Кой е този футболист, който днес не предизвиква никакви спорове около името си? И макар че е невъзможно да бъде проверен, отговорът със сигурност е Джанлуиджи Буфон. На 38 години вратарят е последната голяма звезда в националния отбор на Италия, но не звездният му статут го превръща в икона. На терена неговата усмивка, неговото спортсменство и най-вече изключителните му изяви предизвикват всеобщо възхищение. Той дори успя да заличи всички вътрешни съперничества в калчото, за да бъде оценяван еднакво високо от тифозите и на миланските, и на римските клубове. На подобен подвиг едва ли някой е бил способен, с изключение може би на Андреа Пирло. 

На европейското първенство във Франция той отново ще бъде чакан като спасител на нацията, неспособна да се обедини около едно ново разочароващо поколение. Със 157 мача като национал зад гърба си - абсолютен национален рекорд, Джанлуиджи Буфон разби конкуренцията си, но без да предизвиква омраза и завист сред съперниците си очаровани от неговите ценни съвети и готовност да помага. "Той ми каза колко е доволен, че аз играя на вратата", сподели резервата му Сиригу след мача от световното срещу Англия. През сезон 2014/15 той помоли треньора си да го остави резерва на финала за Купата на Италия срещу Лацио, за да пази Марко Сторари, който бе изиграл всички досегашни мачове в турнира. Той възнамерява да покаже този изключителен характер, както и изумителните му изяви на терена и на сегашното европейско. Макар че трябваше да минат много години, за да пребори конкуренцията на титуляря Франческо Толдо, за да стане №1 на скуадра адзура. На Мондиал 1998 г. той трудно прие йерархията, която го пращаше на трето място, и дори на една тренировка твърдо отказа да прави плонжове с обяснението "не виждам смисъл", защото нямаше никакъв шанс да влезе в игра. Изпратен моментално в съблекалнята от селекционера Чезаре Малдини, той уверява, че се е поучил много от този епизод.

Сега обаче няма риск Джиджи да се хване за гушата със своя селекционер Антонио Конте. Двамата се познават още като съотборници в Ювентус, преди да се съберат отново като играч и треньор няколко години по-късно. "Аз въобще не счетох за странно да го видя като треньор - сподели Буфон. - Още като играч той вече се открояваше над останалите заради чара си. Той постоянно даваше добър пример на другите. Опитва непрекъснато да ни предаде своята енергия. Но ако не е доволен от това, което правим на терена, въобще няма да ни го спести". Все пак с Джиджи Буфон между гредите неговите млади съотборници знаят, че винаги могат да разчитат на някой, способен да поправи малките им грешки. И да им спести някое конско от Конте. Може би затова всички го обичат...

От няколко години Джанлуджи Буфон не спира да хвали вратаря на Белгия Тибо Куртоа. "Младият вратар, който наистина харесвам, е точно той", уверява Джиджи. Трябва да се отбележи, че кариерите на двамата се развиват сходно, с ранна експлозия на най-високо ниво и трансфер в голям европейски клуб. На 24-годишна възраст, колкото е днес вратарят на Червените дяволи, италианският вратар вече бе спечелил една европейска купа (Купата на УЕФА с Парма), няколко пъти бе обявяван за най-добър вратар на шампионата (3 пъти) и започваше да се изкачва нагоре в почетната листа за Златната топка. Накратко - точно както и траекторията, следвана от Тибо Куртоа. 

Само че в националния отбор Тибо Куртоа е една дължина напред с 37 международни мача, докато Джиджи, дълго време резерва на Франческо Толдо, наброяваше "едва" 22. Белгиецът има и предимство в "чистите мрежи" с 18 мача повече без допуснат гол (112 срещу 94). Цифри, които показват, между другото, и изумително ранното съзряване на Куртоа...

След над 22 г. като професионалист Джанлуиджи Буфон няма тайни от никого. Ето някои не толкова известни моменти от кариерата на този, когото наричат Супермен.

Идолите

Още като млад халф той решава да се пробва на вратата, след като се е възхищавал на изпълненията на Томас Н'Коно, вратаря на националния отбор на Камерун по време на италианския Мондиал 1990. "Той бе най-важният играч в този отбор", споделя Джиджи, горд баща на един малък ... Томас. Голям любител на играта и на Роже Мила, той обожава също някои тенис звезди, сред които Иван Лендъл, Стефан Едберг и Пат Рафтър...

Политически идеи

Джиджи израства в Карара, Тоскана, и си татуира инициалите на местните ултраси, прочути с крайните си десни убеждения. В първите му мачове го обвиняват, че носи фланелка с №88, номер, който се свързва с инициалите "НН" и поздрава "Хайл Хитлер". Джиджи носи и фланелки с цитати на италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини.

Депресия

През ноември 2008 г. той признава, че е преминал през тежка депресия между 2003 и 2004 г. "В душата си чувствах една черна дупка в продължение на 6 месеца. Не бях доволен от живота и от кариерата си. Краката ми започваха да треперят, без да зная защо. Феновете изобщо не се интересуват как се чувстваш. Гледат на теб като на футболист късметлия, но никой не пита как си", написа той в една автобиография.

Трансферът

Неговият трансфер в Ювентус е отпреди 15 години и въпреки това досега никой не е успял да му отнеме титлата "Най-скъпия вратар в историята". Купен от Парма за сума, равна на €52,8 милиона, той изпреварва Нойер (€30 млн.) и Франческо Толдо (€26,5 млн.). "Едно огромно удовлетворение за мен", признава си Джиджи. Може би Куртоа ще успее да му отмъкне този рекорд.

Трофеите

Откакто играе футбол, Джиджи Буфон събра огромно количество купи. Две титли обаче все още му бягат: първата е Шампионската лига (той има 2 загубени финала през 2003 и 2015), а втората е европейското първенство (загуба на финала през 2012). 

Спортно семейство

Джиджи не е единственият от семейството си с красива професионална спортна кариера. Баща му Адриано е участвал на олимпийски игри във вдигането на тежести, а майка му - като дискохвъргачка. Двете му сестри са волейболни шампионки, а прачичо му е бил вратар на националния на Италия на Мондиал 1962.

Микаел Франкен, превод на вестник "7 дни спорт"