Хайде, започна се или както се казва “Добре дошла, футболна пролет!”. Най-сетне дойде краят на 60-дневната пауза, в която нашите отбори уж се готвиха, тренираха, правеха селекции, надграждаха, сплотяваха се, поемаха по нов курс… С две думи се държаха все едно, че ще откриват топлата вода във футбола. А в същото време в близките до нас по географско положение и климат Румъния, Сърбия и Хърватска изиграха съответно по 6, 3 и 5 шампионатни кръга. Но грешката си е в нашия телевизор. Едва ли родните тимове много искат да приличат на китайски гимнастик, когото затварят за 2 години в една зала, за да се готви за Олимпиада. Тях просто ги мързи да променят условията, средата и системата, в които живеят и ги убива. Или искат, но нямат желание. Но това е друга тема. Нека да видим какво ни предложи първият пролетен кръг.
Ако преди година бе излязъл подобен текст, сега можехме да бръкнем в шкафчето, да го извадим, да сменим датата и да го ползваме… С две думи – нищо ново под слънцето. Преди малко завърши битката за върха. Е, оказа се, че и тази година тя ще е с предизвестен край, защото скъпото си е скъпо, а класата струва пари. И понеже Лудогорец ги имат в изобилие и не ги пестят, то могат да си позволят да играят, колкото искат, но когато се налага настъпват газта и всичко приключва. Само за едно полувреме разградчани поставиха на място Черно море, а луксът, в който се къпят делиорманци е толкова голям, че да ползват играчи като Чочев, Неделев и Делев за украса на резервната скамейка. Но за какво са им те, когато на терена е Волен Чинков, който винаги е готов да поправи грешките на някой като Фон Витри. После ама защо Илиан Илиев твърди, че назначението на този съдия е наглост и защо в прав текст казва, че за никой не е тайна какво се случва по презумпция през пролетта. Той просто си познава Системата.
За моряците остава утехата, че се държаха мъжки на “Хювефарма арена”, а реалити-чекът ги праща в битката с ЦСКА за второто място. Това твърдение едва ли ще се хареса на хората в Борисовата градина, които са във възторг от представянето срещу Ботев Враца, след като за първи път от няколко месеца насам се видя нещо стойностно във фаза атака, но преди да надуват балоните с големите очаквания, нека се върнат точно година назад. На същата дата 18 февруари преди 12 месеца армейците победиха с 3:1 Ботев Пд, а атмосферата, емоцията, радостта и възхитата заляха “Българска армия”. Всичко това се оказа фойерверк и в следващите кръгове от шампионската игра нямаше и помен. Да, Тибо Вион отбеляза две фантастични попадения, като при второто дори Митко Евтимов и Линдсет се хванаха невярващо за главите, но пробойните, които оставяше французинът на левия бек едва ли ще минават безнаказано и за вбъдеще.
И за да е пълно дежавюто спокойно можем да кажем, че първият пролетен кръг започна така, както завърши последният за миналата година – с натрапчивото усещане, че има няколко тима, които вегетират и единственият смисъл от присъствието им е да си плащат съдийски такси и глобите за получени картони. Няма логично обяснение в елита да се подвизават по спортно-технически причини Хебър, Локо София и Етър, а по чисто административни Крумовград и Берое.
По ирония на съдбата първите два от изброените се изправиха един срещу друг и единственото сигурно нещо е, че продуктът, който представиха по нищо не отговаряше на критериите за лига, носеща наименованието Висша. Домакините от Пазарджик са в критично финансово и организационно състояние, но въпреки че се борят за съществуването си, завършиха 2023-та изхвърляйки Левски от турнира за Купата. И вместо това да обедини хората в града и те да застанат зад отбора си – на “Георги Бенковски” дойдоха 500-600 човека. И след като позволиха да бъдат излъгани от точно тази формация на Локо София, то на следващия мач ще бъдат наполовина.
Не е ясно по какъв критерий в “Надежда” са търсили заместник на Стойчо Стоев, но ако условието е било да се практикува възможно най-грозния футбол, то с Данило Дончич са уцелили “десятката”. Не, че сърбинът разполага с кой знае какъв материал, но гледката е мъчителна. Каквато бе и във Велико Търново. Етър успя да измъкне точка от “майсторите” от ЦСКА 1948, но с тази селекция и при тази организация в клуба, ако Светослав Петров успее да спаси болярите, то задължително трябва да му издигнат паметник пред “Ивайло”. Такъв скоро със сигурност няма да има в Бистрица, където нагледно се вижда разликата между виртуалния и реалния футбол.
Паметник трудно ще поставят и от Крумовград. Защото няма къде. Те победиха Ботев Пд на тренировъчната база на… Ботев Пд. Станислав Генчев и момчетата му набързо пресякоха хвалебствените слова за “дрийм тима на Керкез”, оставяйки жълто-черните да си водят вътрешните войни. Да пази Бог от такива наематели, но поне никой не може да каже нещо по темата за феърплея. Въпросът е колко от 17-те хиляди жители на малкото родопско градче изминаха 140-километровото разстояние до Пловдив, за да се насладят на успеха? Наздраве за Лицензионната комисия! Наздраве и за онези, които позволиха традиционен отбор като Берое да изглежда като пътуваща латиноамериканска сергия. Показаното на “Овча купел” поставя под сериозно съмнение, че Ернан Банато ще успее да продаде някой и съвсем скоро в Стара Загора може да стигнат по естествен начин до чистилището, въпреки видеопоздравите от Роналдиньо.
Мнозина предричаха там да се озове и Локо Пд, но смърфовете на Сашо Томаш удариха звучен шамар на критиците и показаха, че когато няма пари, става с умение, отдаденост и характер. Черно-белите проведоха подготовка досущ като братчетата на Гаврош. Разделиха се с водещите си играчи, а за техни заместници привлякоха забравени от Бога свободни агенти. И въпреки това изнесоха футболна лекция на Арда, където организация, финанси и структура на клуба често се дават за пример.
Същото все още не можем да кажем за Левски. Но докато чакаме известие от “Герена” какъв е резултатът от мача с НАП след милионите от трансферите на Велтон, Роналдо и Петрис, сините спечелиха в Благоевград и сякаш се бетонираха в Топ 6. Това може да се окаже лошата новина за тях, тъй като успехът ги отдалечава от седмото място, което дава сигурно място за любимия им бараж. За него борбата ще е безмилостно жестока. Ако Арда, Ботев Пд, ЦСКА 1948 не успеят да спечелят купата, то единственият им шанс за получаване на евровиза може да се окаже участието в този последен мач. Към него апетити обаче има и Славия, която се възроди под ръководството на Златомир Загорчич. Тук интригата ще е до последно, но идва ред и на тънките сметки – недай си Боже да не вземеш повече, отколкото е необходимо. А това поставя най-точната диагноза на футбола ни. Наздраве за Системата!
Материал на Явор Пиргов