Високооктанова драма в Разград

Страхотно футболно зрелище направиха Лудогорец и Динамо Разград и по-голямата заслуга за това се пада на домакините. Дори леко пристрастно бих написал, че цялата заслуга принадлежи на Лудогорец.

Като игрово поведение това беше един от най-силните мачове на „орлите“ в елиминации в ШЛ. Бих го сравнил с големите им двубои срещу Цървена звезда, Стяуа и Виктория Пилзен.

Но футбола е странна и непредсказуема игра. След като стартираха вихрено със свирепи атаки и две бързи положения за гол, разградчани видяха след това в осмата минута резултат 0:2 на таблото. Жесток удар от съдбата и то в решителен етап на атаката им към Шампионска лига. А от видяното в следващите близо 90 минути наистина шансове за успешна атака има.

Великият Динамо Загреб в почти цялото време на мача изглеждаше по-зле от Шамрок Роувърс. Но в единият случай имаме 3:0, а в другия 1:2. Лудогорец върна гол, уцели две греди, Ливакович извади една невероятна топка в центъра на вратата, а в последната минута удар на Тиаго мина на сантиметри от страничния стълб. Като чисти положения спокойно Лудогорец можеше да обърне до 4:2, като все пак трябва да се отчете, че в края на мача и гостите пропуснаха стопроцентов шанс. Това за съотношението на силите, което бе изцяло в полза на домакините.

Но и няколко обезпокоителни щриха. От години малцината, които разбират от футбол у нас, повтарят, че Лудогорец подценява защитата. По-точно играта във фаза защита. И отборът затова е пропусклив в напечени мачове в Европа. Почти всеки съперник им е отбелязал и то с лекота на техния стадион. А това е фатално за големите им амбиции да играят за трети път в групи на ШЛ. И дори когато се вижда, че шансът е съвсем реален, слабостите в отбрана се оказват препъни камък.

Оттам нататък нещата срещу Динамо Загреб бяха очарователни за всички, които обичат красивия футбол. С второто фатално обстоятелство. С всеки сменен футболист в зелено падаше нивото на точност  и яркост в играта. Може би само Тиаго в малкото минути се включи наистина фантастично. Доминик Янков също беше активен, но той не притежава финеса на Каули. А Десподов и Делев буквално затвориха мача в полза на гостите. Играта на двамата бе на другата противоположност спрямо най-добрите в двубоя и сменени от тях Текпетей и Рик Джонатан. И понеже през 2022 година Текпетей е над всички в Лудогорец, отсъствието му на „Максимир“ буди много тревожни въпроси. Трудно е да се предположи, че Кирил Десподов може да върне формата си в рамките на една седмица. По-скоро ще му трябва една календарна година.

Но докато на терена бяха титулярите, Лудогорец разкъсваше своя съперник. И не случайно хърватите прибягваха до всички мръсни номера, само и само да мине време. И единствената им реална цел бе да чуят последния съдийски сигнал на Чакър. Но успяха да устискат с танталови мъки. Без обаче да убедят, че притежават майсторство. Някакви проблясъци на висока класа демонстрираха Оршич и Батурина, а “щраусът“ Перич изигра мача на живота си, само защото съдбата го бе избрала за свой любимец точно във вторник вечер. Но пък Ливакович едва ли ще запомни този мач с нещо добро. А той минава за най-рейтинговия футболист в този тим на Динамо.

И възникват естествените въпроси какво можем да очакваме на „Максимир“. Лудогорец няма от какво да се притеснява и може да отстрани „модрите“ пред техните фенове. Но това може да се случи ако отборът покаже, че няма комплекс от чужди стадиони. Да направи нещо, като това, което се случи на „Караискакис“ в Пирея преди година. Но не като това, което показа в Малмьо. И като всичките безнадеждни гостувания в групите, които гледахме в последните им три участия в Лига Европа. Загадка е какъв Лудогорец ще гледаме, но шанс определено съществува.

От друга страна Динамо спечелиха двете си гостувания в Скопие и Разград, но у дома срещу Шкупи бяха безобразни. И може отново да не ги спасят нито феновете, нито зловещата репутацията на „Максимир“. Треньорът на Динамо Анте Чачич няма полезен ход. Нито може да промени играчите, нито тактиката. Анте Шимунджа обаче получава великолепна възможност да покаже много повече от това, което бе замислил за първия мач. И това да му отвори път към нещо, което малцина от региона са правили. Второ участие с втори различен отбор в групи на ШЛ. Птиченцето му е кацнало на рамото и той не бива да позволява да отлети.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"