Централният нападател на Лудогорец Руан Крус е едно от откритията на сезона. Той пристигна при разградчани за резерва, но завърши сезона със 17 гола и 7 асистенции в 48 мача във всички турнири – в 28 двубоя бе титуляр. 23-годишният бразилец носеше екипа на Васко да Гама, където бе пратен под наем от родния Сантос, преди да пристигне на „Хювефарма Арена“. В началото бе преотстъпен на орлите, които през зимата обаче откупиха правата му и не сбъркаха. Крус даде интервю за Gazeta Esportiva, в което говори за първата си кампания с Лудогорец. "Тема спорт" ни го представя:
- ЗА СЕЗОНА В ЛУДОГОРЕЦ
Успях да се адаптирам много бързо в България и Лудогорец. При това въпреки че има голяма разлика с Бразилия и нашия футбол. Ако говорим за играта – разликата е най-вече в скоростта и тактическия подход. Без съмнение изживявам най-добрата фаза от кариерата си. Щастлив съм от момента, през който преминавам. Чувствам го като награда за всички мои усилия и отдаденост. Заслужавам това, което изживявам.
Чувствам се много благодарен. Животът на един футболист може да се промени много бързо. Така се случи и с мен. Получих предложение, когато играех във Васко, пристигнах тук и всичко се преобърна. Беше голяма чест да играя за Васко, но получих оферта и реших да се възползвам от възможността. В Лудогорец мога да си свърша работата по възможно най-добрия начин. Стремях се да се отблагодаря на клуба на терена. И така се стигна до мечтаната коронация с два трофея – титла и Суперкупа.
- ЗА ТРУДНОСТИТЕ В ЖИВОАТА И ПРОМЯНАТА ИЗВЪН ТЕРЕНА
Без съмнение животът ми и извън терена се промени напълно с раждането на сина ми Лука. Той направи така, че да узрея. Сега всичко, което правя, е за него. Важно е да помня всичките лишения и усилия, които са ми помогнали да стигна дотук, за да му ги предам един ден – за да може и той да се научи да е силен. Всяко нещо, през което съм преминал, ми е служило като житейски урок – както за формирането на характера ми, така и за постиженията на терена. До момента преодолях много в живота си. Спомням си, че в началото просто кръстосвах от край до край града, защото нямах пари дори за автобус. Понякога молех шофьорите на рейсовете да ме пуснат без билет и просто да се скрия най-отзад, за да мога да отида навреме на тренировка… Трябваше да разчитам на добрите сърца на другите, за да преследвам мечтата си да стана професионален футболист.
Когато останах без клуб, започнах да работя на строежа с баща ми. Така той не трябваше да плаща на помощници, а аз му помагах с удоволствие. Това не бе никакъв проблем за мен. След края на работния ден все пак намирах време да си направя тренировка на плажа. А ето ме сега. Затова и казвам винаги, че всички усилия и здравата работа те изграждат като характер. Затова и съм благодарен на живота и горд с историята зад гърба си.
- ЗА КАРИЕРАТА СИ В БРАЗИЛИЯ
В първата си година в мъжкия тим на Сантос играх в 30 мача и вкарах 4 гола. На следващата загубих мястото си в състава и бях даден под наем на Васко. Но там също не се откроявах…
В Сантос станах професионалист, но времената бяха турбулентни за клуба. Нямахме успехи в щатското първенство, както и в шампионата (б.а. – миналата година тимът изпадна от елита), имаше много промени в треньорските щабове… А за нас, момчетата от школата, всичко бе прекалено трудно. Трябваше да започнем нова история, но… Беше трудно, изживявахме болезнено смените, усещахме бурното недоволство на феновете, които, естествено, бяха прави. Цялото напрежение нямаше как да ни е оправдание. И аз имам своята отговорност за случилото се и я поемам.
Скоро започвам да се готвя за новия сезон с Лудогорец. Но ако някога имам възможност да се върна, бих искал да се отплатя на Сантос на терена за всичко, което е сторил този клуб за мен.
Снимка: Lap.bg