Лъчо Танев: Не съм достатъчно богат, за да стана президент на БФС

Най-успешният български футболен мениджър Лъчезар Танев гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Импресариото, който помогна за най- престижната родна сделка това лято – преминаването на юношата на „Славия“ Мартин Георгиев в „Барселона“, отново отправи силни послания. Ето  акценти от интервюто с Танев:

- Лъчо, защо не се кандидатира за президент на БФС? Близките ти отношения с Борислав Михайлов ли са причината, това, че си партньор с Мартин Петров или има някаква друга пречка? 
- Нямам поети ангажименти, не може тези неща да ме притесняват. Нито близките ми отношения с Мартин, нито с Боби Михайлов. Ако трябва да бъда откровен, не съм достатъчно богат, за да стана президент на Футболния съюз, което води до една абсолютна безпристрастност. Трябва да имам и спокойствието, че оставям на сина ми и на фамилията нещата напълно подредени. Това е основната причина. Нямам други сантименти. Ако някой ден реша, че съм готов, аз няма да ходя да печеля пари за това, че съм президент на Футболния съюз, да използвам позициите си.

- Според теб докъде ще стигне битката между Борислав Михайлов и Димитър Бербатов? Как това противоборство ще приключи? 
- Както виждаме, едва ли ще има споразумение. Би било хубаво да се беше случило доста отдавна. Самият Боби Михайлов започна при Иван Славков като заместник, извървя своите стъпки, научи много. Между другото, като говорим за Боби Михайлов, той е много подготвен. Друг е въпросът - поради една или друга причина не взима важни решения, които трябва да се случат. Иначе той има капацитет. Може би в съда ще свърши, може би на следващ Конгрес. 

- Новият селекционер на „А“ отбора ни е Младен Кръстаич. Какви промени очакваш да направи сръбският специалист? 
- С качествата, които имат нашите футболисти, в много малко мачове могат да отидат на надиграване с противника. За мен, ако е принципен и безпристрастен, надявам се да е такъв, имаме играчи, които могат да направят един отбор с една сериозна тактическа дисциплина, с желанието си да играят футбол, защото в последните години имах чувството, че ние се страхуваме от топката, ние не искаме да играем, ние я предоставяхме много лесно на противника. Ако той съумее това нещо да го промени, да вдъхне увереност и правилно да си подреди отбора, можем да играем на едно средно европейско ниво.

- Аматьорски или професионален ни е футболът? Малко странен въпрос, но според мен, когато нямаш инфраструктура, а президентите се държат меко казано непрофесионално, когато идват на килограм чуждестранни играчи и напускаш футбола, когато ти скимне, това за мен не е професионален футбол… 
- Общо взето професионален е на думи. Аз мисля, че още втората половина на 90-те години, когато задължиха клубовете да станат акционерни дружества, футболът ни не беше готов за такава реформа. Това нещо се случва в Испания с изключение на четири отбора – „Реал“ (Мадрид), „Барселона“, „Осасуна“ и „Атлетик“ (Билбао). Тези клубове продължават да са на обществени начала. Това нещо се е случило 80-те години. Откога имат професионален футбол испанците, за да се стигне до акционерни дружества през 80-те години? Ние тепърва проходихме в демокрацията и за да се спаси държавата от ангажименти към футбола, ги хвърли в ръцете на всякакви хора. Едни си задоволяваха егото, други гледаха сериозно, трети търсеха популярност и се стигна до тази ситуация. 

- Какъв е изходът от блатото, в което сме затънали? 
- Изходът е един – БФС трябва да е организацията, която да търси решения. Не да им се дават решенията, те трябва да ги търсят. Трябва да се работи, трябва да се правят презентации на проекти. Като ръководители трябва да спечелят доверието на държавните институции. Тези институции да са сигурни, че нещата, които се предлагат и се презентират, са направени от сериозни хора и са за сериозни неща. Във Футболния съюз трябва да се ангажират определени хора, които да презентират бъдещето на нашия футбол. Една сериозна програма, която минава през Министерство на финанси, Министерство на спорта, Министерство на образованието. Но за това се изисква сериозност, изисква се да се напишат 30 или 50 странички, да се аргументират исканията и тогава според мен за държавата не е проблем да построи няколко стадиона, когато тези неща са на точна и ясна основа, да помогнат на детско- юношеския футбол. Защо Националната телевизия да не е конкурент на частните телевизии за ТВ правата? Защо да не бъде субсидирана Националната телевизия от държавата в името на футбола, след като тези пари ще отидат във футбола при едни строги рамки на харчене? Така че има неща, аз съм наясно с това. Ако един ден съм на този пост във Футболния съюз, аз знам какво трябва да се направи, ще се опитам да го направя и ще вложа всичките си усилия. Но трябва да имаш поне 4-5 човека екип, които имат желанието и способностите да работят с теб и да се направи нещо наистина сериозно. В началото на миналия век в Чикаго как 4-5 ентусиазирани полицаи успяха да свалят Ал Капоне и успяха да вкарат в ред един град? Когато не са корумпирани. Когато знаят как се вършат нещата. И когато работят в екип.