Той е една от емблемите на Ливърпул, участвал e на големи форуми с Англия. Стив Макманаман, или на галено Мака, както го наричаха на Албиона и по време на престоя му в Реал Мадрид, в момента е анализатор на една от английските телевизии. Сблъскваме се на стълбите преди мача Англия – Русия на „Стад Велодром“. Облечен е с костюм и също като останалите негодува, че трябва пеша да изкачва 6 етажа, за да стигне до студията и журналистическите ложи. „Как сте, г-н Макманаман“, му подхвърлям небрежно, а той с усмивка ми отвръща: „ОК съм, ама това тук не си е работа“, и се усмихва. Докато отдъхваме няколко секунди, го питам дали след мача може да отдели малко време. „Стига да ме намериш в тая лудница, няма проблеми“, е отговорът, с който демонстрира английско джентълменство. Срещата ни след мача е на далеч по-спокойно място, отредено за медиите.

Г-н Макманаман, хареса ли ви Англия?
- Винаги може и по-добре, но нека отдадем заслуженото на този млад отбор. Нека не се избързва с критиката, тъй като се видя, че има доста качествени футболисти, които имат бъдеще и в националния тим, и в своите клубни отбори. Рой Ходжсън е добър специалист колкото и критики да понася.

Ще успее ли да промени добрата стара Англия, която обикновено е един симпатичен губещ на големи турнири и все остава далеч от върха?
- Вижте, през първото полувреме играхме добре, надиграхме Русия, който също е доста подценяван от феновете, но показа зъбите си. Контролирахме играта, но на вратата те имаха един невероятен Акинфеев. Ако не беше той, сборная можеше да загуби с резултат. Уви, крайният резултат е 1:1.

Кой ви направи най-силно впечатление на терена?
- Вижте, момчетата са доста млади, но положителното е, че част от тях играят редовно и в своите клубни отбори, визирам най-вече момчетата от Тотнъм. Ядрото и гръбнакът на един отбор трябва да е съставен от подобни футболисти, тъй като тогава има и по-добър синхрон. Кейн хвърли доста усилия, също и Рууни, който бе сменен, може би заради умора, Уокър, Роуз и Дайър, който вкара прекрасен гол, бяха на висота. Въобще всички играха добре, не е редно да отличавам някого. От руснаците Кокорин и Смолов ми направиха впечатление, както и Акинфеев.

По-рано Уелс победи Словакия с 2:1, а следващият ви съперник са именно драконите…
- Това е важен мач, а трите точки са задължителни, тъй като в третите срещи всичко може да стане, а Англия отново да се откаже зад борда. Победата е жизненоважна, но двата отбора се познават много добре. Смятам, че няма да има изненади и лъвовете на Ходжсън ще победят.

Този сезон станахме свидетели на нещо изключително – Лестър спечели титлата и разчупи монопола на големите. Заслужено ли беше?
- Донякъде тимът на Клаудио Раниери ме изненада, но приятно. Добро пакетно придвижване, силни изпълнители и изключителна контраатака. За Канте и Варди няма какво да говорим, те бяха невероятни, но и всички останали в отбора, изковали успеха. Ако не продадат основна фигура като Марез или Канте, могат да се задържат и следващия сезон в Топ 4, а и да оставят следа в Шампионската лига. Пожелавам им го, хвърлиха доста труд и го заслужават.

Любимият ви Ливърпул обаче не успя да спечели Лига Европа и остана зад борда на евротурнирите. Логично ли ви се стори това?
- Донякъде да, донякъде не. Трудно е да се отговори еднозначно на такъв въпрос. Сезонът бе труден за Ливърпул, аз също страдам с отбора и винаги следя изявите му под лупа. Мениджърът беше сменен, а Юрген Клоп е точният човек на този етап за тима, поне така мисля. Той внесе свежест, емоция, разнообразие и хъс, което ще се види през следващия сезон. Неучастието в евротурнирите не е болка за умиране, сега отборът трябва да се стикова и да атакува титлата в Премиършип.

Интервю на Иво Тонков от Франция специално за "Тема спорт"