На 37 години Клаудиу Кешерю се върна във футбола толкова изненадващо, колкото и прекрати кариерата си. Още по-сюрпризиращ бе фактът, че легендата на Лудогорец и най-резултатен чужденец в Първа лига го направи с екипа на Черно море. След дебюта му срещу Ботев Вр румънецът даде обширно интервю за golazo.ro. „Тема Спорт“ ви предлага част от него.

Клаудиу, кое беше най-трудно през времето, когато не се занимавахте с футбола?

– Не се оттеглих, защото вече не можех. Тогава имаше тежки вечери и нощи, когато не спях наистина. Понякога не всички неща се случват по идеалния начин. За тези, които смятат, че животът работи по идеален начин и че всичко си идва на мястото – не е така. За да имате кариера, която оптимизирате максимално, трябва да излезете от зоната си на комфорт. В много ситуации можех да отстъпя и затова казвам, че за да се отличаваш, трябва да си силен психически. Стигането до едно ниво не е важно. В момента, в който си вече там и свикнеш с определени неща, които ти излизат наяве, е важно да знаеш как да се изправиш.

Как се справяте с моментите на провал?

– Провалът е временен, защото хубавото на футбола е, че щастието трае малко, а разочарованието трае също толкова малко. Имате възможност да се докажете отново, пак и пак. Имаше много ситуации в моята кариера, когато след успешни мачове се опитвах да отговоря на всички съобщения, които идваха – 100, 150, 200 съобщения. Опитвах се да благодаря на всички. Изтощавах се, но го правех. Но след няколко месеца в период на провал идваха само по 4-5 съобщения. Тогава виждаш кой е до теб.

свързани статии

Усетихме съжалението ти, когато каза, че не си се отказал, защото вече не си могъл…

– Не искам да навлизам в много подробности, защото това е минало. Ясно е, че играейки толкова много в чужбина, забелязах, че в страната ни нещата се правят малко по-различно Бях свикнал с ниво на взискателност и решителност, които винаги съм имал. Както и с професионализъм до крайност. Нямаше как да стигна дотук, ако не се опитвах да вляза във всеки сегмент, за да видя с какво мога да го оптимизирам.

Например?

– Преди заспивах много късно след мачове. Пет, шест, седем сутринта. Автоматично губих цяла нощ, а след 4 дни ме чакаше нов мач. Бях като изгубен. Но направих така, че да заспивам 2 часа по-рано, а не в 7 сутринта например.

Какво най-много ти липсваше, когато спря?

– Знам кое не ми липсваше – пътуването с автобус. Ако е повече от 4-5 часа, е убийствено и пречи много на възстановяването, особено след мач.

Трябва ли професионалните футболисти да преминават обучение преди пенсиониране? Има играчи, които изпадат в депресия след такъв момент, особено такива като вас, чието оттегляне се случва внезапно, когато най-малко сте го очаквали.

– Мисля, че тази част може да се подобри, за да са подготвени психологически. Използва се терминът „депресия“, но сякаш те са били малко изгубени, защото са правели преди това едно и също нещо цял живот. Започнах на 7-годишна възраст с мисълта, че ще бъда футболист. Нямаше друг спорт. Ходех на училище и трябваше да имам определени оценки, за да ми позволят да играя футбол. Учех, но крайната цел беше една. Когато играеш 30 години и стигнеш до тази светлина в края на тунела… В момента, в който стигнеш дотам, трябва да предефинираш друга цел. И тогава може да проведеш дискусия с компетентен психолог в областта, защото лично аз се опитах да анализирам състоянията си, за да ги преодолея възможно най-лесно.

Кое ви нарани повече – самото принудително пенсиониране или начинът, по който се случи?

– Начинът, по който се случи.

свързани статии

Как понесохте факта, че трябваше да се откажете?

