Дългогодишният спортен журналист Тодор Шабански направи подробен анализ на есенния полусезон на ЦСКА в своя Фейсбук профил.

свързани статии

Вижте какво написа той:

Саша Илич се опълчи на „организацията“

10-те основни принципа на треньора, върнали ЦСКА на върха

Преди една година по това време твърдях, че проблемът на ЦСКА е треньорски. Не бе управленски, фенски, финансов или организационен, а единствено треньорски. Безкрайните лутаници и лупинги на ръководството докараха в Борисовата градина много недоразумения, върхът на което беше шестото завръщане на Стойчо Младенов.

Мисля, че Саша Илич досега доказва правотата на това, че на Армията кризата бе треньорска. Ето синтезирано какво се промени, като само за 5 месеца сърбинът показа завиден прогрес и загатна за голям потенциал. И най-важното: върна ЦСКА на върха.

ПОСТОЯННО ИЗРАСТВАНЕ

Половината от отписаните от предишните наставници футболисти днес играят по съвсем различен и много по-добър начин – Гарсес, Морено, Юга, Вион, дори Джеферсон са просто неузнаваеми. Изтъквам и огромното израстване на Бусато, който преди често късаше нервите на феновете. Всичко това говори за усилена треньорска специализирана работа с тях за да могат да прогресират и да покажат своя максимум.

БЕЗ ТИТУЛЯРИ И РЕЗЕРВИ

Ротациите в тима на Саша Илич са изумителни. В българското първенство няма друг треньор, който да изповядва подобен стил. На практика всичките налични 27 в отбора са постоянно „на педали“. Забележете – дори най-скъпите и безспорни нови попълнения, дори изявените голмайстори оставаха резерви в дадени, при това решителни мачове: Линдсет, Гарсес, Назон, Кареасо, Морено и др. За което се иска много смелост и огромен риск. Но пък от друга страна тази взаимозаменяемост в даден момент се изплаща, тъй подобна тактика обърква съперника, прави тимът ти непредвидим и трудно разгадаем. И по-важното: сезонът е дълъг, а контузии, картони и подмолните хватки в „организацията на хегемона“ трябва по някакъв начин да се неглижират.

ТАКТИЧЕСКА ДИСЦИПЛИНА, С МАЛКО ЧЕРВЕНИ КАРТОНИ

При Илич спазването на тактическата дисциплина е издигнато в култ. Мачовете му се характеризират с понякога скучни и дълги разигравания, в които грешките се свеждат до минимум. После следва избухване с бърза смяна на темпото и мълниеносна атака. Вероятно работата това да се превърне в приоритет лиши от зрелищност тима на ЦСКА в началото на първенството и в мачовете за Купата. Но пък даде широчина в състава и спокойствието да не се трепери при всеки сблъсък на традиционно темпераментните Жеферсон, Юга, Вион, Морено и др.

ЗАЩИТАТА ПРЕДИ ВСИЧКО

ЦСКА завърши есента с най-добрата отбрана, получила едва 9 гола. Освен малкото инкасирани попадения, играта на червените впечатляваше и с минимално допуснати голови възможности за съперника. Очевидно треньорската философия на Илич е „никакви рискове и импровизации на вратар и защитници, максимално опростена и изчистена от грешки игра на последните пред голлинията.“ В средата на сезона сърбинът смени схемата и започна с трима защитници (петима във фаза отбрана), което му даде вариативност и още повече стабилност, гъвкавост и наситеност пред собствената врата.

ОТЛИЧНА РАБОТА СЪС СМЕНИТЕ

Саша Илич използва максимално дадените от правилника възможности за да си решава мачовете. Колко жокера се оказаха решаващи след влизането си в игра през втората част тази есен… Почти във всеки мач сърбинът прави по 5 смени, така освежава половината отбор и не случайно най-многото вкарани голове за червените са в последния половин час. Назон, Морено, Гарсес, Туфегджич, Шопов, Жеферсон, Шагоян, Де Нойер, Турицов влизаха със свежи сили при „омаломощен“ съперник и осигуряваха с голове и асистенции победата.

