Пламен Марков е легенда на ЦСКА и българския футбол. Като действащ играч е 5 пъти шампион с червените, има 3 купи на България, полуфиналист за КЕШ, а след това играе няколко години във Франция.
Като треньор начело на националния отбор е последният треньор, извел тима до класиране на голямо първенство – Евро 2004 в Португалия.
С ЦСКА е носител на купата и суперкупата на страната през 2006 година. За последно бе треньор отново на националите през 2008 година. Ето какво каза Пламен Марков пред Букмейкър Рейтинги:
-Господин Марков, преди почти 14 години, през есента на 2008-ма, получихте критики за три поредни равенства в световните квалификации, едно от които срещу действаящия световен шампион Италия. След това доста пъти сте припомняли, че дори преди този мач с Италия сте говорили за бъдещото спадане на нивото на футбола ни. -Не мисля, че съм могъл да предвидя в такива детайли развитието на българския футбол, но бях убеден, че той се развива в крайно негативна посока, която ще доведе и до слаби резултати.
-Какво видяхте тогава, за да кажете тези неща? -Видях начина, по който се ръководеха клубовете и съответно Българския футболен съюз. Аз пет години критикувах това ръковоство и не получих никаква подкрепа от никого. От 2009 година, откакто бях сменен за една загуба в приятелски мач. Спомняте си какво се случи през 2008 година – имахме 6 мача, в които постигнахме 3 победи в контроли и след това 3 равенства в квалификациите. Понеже обаче в календара на ФИФА и УЕФА имаше по-малко двубои специално за 2008 година, приех поканата на сърбите за контролата през ноември месец. Тя дори не беше част от календара на ФИФА и УЕФА и в нея исках да видя повече играчи, които по-малко са взимали участие в състава. Загубихме и аз бях сменен. А като причина бе изтъкнат фактът, че резултатите на националния отбор са разочароващи и демотивиращи българската футболна общественост.
-Бяхте сменен след загуба от Сърбия в контрола, а сега подобни резултати се наблюдават в официалните мачове и то срещу далеч по-слаби противници?! -Аз бях сменен от Александър Томов в ЦСКА две години по-рано за 2 равни мача – без загуба! И след това като треньор на националния отбор ме освободиха за една загуба в приятелски мач. Тоест, от най-високите нива в българското треньорство – ЦСКА и националния отбор, аз съм сменян два пъти за една загуба. С този факт аз наистина мога да кандидаствам в книгата за рекордите за Гинес в това отношение.
-Разочарован ли сте от този факт? -Безспорно, когато си се готвил години наред да работиш една професия, когато си се реализирал в нея, и те сменят по този начин, нали разбирате, че това води до сериозни размисли и преоценка на всичко.
-Все пак можехте ли да се върнете в треньорството след онова уволнение в края на 2008 година от националния отбор? -Трябваше да бъда мазохист. Пред кого да се доказвам?! Въпреки че аз не смятам, че съм научил и знам всичко от професията, но да започвам отначало, да се доказвам на хора, които нямат никакъв опит в професията, а взимат кардинални решения – излишно е. В България треньорът представлява салфетка, с която президентите на клубовете или ръководството на БФС си изтриват някои части от тялото. А какви са резултатите?! За тези 30 години преход се смениха стотици треньори. Ръководителите в българския футбол обезличиха професията треньор. Как е възможно хора, които и до днес управляват българския футбол и част от които бяха символи на корупцията в миналото, сега да искат да бъдат ментори.
-Кой позволи това да се случи? -Ние хората! Кой позволи да достигне държавата до това положение, в което се намира в момента?! Пак ние хората. Явно ние нямаме нужда от промяна или имаме нужда от това, което е днес. Българският футбол се ръководи от едни и същи хора и стигна до ниво под морското равнище и те продължават да управляват, получавайки вот на доверие.
-И дори пишат оценка 6 за управлението си… -Ами пишат, като ние хората не можем да им напишем друга.
