Само не ми се смейте, но имам още един аргумент защо това световно първенство е най-якото в историята. Ето го: най-добър в полуфинала между Холандия и Аржентина, в който участваха Робен, Ван Перси, Меси и Игуаин, стана защитникът на Астън Вила Рон Влар.
За последно бях гледал Влар на живо седмица преди края на английското първенство. Тогава Астън Вила официално си осигури оставането в елита, като надви Хъл Сити у дома. В онзи мач Влар изпълняваше ролята на типичен метач в схемата 5-3-2. Той влизаше в съприкосновение с топката само за да я изстреля към слънчевото бирмингамско небе. Приносът му за успеха на Вила бе следният: 7 изчиствания, 21 паса (по-малко имаше само вратарят) и извършен фаул, след който Хъл Сити вкара гол. За щастие на домакините, той бе единствен във вратата им.
Как игра Влар на световното видяхме всички. Не успяха да го преодолеят нито испанците, нито чилийците, нито аржентинците. На полуфинала той отне най-много топки, пресече един изключително опасен пас на Масчерано в пеналта, а в 56-ата мин. направи феноменален шпагат и спря Меси, който влизаше към центъра, тръгвайки от левия фланг. След като ненапълно възстановеният Де Йонг бе сменен, именно Влар отговаряше за обезвреждането на най-добрия играч в света. Той се справи с тази задача съвсем спокойно.
С това добрите ми думи по адрес на Холандия се изчерпват. Луис ван Гал преди мача обеща, че отборът му ще играе не срещу Меси, а срещу цялата Аржентина. Оказа се, че е поизлъгал. Той пусна Де Йонг, за да играе персонално срещу Лео. Опорният халф не извърши нито едно нарушение, а Меси намери очертанията на вратата само веднъж и то от пряк свободен удар.
Ван Гал наблюдаваше доволно напразните опити на аржентинците да пробият по крилата, но не бързаше да наклони везните в своя полза. През второто полувреме с появата на Класи холандците започнаха повече да играят с топката, но и това беше операция по неутрализирането на съперника, а не опит за класиране за финала със собствени сили.
Ван Гал, естествено, по-добре познава възможностите на своя тим, но като че ли беше забравил да обясни на играчите си, че за тях мачът не се изчерпва с това да конвоират Меси. Това е дисциплина, в която е най-добре да се изявяват защитниците на Леванте и Хетафе. А тази Аржентина спокойно може да бъде победена дори без да се обръща внимание на Лео. Добре де, гениален е; добре де, ще вкара гол, ако успее, но междувременно тимът на Сабея не владее добре топката в средата на терена, издиша по крилата и само великолепният Хавиер Масчерано се поти и покрива всички останали. На Масчерано, а не на Меси си струваше да бъде обърнато персонално внимание.
Но холандците се хванаха на примамката, забравиха за победата и решиха да действат внимателно, вместо да атакуват слабите места на противника. Странният план на Лалетата може би е предвиждал провеждането на някаква случайна голова атака (като онази, при която Масчерано блокира удара на Робен) или пък е целял да се стигне до дузпи. Но този път Ван Гал изразходва и трите си смени и нямаше как да пусне Крул. А ръцете на Силесен се оказаха твърде меки за ударите на Агуеро и Макси Родригес.
Холандия успя да спре само Меси и превърна в герой на полуфинала Рон Влар. Макар че централният защитник сам се лиши от това звание, като пропусна първата дузпа за Лалетата.
Иван Калашников, "Спорт Сегодня"