Меси след „Златната топка“: Понякога ми се иска да остана незабелязан

Заслужено или не, тази седмица Лионел Меси триумфира за седми път със „Златната топка“ на списание „Франс Футбол“.

Аржентинецът изпревари нападателя на Байерн Роберт Левандовски с 33 точки, което накара настоящият му тим ПСЖ да постави седем златни статуи на козли пред Айфеловата кула.

В традиционното интервю за организаторите на анкетата Бълхата говори откровено за най-важните моменти в своята кариера.

СЕМЕЙНАТА СРЕДА

Произхождам от работническо семейство. Баща ми работеше по цял ден, а ние живеехме в скромен квартал. Слава Богу, никога не ми е липсвало нищо. Родителите ме учиха на уважение към работата, почивката и на смирение. Израснах с тези ценности. Когато на 13 години пристигнах в Барселона, открих същата ценностна система в Ла Масия.

ЗДРАВОСЛОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ

Спомням си, че прекарах близо два часа в прегледи в компанията на майка ми и тогава ни съобщиха, че имам хормонален проблем. Но не бях шокиран. Не знам дали това бе така, защото бях прекалено малък и просто защото не знаех какво означава този термин. След това ми обясниха, че лечението ще се състои във всекидневни инжекции – едната ще се поставя през нощта на единия крак, а втората на другия на следващия ден. Това не ми попречи да бъда човекът, който съм в момента. Успях да продължа живота си по нормален начин. Кариерата ми не се повлия от този факт, тъй като мога да правя каквото пожелая с топката.

НАПУСКАНЕТО НА РОСАРИО

Лечението ми продължаваше, но то се оказа твърде скъпо за семейството ми. Нюелс обещаха, че ще ни помогнат, но не ни дадоха никакви пари. Беше труден период… Тогава се появи възможността да отида в Барселона. Спомням си много добре момента, в който напуснах квартала. Бе много тежко за мен да си тръгна от родното място на 13 години.

НОСТАЛГИЯТА

Никога не съм мислил да се върна в Аржентина, въпреки че в началото имах проблеми с адаптацията. Вярно е, че изживявах много трудна първа година. Първите месеци не можех да играя, тъй като документацията около трансфера не бе уредена и чакахме Нюелс да изпрати необходимите неща. Когато все пак дебютирах, получих травма на тибията и бях извън игра за три месеца. Семейството ми страдаше, тъй като изживявах трудни времена. Но никога не ми е минавало през ума да се върна вкъщи.

МОДЕЛ ЗА ПОДРАЖАНИЕ

Не знам дали съм идол за останалите. Самият аз не се възприемам като такъв и избягвам да давам съвети. Борих се за своите мечти. Първата ми цел бе да стана професионалист, а след това дойде стремежът ми да се усъвършенствам и да постигам нови върхове всяка година. В тези моменти имах и известна доза късмет. Мисля, че Бог бе решил да спечеля всичко.

СРАМЕЖЛИВОСТТА

Аз се държа по различен начин с тези, на които имам доверие – с моите приятели, със семейството. Може да се каже, че с хората, които са извън този кръг, съм по-срамежлив и ми е по-трудно да се чувствам комфортно. Трябва ми време, за да свикна с тях.

СРАВНЕНИЯТА С МАРАДОНА

Честно казано, никога не съм се сравнявал с Диего. А и не съм обръщал внимание на тези паралели. В миналото се притеснявах от критиките. Имах лоши моменти в националния отбор, но те не бяха основната причина. Често се случваше да бъда подразнен от нещо, но това си остава в съблекалнята. Проблемите се решават там, насаме.

СЪОТБОРНИЦИТЕ

Трябва да попитате тях дали е лесно да са в един отбор с мен (смее се). Не мога да говоря от тяхно име. Тези, които ме познават, знаят що за човек съм, а тези, които не ме познават, са си изградили някакъв мой образ на база на това, което са гледали и слушали в медиите, но след като ме опознаят, се отпускат.

СВОБОДАТА НА И ИЗВЪН ТЕРЕНА

В своята игра винаги съм имал възможност да се движа навсякъде на терена, без да се съобразявам с фиксирани позиции. Всички треньори, които съм имал, ми даваха свобода, за да мога да нанеса максимално много щети на противника. Извън терена абсолютната свобода е да съм заедно със своята съпруга, децата, със семейството ми и да им се наслаждавам.

ГОЛ МЕЧТА

Голът, който вкарах във вратата на Арсенал за победата с 3:1 през 2011 г., не е от тези, които се получават всеки ден. В случая говорим за спонтанно взето решение. Никога не съм променял начина си на игра от детските години. Някои движения идват непосредствено, в зависимост от обстоятелствата. Голът срещу Манчестър Юнайтед на финала в Шампионската лига през 2009 г. също е специфичен. Тогава ситуацията се разви така – Шави центрира топката на височина, на която знаеше, че ще мога да отиграя с глава. Правили сме го много пъти на тренировки и сме го говорили в съблекалнята. Нито той, нито аз вярвахме, че това ще бъде голова комбинация.

НАСТОЯЩИЯТ МУ НОМЕР В ПСЖ

Десетката си е на Неймар. Дойдох в нов отбор, за да му помогна. Това, че той я предложи на мен, бе изключителен жест от негова страна. Очаквах го, защото сме добри приятели. Изглеждаше по-справедливо да оставя за него №10, а в същото време да си избера такъв, който ми харесва – 30.

МОМЕНТНАТА МУ ПОЗИЦИЯ

Винаги се движа, за да си намеря място в зависимост от спецификата на двубоя. Дори и да стартирам отдясно, обикновено влизаме навътре. Напоследък се връщам и в халфовата линия, за да може да имаме числено предимство там и да имаме контрол върху владението на топката. Така се чувствам добре и се опитвам да се наслаждавам на играта.

НАЙ-ДОБРИЯТ В ИСТОРИЯТА

Никога не съм казвал, че съм най-добрият в историята и не съм се замислял върху това. За мен това да бъда поставян до най-големите имена във футбола е напълно достатъчно. Никога не съм искал да ме провъзгласяват за такъв.

НЕЧОВЕК

Чух изказването на Тиери Анри за това, че не съм човек. Споделях една съблекалня с него и успяхме да спечелим много значими трофеи. Имахме добри отношения през годините и той винаги казва подобни неща за мен. Удивително е да чуеш нещо подобно за себе си и единственото, което мога да направя, е да му благодаря.

СЪПЕРНИЧЕСТВОТО С КРИСТИАНО

Винаги съм искал да надмина себе си и не се вълнувам от това какво правят другите. С Роналдо бяхме конкуренти в едно и също първенство в продължение на години. Беше прекрасно и ни помогна да израснем в професионален план и да направим сериозни кариери. Ние обаче не се състезаваме. Просто исках да се преборя със себе си и да стана най-добрият, а не да съм такъв в сравнение с някой друг.

ДА БЪДЕШ МЕСИ

Аз съм Лионел Меси вече 34 години, така че започвам да свиквам. Щастлив съм от всичко, което се случва, въпреки че трябва да призная, че понякога бих искал да се радвам на семейството си на спокойствие, без хората да ме разпознават. Не се оплаквам, напротив, дори ми е приятно да получавам комплименти, усмивки или някой да ме помоли да се снимаме. Чувствам се добре в кожата си.

Флорен ТОРШУ, France Football, превод "Тема:Спорт"