Поведението на двама от лидерите на Лудогорец - Светослав Дяков и Козмин Моци, отдавна е в полезрението на феновете.
Освен с футболните си качества те често влизат в полезрението си с грубите си изяви. Често оставяни без никакви последствия.
Това дразни феновете, но пък "кучето си лае, керванът си върви". Всъщност толерирани ли са двамата футболисти? В "Сблъсък" кръстосват мнения Красимир Ангелов и Александър Попов от Dnes.bg.
Моци и Дяков са с етикет "Богопомазани от БФС"
Александър Попов, Dnes.bg
Капитанът на Лудогорец Светослав Дяков и румънският защитник Козмин Моци са две от фигурите, които са с най-голям принос за европейските успехи на отбора. Но във вътрешното първенство негласно са сложени на някакъв измислен пиедестал и създават чувството, че са недосегаеми.
Дяков в почти всеки мач от А група е на ръба на червения картон още през първото полувреме, но дори когато е за гонене се разминава с някой и друг жълт в края на мача. Като капитан той има право да разговаря със съдията, но ако се загледате внимателно при него диалозите не се получават - най-често поучава реферите, вдига ръце на невинен или ехидно се подсмихва на всяко отсъждане във вреда на разградски тим.
Миналото първенство наплю Стойчев от Левски и трябваше да има недоволство във футболните среди, за да последва някакво наказание. Но Дяков плю на себе си и колкото да се извинява - с поведението си на терена и толерирането от страна на съдиите уверено върви надолу. Всеки запалянко извън сградата на БФС и стадиона в Разград е наясно, че го играе богопомазан. И това си проличава в мачовете с националния и клубния отбор на европейска сцена. Там прошка няма и ако е за жълт картон в 5-тата минута му се вдига тогава. А ако е за гонене - съдиите не се колебаят.
Още по-смешна е ситуацията с Моци, който заради един гол бе превърнат в легенда, вдигнаха и трибуна с неговото име. Това си е решение на собственика на клуба Кирил Домусчиев, но след издигането му в йерархията Моци реши, че в България всичко му е позволено. Нали всички помните бойните му умения срещу Николич от ЦСКА, за които ако не бяха "ревнали" феновете щеше да си остане без никакви последствия.
Всъщност, Моци показа среден пръст на родния футбол в Ловеч, но и там футболистът отнесе по-голямо наказание от клуба си, отколкото от Дисциплинарната комисия. Миналата седмица Козмин шамароса и Боби Цонев от Левски, за по-сигурно - на два пъти в едно единоборство. Съдията с благозвучен прякор Сватбата обаче не видя нищо нередно и дори и картон не показва. Как реферите никога не виждат бойните умения на Моци остава загадка. В БФС пък палят свещи дежурния делегат да не е описал нищо в доклада, за да имат с какво да си измият ръцете.
"Мечешката" услуга към двамата футболисти обаче рефлектира лошо към Лудогорец. И без писмени доказателства всеки фен е убеден, че отбора се побутва сериозно на домашна сцена. Което води до Милсами, но сме свикнали шефовете да не се вглеждат в провалите. В същото положение през годините бяха и Левски, и ЦСКА, и Литекс. В зависимост кой е имал пари и влияние в БФС. Сега е Домусчиев, утре ще е друг, а феновете все повече ще се убеждават, че вътрешното първенство е цирк.
Добрите играчи винаги са трън в очите
Красимир Ангелов, Dnes.bg
Мине се немине някой друг мач и Дяков и Моци отново попадат в устата на фенове и журналисти. Играели грубо, държали се надменно, позволявали си много... И някак на задна позиция остава очевидното, че двамата, плюс още един-двама свои колеги, са гръбнака на успехите на Лудогорец в последните няколко години. А и оттам на целия ни клубен футбол в Европа.
Да, факт е, че Дяков на моменти играе по-грубо, просто такъв му е стилът. А и позицията. Факт е и че Моци на няколко пъти си изтърва нервите, което не е добре за играч с неговия статут. Но когато прекалят, двамата си получават наказанията. Българският национал си получи заслуженото за плюнката по Борислав Стойчев в мача срещу Левски преди година. И след това се извини за постъпката си. Нещо, което впрочем, колко футболисти биха направили? Моци също бе наказан за случая от април с Николич, макар че съдията на срещата не санкционира румънеца на терена.
Истината е, че силните отбори винаги са се ползвали с известен съдийски комфорт. Днес това е Лудогорец, преди време бяха Левски, ЦСКА, Литекс... Утре може и да е някой нов отбор. Може би това в някаква степен улеснява играта на Дяков и Моци например, но те в никакъв случай не са галени синчета на съдиите или БФС.
Всъщност Моци вероятно бе толериран само в едно – в това, че собствениците на тима кръстиха на него новата трибуна на стадиона в Разград. Но това си е тяхно решение, пък и румънеца си го заслужи в голяма степен след епичния мач срещу Стяуа, който го превърна в легенда за тима на Лудогорец.