Отиващият си футболен сезон със сигурност ще остане в историята на българския футбол. Едно от нещата, които го отличават от всички останали дотук, е, че целият – от начало до край, бе проведен в условията на пандемия. Това доведе след себе си и до още нещо невиждано.
Този шампионат бе най-слабо посетеният в историята. Хората които изгледаха на живо срещите от трибуните бяха малко над 191 000. Разбира се това се дължи на факта, че в по-голямата част от шампионата присъствието на фенове на стадионите бе забранено. И все пак през 60-те години повече от 191 000 зрители са се събирали на мачове само от един кръг...
Другото историческо, което ще се запомни от този сезон, разбира се, е десетата поредна титла на "Лудогорец" и счупването на рекорда от 9 последователни на ЦСКА през 50-те и началото на 60-те. Десетата за първи път дойде с помощта на двама треньори от чужбина – Павел Върба и Валдас Дамбраускас.
От класирането историческо е и второто място на "Локомотив" (Пд), на което „черно-белите“ финишират едва за втори път след 1973 година. Прогресът на клуба и през този сезон е забележителен, както и летящият старт в професията на треньора Александър Тунчев.
Провалът на "Левски" също ще се помни защото доведе до най-слабото класиране в 107-годишната история на клуба.
Сезонът ще остане паметен и с това, че за първи път имахме две ЦСКА-та в елита. ЦСКА 1948, който финишира пети пък бе единственият клуб в елита, който използва само български играчи.
Заслужава да се отбележи и това, че през този сезон за първи път бе въведено и видеонаблюдението в българския шампионат - ВАР. То внесе известна промяна като все по-често започнаха да се дават дузпи, включително и срещу най-силните отбори като "Лудогорец" и "ЦСКА".
От футболистите трябва да се отбележи третата голмайсторска корона на Клаудиу Кешерю, който стана реализатор номер 1 с 18 попадения. Негов съотборник бе играчът с най-много асистенции – Кирил Десподов, който навъртя цели 14, далеч пред най-близкия преследвач – Парвизджон Умарбаев от "Локомотив" (Пд) с 9.
Въпреки пандемията чужденците пак бяха много. Очакваше се извънредната обстановка, породена от коронавируса да доведе до някакъв протекционизъм на българските футболисти в нашето първенство и да стимулира тяхното по-масово налагане в повечето отбори. Това обаче не се случи. Легионерите бяха цели 145 или 32% от всички футболисти.
Едно от най-очакваните неща не се случиха – Мартин Камбуров да подобри головия рекорд на Петър Жеков, от който го делят още две попадения. Това ще накара нападателят на Берое да играе и в следващото първенство, в което постижението трудно ще му избяга. Само 19 мача пък го делят от това да стане номер 1 и по участия в елита – сега е 442, а Георги Илиев е с 461.
Най-интересна и оспорвана бе битката на дъното. Историята и традициите на "Славия" помогнаха „белите“ да излязат победители в нея и да си спестят срама да изпаднат или да играят бараж. Неяснотата около бройката на отборите през следващия сезон, както и неговият формат, предизвика справедливо недоволство от останалите замесени в тази борба, както в Първа, така и във Втора лига. В крайна сметка обаче въпреки многото извънредни и невиждани неща, май всеки през отиващия си сезон получи това, което заслужава.
Материал на "Мач Телеграф"