Германецът Тони Крос бе един от най-добрите футболисти на световното първенство в Бразилия. Халфът демонстрира страхотна класа, що се касае до тактическите и техническите му умения, а по отношение на географията е уникален. Той е (и ще си остане завинаги) единственият световен шампион от ГДР.
Световната титла е четвърта за Германия, но е първа след обединението на страната през 1990 година. Предишните три успеха бяха постигнати от Западна Германия (или ФРГ) – през 1954, 1974 и 1990.
Роден в Грайсфелд, в крайния североизток на Германия, на 4 януари 1990 г., Крос е един от последните синове на Източна Германия или ГДР. Той се е появил на този в свят в период на големи промени, белязан от падането на Берлинската стена и обединението на родината му.
Може да се каже, че това историческо събитие е оставило своя отпечатък върху настоящото поколение германски шампиони. Стремежът към обединение от края на епохата на Студената война днес може би намира израз в стремежа на немските национали да подчертаят отборното начало в противовес на индивидуалното.
Двете крайности в този голям Отбор, са напереният баварец Швайнщайгер и плахото момче от Изтока Тони Крос. Иронията е, че двамата играят един до друг в средата и успяват да създадат уникална смес от енергия и фантазия.
Крос е отраснал в школата на Ханза (Рощок). През 2006 година той става голмайстор и най-добър футболист на световното за юноши до 17 г. Следват прекрасни изяви в Байерн под ръководството на Юп Хайнкес (който му е треньор и в годината, в която играе под наем в Леверкузен).
На мондиала Крос доказа категорично своята футболна зрялост. Той е готов за нов етап в клубната си кариера. От новия сезон халфът ще смени Мюнхен с Мадрид и ще играе в редиците на новия европейски клубен шампион Реал. Може би едно от обясненията за трансфера е фактът, че за разлика от Лам, Швайнщайгер и Мюлер, Крос не е баварец и не се чувства част от "семейството" на Байерн.
Така или иначе, източният германец Крос днес е гражданин на света, а също и световен шампион: първият и единствен футболист от ГДР, който може да се похвали с това постижение.
Лука Стакул, "Евроспорт"