привържениците, защото може би само 2 до 3 клуба в България имат своята голяма фенска маса. Това са Левски и ЦСКА, в някаква степен и пловдивските отбори. Виждате, че се започна тази стъпка. Основата е да се направи функционален спортен обект, който да се управлява правилно от специализирана външна организация и да носи приходи на клуба. Това може да осигурява над половината от бюджета. Практиката вече я има дори в страни, които не са от ранга на Испания, Англия или Франция. Примерът в Унгария е показал, че такова нещо е възможно да се направи. Клубът да печели от активностите на своите фенове, а събитията, които се правят на съоръжението, могат да стигнат до над 200 на година. Нов стадион ще бъде плюс и за цяла България, защото ще отговаря на всички изисквания. Феновете ще идват с удоволствие и ще има всички удобства, които ги гледаме в Европа. Това е пътят. Опитвам се да съдействам в момента, да провокирам г-н Сираков и хората около него да помислят за една такава структура. Дано се изгради и да се случи. Това може да е с помощта на държавата или някакви други преференции към фирмите, които инвестират. Те да бъдат стимулирани или облекчени данъчно. За съжаление, до момента не се случва и развитието на спорта и футбола явно не е приоритет, но да не забравяме, че става дума за сериозен източник на положителни емоции за населението. Аз съм щастлив, че в тези години, в които съм бил в Левски, влязохме в Шампионска лига и стигнахме 1/4-финал за Купата на УЕФА. Това са неща, които не мога да ви опиша каква радост и емоции доставяха на феновете. А и не само на сините, защото всички можеха да гледат отбори като Барселона, Челси и Вердер. Затова мисля, че има голям потенциал в тази идея да се стъпи върху изграждането на стадион и около него да се развият много дейности, които да помагат на клуба да е независим. Възможностите са безкрайни, защото феновете ще се убедят, че нещата се движат в правилна посока.
Защо тогава не успяхте да се възползвате от тази възходяща линия след влизането в Шампионска лига и големите успехи? Какво се промени, за да се стигне до пропадането? – Основното е, че започнаха проблемите с финансирането и осигуряването на необходимите средства, които да отговорят на амбициите на Левски. Настъпи отлив на ресурс, появиха се проблеми в спортно-техническата част, знаете колко треньори се смениха. Така започнаха да се трупат задълженията, а в името да се степенуват разходите и да се правят много компромиси се допуснаха и редица грешки. Сигурно и аз имам вина, но всичко, което е правено, е било насочено към това Левски да върви напред. Било е с добри намерения, но когато има компромиси, стават и грешки. 7-8 години Левски изпадна в позицията на затруднени плащания. Проблемът беше, че тези средства се натрупваха, въпреки че се декларираха и обслужваха чрез различни споразумения с НАП. Имаше и приоритети, които се определяха от ръководвството, за да не изпадне Левски в тежка ситуация и да продължи да покрива лицензионните изисквания.
Очаквахте ли тежкия, неприятен и дори драматичен край на ерата „Батков“. Той каза, че е направил и невъзможното, за да го запомнят с добро, но не се е получило. Заслужено ли беше?
– Полагахме всякакви усилия клубът да е добре, но когато почнат негативите, наша българска черта е да се забравят хубавите неща. Сигурно са правени и грешки, защото в желанието си да осигуряваш всичко, което е необходимо, влизаш в задължения, които водят до лихви и затруднения. Много фактори повлияха, но г-н Батков отиде към доста сериозни промени в неговата структура на бизнес, за да осигури финансирането на Левски. Аз също съм изпитвал тази негативна енергия, която се получава от липсата на резултати, но хората не са детайлно запознати с проблемите и как се поддържа един клуб като този.