-В последните няколко дни много нашумя една снимка, на която е Борислав Михайлов заедно с Костадин Хаджииванов и сингапурец, сочен за ръководител на „черното тото“ в света. Какъв е вашият коментар? -Снимковият материал доказва какви са хората, които стоят начело на българския футбол. Както и тяхната обвързаност.
-Къде отиде моралът? -Какъв морал?! Моралът при тях изобщо има ли го, съществува ли? Тук става въпрос за едни пари и нищо друго. Да сте видели тези хора за почти 17 години да са реализирали някаква идея, да са създали концепция за развитието на българския футбол?! Само слушаме, че са осигурили на футболистите премии за евентуално класиране, че пътуват във ВИП класа, спят в петзвездни хотели, имат лагери и че българският футбол не се прави във футболния съюз, а в клубовете. След като те нямат никакви отговорности относно развитието на играта, нека да ги изберем пожизнено! Между другото натам вървят нещата. По-добре да няма конгреси, за да се харчат излишни средства. Аз не виждам вече смисъл да има такива конгреси. По-добре да продължават и да ръководят до безкрай.
-Споменахте смяната на треньори – и на клубно, и на национално ниво. Това сякаш се превърна в спорт, текучеството е огромно и не спира. -Треньорски смени се осъществяват навсякъде по света, но са аргументирани и са обмислени. Смяната на треньора – било то на клубно или на национално ниво, е свързано намаляване градуса на общественото напежение, което обаче има временен ефект.
-Вие сте комуникирал с това управление на футболния съюз, работили сте заедно. Те нямат ли желание да променят нещо, да запишат добър резултат срещу имената си, не се ли разочароват от ситуацията? -За 16 години някаква обществена дискусия сред специалисти проведе ли се, говори ли се как да се промени българския футбол? Да се дадат идеи, да се сформира някакъв екип, да се дадат предложения, нещо да се промени? Като представител на ЦСКА, присъствайки на Конгреса през 2018 година, аз не чух никой от делегатите да повдигне въпроса как развиваме българския футбол с днешна дата и как ще го направим в перспектива. Представете си, след като на най-висшия форум не се обсъжда въпрос… Нещата са тотално сбъркани и опорочени. И с тези хора нищо добро не очаква българския футбол, ако те продължат да бъдат начело на управлението. Когато и да бъдат сменени, ще бъде късно.
-За да не прозвучи, че само в българския футболен съюз са виновни за състоянието на футбола, нека поговорим за самите изпълнители – за футболистите. -Футболистите показват това, което могат. В момента те това могат. Какво ме кара да мисля така. Нали за 16 години бяха направени 14 треньорски смени (б.а. – от 2005 година до момента е имало 13 треньори – Станимир Стоилов е бил два пъти) – как пък никой не става?! Как никой не става от всички хора?! Кой става – явно само ръководството. Моят прочит е този. Никой от тези 14-15 треньори, включително и аз – не ставаме. Обаче футболната общественост задава въпроса – кой става тогава? И отговорът е – ръководителите на футбола у нас. Щом те продължават да ръководят безпардонно, нагло и безцеремонно българския футбол и казват, че те са най-подходящите – за какъв морал говорим. Когато говоря за идеи или промени, така както са структурирани нещата в първенството и правото да участват безброй чужденци, какъв български футбол искаме да правим. Виждате във водещите отбори какво се случва, просто вече няма български футболисти. Не можело да се ограничи броят на чужденците заради правилата на ЕС. Добре, но направи така, че да стимулираш по някакъв начин участието на българи в тези отбори. Какво е направено за детско-юношеския футбол по отношение на методика за развитие на играчи и на треньори, както и по отношение на материалната база. Чувам, че в последните две години се работи в насока с треньорите, което е някакъв лъч надежда. Има българи, които ходят в чужбина на семинари и ми обясняват за огромната разлика между методиката, по която се работи в България, и в чужбина.
-Кой според вас трябва да бъде следващият национален селекционер? -Хосеп Гуардиола или Карло Анчелоти! И тяхната съдба ще бъде същата, както на всички употребени българи до момента…