Ако има нещо хубаво на световните и европейските първенства, това е, че дават възможност на футболния запалянко да се запознае с още неизвестни за широката публика играчи, млади перли, които да се откроят на шампионат от най-високо ниво и които дават надежда за светло бъдеще.
Евро 2016 не беше изключение. Още от първия ден младите футболисти поеха роли, които по принцип изглеждат запазени за по-опитните играчи в съответните национални отбори, но пък бяха изместени от местата си. Налице беше и обратното. Като младия халф на Англия Деле Али, който вече си беше извоювал титулярно място, но в нито един момент не показа, че е способен да води отбора така, както го прави в Тотнъм. Все пак неговият проблем, изглежда, се дължи повече на отбора, отколкото на личните му качества, така че няма да е прекалено дръзко да продължим да го считаме за една от големите надежди на европейския футбол.
Съществуват и такива диаманти, които вече бяха показали своите качества в клубовете си, а сега се доказаха и в националните си отбори. Такъв е случаят на Джошуа Кимих, който може би ще бъде десният бек на Германия още дълги години, който, въпреки че традиционно играе като халф, бързо се адаптира към новата си позиция дотолкова, че изглеждаше като истински специалист на този пост. Само на 21 години, той влезе в игра в последния и наглед безсмислен мач от груповата фаза срещу Северна Ирландия. И остана титуляр за всичките мачове от фазата на елиминациите. Кингсли Коман блесна още през сезона и се знаеше, че ще бъде една от младите звезди. Бързоногото френско крило получаваше шансове от Пеп Гуардиола в Байерн дори в Шампионската лига. На европейското записа участие в 6 от 7-те мача на Франция, като в 2 от случаите беше титуляр. 20-годишният талант остана и като най-бързият футболист на Евро 2016, като в един от мачовете записа спринт със скорост 32,8 км/ч.
Ренато Санчес също се очакваше да избухне във Франция и така и стана. Новото попълнение на Байерн беше обявен за най-добрия млад футболист на турнира. В два от мачовете, и то от фазата на елиминациите, пък беше избиран за играч на мача. И всичко това като играч на новия европейски шампион Португалия и при наличието на съотборник като Кристиано Роналдо. 18-годишният халф се отчете и с важен гол срещу Полша, като по този начин подобри рекорда за най-млад футболист, отбелязвал гол във фазата на елиминациите, а срещу Франция стана и най-младият, играл на финал на европейско първенство.
Към още един младок имаше предварителни очаквания и това беше Лирой Сане. Острието на Шалке обаче не получи шанс за изява с Германия и записа само 11 минути в края на полуфинала с Франция. Второто стъпало в скалата на очакванията заемат играчи, които вече играят важна роля в отборите си, но пък остават някак встрани от фокуса на вниманието. И на Евро 2016 те показаха, че ще продължат да се борят, за да намерят своето място в елита на футбола. Като 19-годишния Бреел Емболо, който преди шампионата премина от Базел в Шалке.
Във Франция обаче игра само веднъж като титуляр за Швейцария от общо четирите срещи, в които записа участие. Загатна за качествата си, но от него ще се очаква повече в бъдеще. Не такъв обаче е случаят на Елсеид Хисай. Десният бек на Наполи беше един от играчите, които правеха разликата в играта на Албания. Въпреки че играе на позиция в отбрана и на крилото, той често се нагърбваше със задачата да изнася топката и да организира играта на своя слабичък отбор. Функция, която особено си пролича в мача с Франция, в който албанците затрудниха домакините, а 22-годишният Хисай даде заявка да бъде един водещите десни бранители в Европа през следващите години.
Абсолютно непознатите
Със сигурност най-забележителни са случаите на играчите, които са непознати за 99% от феновете. Това са тези играчи, които още не са излезли пред широката публика, играят още по родните си клубове, но пък получиха шанс и блеснаха именно на голямата сцена на еврошампионата. За Емре Мор знаехме, че са му лепнали званието Турския Меси, но пък кой ли го беше гледал в датския Нордшеланд. Блесна още с първото си докосване, след като влезе като резерва в първия мач на Турция. Като възраст той може да се сравни само с шампиона Ренато Санчес - на 18 години. Наелектризиращите му финтове и рязката промяна на посоката помогнаха на отбора му в последния мач, в който се решаваше дали Турция ще играе на 1/8-финалите. Това беше и единствената победа на южните съседи - срещу Чехия, а във въпросната среща Мор се възползва от шанса си на терена и стана най-младият футболист с асистенция на еврофинали.
Изненадата Унгария откри в Адам Наги повече от забележителен организатор на играта си. Момчето се нагърби с една от най-отговорните роли на терена - тази на плеймейкъра, и през неговите крака преминаваше абсолютно всяка топка на унгарския отбор. Блесна със зрялост, неприсъща за играч на 21 години, при това на пост, на който много по-често се подвизават далеч по-опитни играчи, но пък резултатът беше красноречив - считаният за аутсайдер Унгария стигна до 1/8-финалите, при това като спечели групата си с новия шампион Португалия.
Има и такива играчи, които са способни да вдигнат отбора си, влизайки от резервната скамейка. И типичният пример за такъв е Марко Пяца. 21-годишното крило на Хърватия и на Динамо Загреб влезе в края на 1/8-финала срещу Португалия и причини истинска паника в защитата на селесао. Той беше част и от състава в последния мач от групите, в които хърватите изнесоха истинска футболна лекция на вече бившия шампион Испания. Записа общо 100 минути в 3 срещи, но пък показа завидни качества, заради които от Милан вече питат за него. От Хърватия се очакваше и още един млад играч - 19-годишният Анте Чорич, който обаче не получи шанс за изява и така и не игра на Евро 2016. Остава обаче да го видим в бъдеще.
Млади и обещаващи, всички тези голобради момчета вече са на пътя да реализират своята собствена история. Те вече имат аурата на големите играчи и ако продължат да се развиват по правилния начин, именно те ще бъдат звездите на световното в Русия след две години.
Алехандро Диас-Ахеро, АБС