Черно море чества 94 години от спечелването на Царската купа

30 август е един от най-радостните дни в историята на Черно море. На тази дата преди 94 години “Владислав” печели първото издание на Царската купа и става първият Държавен първенец в Българската футболна история.

По този повод ръководството на ПФК Черно море честити на привържениците годишнината от триумфа с първата историческа титла за “моряците” и Българския футбол.

През 1925 г. “Владислав” става шампион на Варна и Варненска Окръжна спортна област (ВОСО) след седем победи и един равен резултат срещу преките си конкуренти. По този начин, отборът си спечелва правото да се пребори за държавната титла, която е първата в историята на Българския футбол след проваления турнир от предната година. В подготовката за финалния турнир “Владислав” среща в приятелски мач силния отбор на АС 23 (София) на 23 юли и го побеждава с 2:1. Първият противник в елиминационния турнир за Царската купа е “Асеновец” (Сливен), но гостите не се явяват и “Владислав” печели служебно. На полуфинала варненци се изправят срещу младия и амбициозен състав на “Левски” (Дупница) и без оcобени усилия побеждават с 4:0.

Финалният мач е насрочен на 30 август в София на игрище “Юнак”. Другият финалист е победителя от Софийската спортна област, “Левски” (София).

Пред 15 000 зрители двата отбора излизат в състав: “Владислав” Варна: Здравко Янакиев – Любен Митев, Петър Христов – Георги Н. Георгиев, Борис Томов, Иван Булгаков – Димитър Димитриев, Егон Терцета, Кръстьо Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов

“Левски” София: Петър Иванов – Александър Христов, Симеон Янков – Гено Матеев, Иван Радоев, Димитър Дражев – Кирил Петрунов, Димитър Мутафчиев, Цветан Генев, Костантин Мазников, Кирил Йовович Съдия на срещата е Иван Батанджиев от София.

Още в 3-ата минута лявото крило на варненци Андрей Иванов отправя силен удар към вратата на “Левски” и заварва неподготвен вратарят Петър Иванов – Вертер, който в опита си да парира удара, вкарва топката в собствената си мрежа, 0:1. По-нататък инициативата преминава в софиянци, но играта им е бавна и безцветна. Безплодието на нападателите е отчайващо и се разминава с очакванията за изравняване на резултата. Нещо повече. Варненци са по-бързи и по-настойчиви, с по-изразена воля и спортна злоба. Около 15 минути преди края на редовното време, капитанът на “Владислав” Егон Терцета поема топката и след самостоятелна акция шутира и затвърждава победата за своя отбор, 0:2.

България има първия си футболен шампион – варненският “Владислав”. След финала ръководството на БНФС дава вечеря за двата тима в столичния ресторант “Славянска беседа”, съпътствана с речи, поздравления и наздравици.

На 2 септември 1925 г. сутринта, футболистите на “Владислав”, вече като шампиони на България, пристигат на варненската гара, посрещнати от стотици членове и привърженици на клуба. Капитанът на отбора Егон Терцета излиза от спалния вагон с Царската купа, която е вдигнал високо над главата си. Разнася се мощно ура. Следват приветствия и множество фото снимки. След това играчите, носейки купата, придружени от ръководството, тръгват пеша към клубните помещения. Създава се голяма спонтанна спортна манифестация. С голямо въодушевление и празнично настроение, играчите и ръководството внасят купата в специално подготвена витрина. До края на вечерта хиляди варненци идват да видят скъпия трофей и да поздравят футболистите герои. Същата вечер СК “Владислав” дава голям банкет, на който присъства кметът на град Варна г-н Петър Стоянов, представители на другите варненски спортни клубове и видни граждани.

На 9 септември 1925 година варненската преса информира своите читатели: “Управителния съвет на шампиона по футбол на България за 1925 г. СК “Владислав” е провъзгласил играчите, взели участие във финала на първенството, за свой почетни членове”.

Гордейте се с историята си, “моряци”!