СТАБИЛНОСТ И ПОСТОЯНСТВО

С изключение на два мача – гостуванията на Локо Сф и на Левски, отборът на Саша Илич контролираше приоритетно играта и не допускаше дълги сривове. Дори и в започващите „мудно“ срещи – къде с преобладаваща отбрана, къде с по-офанзивен стил, в крайна сметка ЦСКА си взимаше своето. Да отчетем и друго: с едва месец работа сърбинът бе на 20-ина минути от елиминирането на Базел, което граничеше с фантастиката. А преди това в Дъблин, историческото за българки клуб класиране след домакинска загуба бе истински урок по треньорска тактика.

ПОБЕДНИ ГОСТУВАНИЯ

В последните години ЦСКА на няколко пъти завършваше на точка след Лудогорец, като за това „помагаше“ съдийството и „организацията“ на хегемона, която например при застрашена титла пращаше в Разград юношите на Черно море. През всички тези сезони обаче гостуванията бяха проблем на червените, докато разградчани имаха осигурени „зелени безпроблемни писти“ в трудните дестинации и това също им помагаше за титлата. Сега, поне есента, ЦСКА не позволи изоставане в това отношение и сътвори уникален рейд. В днешно време да минеш последователно с безспорни победи през Лаута, Тича, Коматево, Кърджали е истинско чудо…

СПОКОЙНО И БАЛАНСИРАНО

През целия полусезон Саша Илич спазваше един спокоен и балансиран стил на поведение и визия, което е рядко срещано по нашите ширини. Той не си позволява „изцепките“ на повечето родни наставници, не се прави на многознайко, не си позволява да дава акъл за всичко в БГ футбола, да призовава за неподчинение, да определя кой да бъде в управата на клуба, клубен собственик или президент на БФС… Тази сдържаност и балансираност на Илич придава тежест на цялостното му поведение, говори за авторитет и увереност в силите.

СТАТИЧНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ

До това лято бяхме забравили ЦСКА да бележи от статични положения. Тези така важни в съвременния футбол ситуации очевидно бяха сериозно оръжие в арсенала на Илич. Заучени положения особено при корнери и след центрирания от преки свободни удари донесоха на червените много ценни попадения, че и победи. На Армията обаче все още търсят своя майстор при директните изпълнения на свободни удари, може би най-близо до това са Вион и Линдсет…

ЕФЕКТИВНОСТ ПРЕД ГОЛА

ЦСКА е лидер в съотношението създадени и оползотворени голови възможности. С най-малко положения червените са отбелязали най-много попадения. Играчите на Саша Илич спечелиха мачове с по една, най-много две ситуации пред противниковата врата. Освен за ефективност, това говори за усилена работа в тренировките, добри технически умения и максимална изчистеност на действията в завършека на атаките. Подобна пестеливост обаче понякога дразни жадните за атракции и емоции фенове.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С представянето си досега ЦСКА показва, че този сезон най-накрая уцели с ангажирането на треньор, който очевидно има потенциал. Разбира се, това не е гаранция, че ще го развива, а и знаем колко крехка и краткотрайна е кариерата на специалистите в българските клубни отбори. От години обаче ЦСКА не е бил толкова стабилен, толкова устойчив и така вдъхващ увереност с играта си в първенството. Което би следвало да е достатъчно за да предпази шефовете в Борисовата градина от някоя поредна глупост, че дори и да ги стимулира за още качествени попълнения. Червените са в отлична стартова позиция и точков сбор преди пролетта, програмата им е с преобладаващи домакинства, а това е препратка към „сърдития“ Сектор Г. Най-важното е отбор, клуб и фенове да престанат да се вторачват в миналото, да погледнат напред и да бъдат единни. Защото само така се стига до голямата цел – ЦСКА отново шампион и отново силен в Европа.