Най-много от всичко в този мач Кристиано Роналдо вероятно е искал да се разтвори някак си сред съотборниците си.

Вижте ме, аз съм си най-обикновен тип, като всички останали, оставете ме най-сетне на мира! Ето, пресирайте Велозо, той е само на три метра, с какво е по-лош от мен? Гледайте, това пък е Едер. Той също е футболист. Разправят, че бил нападател. И изобщо, престанете да тичате след мене, когато се местя на крилото на Нани!

Но къде ти! В състава на Португалия сред всички тези мургави и небръснати физиономии, лицето на Кристиано изпъква, все едно е албинос.

Между другото, това често се случва на известните хора. Дори на детските снимки си личи, че някое лице го чака необикновена съдба.

Всички са нормални, а Кристофър Уокън гледа като някаква неизвестна никому риба.

Всички изглеждат обикновени, само един е някак странният Путин.

Това момче стана учител по физическо, това има магазин, а този, като порасна, стана Кристиано Роналдо. Сега го боли лявото коляно, но на никого не му пука, защото Португалия очаква от него някакво чудо, а целият останал свят и рекламодателите в това число – поне нещо запомнящо се.

В крайна сметка Кристиано направи малко повече, отколкото можеше (преди турнира той заяви, че е готов на 100%, но е искал да бъде готов на 120%), но селекционерът на иберийците Пауло Пебно дори не намери сили да се зарадва след изравнителното попадение на Варела.

Може би човекът си беше измислил хубава прощална реч за пресконференцията, а 5-те процента шанс, които останаха на тима му след това 2:2, изискват, като начало, да бъдат вкарани колкото се може повече голове във вратата на Гана.

Не стига, че африканците може да са крайно против, ами и головете си Португалия на този мондиал ги вкарва с кански мъки. Иберийците добре контролират топката, често шутират, но тези шутове като правило идват от доста съмнителни ситуации и неудобни зони.

Бенто остана верен на себе си и запуши дупките в състава със следващите по ранг във вътрешната си йерархия (бел. прев. – както навремето правеше Димитър Пенев в САЩ). Оказа се, че в този вариант схемата му изглежда още по-печално. Но в интерес на истината, трудно можеше някой да измисли смислен изход в тази ситуация, освен ако не е отработил предварително някакви варианти.

Влизането на Варела може и да спаси Португалия, но най-характерното тактическо решение беше смяната на Андре Алмейда, който не играеше нито в атака, нито в защита, с Велозо. Той също не помагаше особено на отбраната, но поне се стремеше да играе по-близо до Роналдо, осигурявайки му поне малко свобода.

В резултат на това американецът Фабиан Джонсън цял мач игра на празното дясно крило на САЩ, сякаш е получил своя номер – 23 – лично от Бекъм, а всеки дълъг пас към тази зона изглеждаше като шедьовър на футболния интелект. Може би Джонсън успя да заслужи нелош трансфер, но провалът в отбраната на Португалия изглеждаше не толкова тактически, колкото демографски.

Просто в тази десетмилионна страна вторият по сила ляв бек е на такова ниво, което не е учудващо, като се има предвид, че на този пост той се подвизава отскоро. Трети в списъка сигурно е Антунес от Малага, но него на световното не го взеха. Никой не очакваше, че Португалия ще трябва да се оправя без Коентрао.

Не мисля, че някой в света ще започне да стиска палци на португалците след този мач, въпреки че те се спасиха героично, което беше плюс за футбола като цяло (в края на краищата, за какво са ни толкова много безсмислени мачове в последния кръг?). Защото иберийците не толкова се спасиха, колкото развалиха приказката на далеч по-симпатичните в този мач американци.

САЩ показа свеж, енергичен и ясен футбол, докато португалците с всичките си таланти на моменти напомняха за най-лошите мачове на Русия: безнадеждност, вялост, пълно отсъствие на острота.

Защо се случва така?

Ако футболът на португалците е на първо място култура ("ние сме такива и играем така"), то този на САЩ е технология ("прави еди-как си, за да биеш"), при това една от най-съвременните. Овче сирене срещу "Старбъкс", грубо казано.

Макар че футболът (тоест сокърът) няма такъв престижен статут в САЩ, на какъвто се радва, да кажем, бейзболът, все пак от другите колективни спортове той получава специалисти по физическа подготовка, ползва традициите в тактическите постройки и, най-важното, добре изградените процеси, водещи началото си от училищния и университетския спорт.

Отличен процес плюс няколко харизматични момчета – така се побеждава в ХХI век.

Без общонационално обсъждане на състава, без сложна футболна политика, без вековното бреме на очакванията. Ако в клубния футбол и португалците създават ефективни технологии, то на национално равнище в страната всичко е далеч по-архаично.

Да, понякога културата ражда златни поколения, но заради липсата на нормални процеси през 1998 и 2002 г. португалците прахосаха бездарно два мондиала заради безсмислени скандали.

А ако нищо не се ражда, тогава се налага на левия бек да играе Андре Алмейда, а страната, изпаднала в някакво вцепенение, очаква предстоящите минимум две години, в които ще се мисли как Португалия да се изправи от футболните си колене.

Впрочем, културата си има своите достойнства – на първо място в нея винаги се намира място за национални митове. Така в Португалия навремето 100 години чакали крал Себастиан, който изчезнал безследно след една битка – но блестящият монарх така и не се върнал, и оттогава всичко тръгнало наопаки.

Този архетип на португалската култура заема видно място в нездравите надежди на националния тим, свързани с Роналдо. Кристиано никога не е блестял с националната фланелка, защото в супер клубовете,  които се подвизава, разполага с далеч по-ярки съотборници. Но иберийците все се надяват, че ще дойде ден, когато Роналдо ще заиграе както трябва и тогава вече никой няма да ги спре.

Но в историята на Португалия има и други важни моменти. Страната е извоювала независимостта си от втория опит. Първият, през 1071 г., завършил със смъртта на отчаяния бунтовник граф Нуно Мендеш. Графството било, така да се каже, разформировано, но го възстановили след 20 години. А след още няколко века слънцето вече никога не залязвало над всичките територии и владения на Португалия.

Ако нещо може да помогне на Португалия да излезе от групата си в настоящата ситуация, това са суеверията, традициите и митовете, защото рационални причини не останаха.

А ако това не се случи, на иберийците ще им остане да чакат втори опит и нов национален отбор. Но не така, както другаде чакат да бъде построен нов стадион или да бъде изстреляна в космоса нова совалка, а  както рибарите чакат улов, хвърлили мрежите си в океана, а фермерите се надяват да съберат реколта от родния си сух бряг.

Михаил Калашников, "Спорт сегодня"