Това, че феърплеят е британски, а не немски, си има причина. Едва елиминирани от Еврото от Франция (0:2), треньорът Йоахим Льов и вратарят Мануел Нойер решиха да не се правят на учтиви, а да покажат липсата на спортсменство. "Бяхме по-добри от Франция тази вечер", процеди селекционерът на тевтонските рицари вместо обичайните поздравления. А онзи, който до четвъртък вечерта бе най-добрият на своя пост (оттогава е Лорис), добави: "Това е незаслужен резултат". Господа германци, хайде спрете да се оплаквате. След толкова победи, особено онази от 1982 г., безспорно най-несправедливата в историята на футбола, немците можеха да демонстрират елегантността на тези, които знаят, че всяка серия си има край. И че статистиките на победите и загубите касаят само миналото, никога бъдещето. Да, ама не. Трябваше да се каже, че Франция е откраднала победата си. Че не заслужавала да отиде на финала. Че се е възползвала от пресилена дузпа, която променила курса на историята.

Всъщност нито едно от тези оправдания няма основание. Истината - единствената, истинската, е, че германците изобщо, ама наистина изобщо не си представяха как може да бъдат победени от тези картонени французи. Беше сигурно. Достатъчно бе да ги погледне човек - на разгрявката или при влизането на терена. 

Бедничките, малки франсета, пак ще ядете бой...

Да признаем, че донякъде и ние си мислехме нещо подобно - на стадиона и пред телевизорите. Логично, когато всички под 58-годишна възраст никога не бяха празнували победа, а познаваха само загуби (на световните през 1982, 1986, 2014). От което сякаш бе създадена някаква прокоба: Германия бие Франция. Това е положението. И Франция печели световна или европейска купа само ако се размине с Германия. Както бе казано преди това Евро: Италия бие Германия. Винаги. Но прокобите също умират. Както и статистическите серии. Но ние имахме Гризман. И Лорис. А също и останалите. Но най-вече Гризман и Лорис.

Гризман, ясно е. Привикан да заеме място редом до Копа, Платини и Зидан. Ако съдбата му се изпълни, както е редно, той може (трябва?) да стане четвъртият мускетар в историята на френския футбол. Нека да поздравим интелигентността на Дешан, който, както Микелс с Кройф, Шьон с Бекенбауер, Идалго с Платини, Билардо с Марадона, Саки с Баджо, осъзна, че трябва да остави този изключителен играч да поеме властта и да гради отбора около него, като останалите са негово допълнение. А също и за Лорис. Би трябвало да го повтаряме по-често: изключителните вратари са рядкост. Ние го казахме преди мача, че тази среща може да бъде върхът в съдбата на вратаря на Франция. Неговото спасяване в 14-ата мин при коварния и мощен удар на Чан носи белега на величието му. Сякаш пред нас виждаме силата на духа на Гордън Бенкс през 1970 г. Или на Майер от 1974 г. Или на Дзоф през 1982-ра. Или на Бартез през 2000-ата. Или на Буфон през 2006-а. Трябва да гледаме отново и отново това изумително спасяване и да си го кажем в очите: ако Германия беше вкарала в този момент от мача, предвид немската мощ, която се разгръщаше на терена, беше много вероятно Франция вече да беше елиминирана. И прокобата щеше да продължи. Това спасяване не е просто историческа подробност. А ключов момент. Също и последното спасяване на Лорис след удар с глава. Това европейско е срещата на Лорис с историята. От няколко години доста хора се съмняваха в класата му. "Добър вратар, но дали е от расата на големите?" Доказателството бе дадено от това Евро. Той е тук, вратарят на Тотнъм. И стои доста добре.

За финал - е, бихме искали малко повече елегантност от германците. За щастие Йозил бе на нужната висота, като прие загубата и достойнствата на съперника и отправи "Поздравления на Франция". Жалко, че Льов и Нойер така и не разбраха, че признавайки величието на Гризман, Лорис, Погба, Сисоко и останалите, те също щяха да получат част от величието. Но когато се правиш на лош губещ, тогава показваш единствено дребнавост. Защото да си победен от големите и да признаеш славата им, това също означава, че си голям.

Брюно Роже-Пети, "Фигаро"

Превод на вестник "7 дни спорт"