Лудогорец най-накрая направи добър мач в същинската фаза на Лига Европа и тя взе, че свърши. Това е спечелване на право за качване в последния влак, но без достъп до вагоните. Един вид анонс и капаро за билет за първия влак, но за следващия сезон. Лудогорците казаха на Европа – не ни изоставяйте, ние сме част от вашето семейство.
Равенството в гостуването на Лион е добро постижение, но не е и за превъзнасяне. Защото французите се намират в жестока криза – в 6 поредни мача нямат успех. А на всичкото отгоре срещу разградчани бяха и с временен треньор. Феновете на хлапетата пък са на нож със собственика и ситуацията далеч не е подредена като структурата и отношенията на „Хювефарма Арена“. И не последно място – знаеха, че с равенство ще останат в Топ 8 и ще отидат директно на осминфиналите.
Да, избухванията от страна на орлите на „Групама“ ги имаше. Такива направи Серджио Падт, а Диниш Алмейда се сдоби с клип за бъдещ трансфер. Португалският защитник спря нападение, подхвана контра, а накрая и сам завърши атака – всичко в стил Франц Бекенбауер. Такива фойерверки имаше и в някои от другите срещи, но собствениците на клуба искат заря… При това в по-силния от Лига Европа турнир.
Наред с потупванията по рамото за представянето в Лион е редно да се отбележи, че Лудогорец остави зад гърба си еврокампания, която няма да иска да запомни. Но няма и как да заличи. Защото тя ще остане в историята с позорното 2:7 след продължения от Карабах у дома. Мач, изхвърлил орлите от Шампионската лига. След това влизането в същинската фаза на Лига Европа просто бе задължително. Защото до нея насреща са други неудачници от надпреварата на богатите. А, когато Лудогорец влезе сред шамарите, се видя, че не е подготвен за тях. Нито физически, нито технически, а дълго време не бе ориентиран тактически. Нещата, с които изпъква у нас, не успяваха да наранят противниците. Затова и отборът слиза от континенталната сцена без спечелен двубой в шампионатната фаза на Лига Европа – 4 равенства и 4 загуби.
Да, истина е, че Лудогорец бе на европейската витрина – нещо, недостижимо за съперниците му у нас, които са в опърпано състояние. Но навън разградчани бяха сбутани назад. Показва го и класирането – 33-то място от 36 отбора. Познайте кой е последен – същият онзи Карабах… И все пак до орлите стигаха погледи, макар и периферни. А те се възползваха от факта, че все пак бяха изложени, макар и не най-отпред. Осъществиха 3 изходящи сделки, макар и не в Европа, а в Южна Америка. Пратиха Матиас Тисера под наем в Уаракан, а опцията за откупуването му е 4 милиона евро. Продадоха и Рик Джонатан в Аржентина – за 6 милиона евро на Тайерес. А Руан Крус стяга куфари за родната Бразилия – отива в Ботафого за 10 милиона евро. Заместници на последните двама вече са осигурени, а на Тисера не е и нужен, защото бе по-скоро периферен футболист, макар че би бил несменяем титуляр в останалите родни тимове.
С получените суми Лудогорец ще продължи да се откъсва пред конкуренцията у нас. Но пък липсата на такава го прави неконкурентноспособен дори в ЛЕ. А целта е ШЛ. Затова и ситуацията е малко „Параграф 22“. И така до лятото… Когато тимът ще подхване поредна атака на груповата фаза на лъскавия турнир. В която за последно бе преди близо декада – през 2016 година.
Материал на Янаки Димитров