– Не беше сезон, на който да се наслаждавах. Изиграх 31 мача и вкарах шест гола в малък отбор, който стигна до плейофите. Знаех, че ако нещата се правят както трябва, ще мога да играя отново. Затова тренирах с кондиционен наставник, на когото си плащах само за да се оптимизирам максимално. Когато не играех достатъчно, тялото ми трябваше да бъде натоварено до максималния си капацитет, за да се представя добре, когато получа шанс. Нямах проблем, така бях свикнал и работих извънредно през последните 9 години. Когато бях свободен, знаех какво да направя, за да ускоря процеса на възстановяване или леко да стимулирам тялото.

Какво никой не знае за вас? Може би момент, който е направил така, че да узреете по-рано?

– Знам точния отговор! Мисля, че бях на 11 и през януари имаше лагер, за който родителите ми трябваше да платят. А те нямаха достатъчно пари. Имах учител по физическо, който познаваше баща ми и се грижеше за мен. С него направих лагер – под дъжда и на бетона в училище – аз, татко и той!

Оттам се започна…

– Да! Тази година вкарах 100 гола при юношите. Спечелих и повиквателна за националния отбор и повече не излязох от него.

Искахте ли да разберете как мислят вратарите?

– Аз го правех! След това работих върху това, което беше по-трудно за тях. Винаги съм говорил с вратарите в отборите си. И се опитвах да ги изненадам от всякаква позиция. Оставах и тренирах допълнително. И в 9 от 10 случая трябваше да направя така, че топката да отиде там, където аз искам. Центрирания, освобождавания, завършвания – повторения до откат. Те знаеха какво ще направя, очакваха го. Но аз пак им вкарвах. Защото преди това го бях оттренирал 1000 пъти. Знам при каква позиция какво да направя – какъв е ъгълът ми, колко крачки са ми нужни за хубав удар, по какво още мога да се ориентирам.

Тоест за вас футболът е и математика…

– Трябва винаги да знаете къде сте между полукръга на центъра и полукръга на дъгата на наказателното поле. Знам винаги как да се завъртя в пеналта, защото гледам точно дъгата. И знам накъде да тръгна, за да атакувам директно вратата. И как например да вкарам в долния ъгъл – как да ударя топката, че да отиде точно там. Ако нямате ориентири, как ще играете? Просто ще си на място, на което не знаеш какво се случва. Е, веднъж вкарах и случаен гол в България. Колегите ме поздравяваха, а аз им повтарях, че не исках топката да отиде там. Много рядко съм вкарвал, без да съм стрелял така, както искам.

Има криза за нападатели като вас…

– Според мен нападателите трябва да се тренират сами – чрез специфични упражнения на всяка тренировка. Нужни са конкретни занимания – как да се откриваш, как да завършваш. Това е тайната – повторението! След занимания оставах с колеги и третия вратар – правех по 40 влизания в пеналта, завършвах по 20 центрирания от фланг. Веднъж фалшиво движение и изскачам на предната греда, веднъж на втората! Вкарвах по 9 от 10 центрирания, вратарите не искаха да пазят. Тренирах сам със стойки, за да контролирам дишането си и да не се задушавам. Нямаш ли достатъчно кислород, ти липсва свежест и мислиш по-бавно.

Бихте ли променили някой момент от кариерата си?

– Арсен Венгер изпрати скаут, когато бях на 17 години в Нант, за да ме види. Бях твърде млад и наивен. След това сме се виждали и ми каза: „Здравей, Клаудиу. Знаеш, че изпратих скаут през 2003-та да те наблюдава в Нант“.

Какво научихте в Нант?

– Че трябва да събаряш стени, дори и да не играеш. В един от мачовете вкарах два гола и бихме с 2:0. В следващия не бях титуляр и бе много странно. Но не отидох да искам обяснение. Момчето, което започна, обаче се контузи и влязох аз. Знаех, че трябва да покажа много повече от предходния мач. Сякаш мразех всички, но го превърнах в положителна енергия. Играх по-силно, а треньорът дойде и ми каза, че съм взел теста. Попитах кой, а той само ми каза: „Изпитът за зрялост! Още след първата тренировка знаех, че си го издържал“.

Снимка: БГНЕС