Футболът е съчетание от съдба и късмет, в което безспорните истини са по-малко на брой от техните опровержения. Тайнствата и мистериите преобладават.

На световното в Бразилия вече се случиха куп непредвидени неща и случайности, а статистиката упорито опровергава усещанията, които запалянковците придобиват, гледайки мачовете със собствените си очи.

Неймар и Хамес напуснаха борбата в един и същи ден. Изнемогващият Меси се доближава стъпка по стъпка до пиедестала на Марадона, докато най-силното оръжие на Аржентина – нападението – се срутва и принуждава Гаучосите да се осланят на съмнителната си отбрана. Централните защитници побеждават безапелационно централните нападатели на четвъртфиналите. Единственият от четирите мача, който бе решен с дузпи, бе най-неравностойният и този с най-много голови положения. Не само скромните вратари, но и такива, които бяха дошли в Бразилия без надежда да помиришат терен, изведнъж се превръщат в герои (Тим Крул).

А сега ни очакват два полуфинала с озадачаваща история. Аржентинците и холандците имат повече сметки за разчистване, отколкото бразилците и германците – двете селекции, които сами по себе си са енциклопедии на световните първенства.

Бразилия и Германия не се познават

Това ли не е магия? Двата отбора с най-много изиграни мачове на мондиал днес излизат един срещу друг едва за втори път в историята. Вместо това да бъде мачът на мачовете, съдбата е разделила двете селекции почти завинаги.

Бразилия е играла толкова пъти с Германия (вкл. и ФРГ), колкото и с ГДР, която победи в единствената им среща на 26 юни 1974 г. в Хановер с попадение на Ривелино.

Бразилия има 97 мача на световни финали (67 победи – 74%, 15 равенства и 15 загуби), а Германия 99 (60 победи – 67%, 19 равенства и 20 загуби). Шокиращо е, че немците имат повече срещи на мондиал, отколкото бразилците, макар че са участвали само 18 пъти, спрямо 20-те на Селесао.

Противно на догмите, "красивата игра" до момента е донесла само 7 гола повече на Бразилия (210 срещу 203 отбелязани от Бундестима). И обратно, предполагаемата стабилност в отбрана на Маншафта далеч не може да се мери с предполагаемо лекомислената и небрежна защита на златистите: 117 гола е допуснала Германия на световни финали, а Бразилия – едва 88. Значи ли това, че най-добрата защита е да омайваш съперника с топка в краката?

Освен другото, Бразилия и Германия се изправят една срещу друга с разменени роли. Тимът на Льов може и да се върна към доброто старо време срещу Франция, но именно немците по стила си на игра напомнят най-много за някогашната атакуваща и подаряваща положителни емоции на  феновете Бразилия.

Вече нищо не е същото – днес вратарят на Бундестима Нойер играе с усмивка. Кой би могъл да очаква подобно нещо, като се имат предвид мрачните физиономии на Майер, Кан, Шумахер и Леман, в чиито жили течеше не кръв, а оцет.

И обратното – Бразилия на железния сержант Сколари загуби духа на Роналдо, Роналдиньо и Роберто Карлоси и сега разчита на някакви фернандиньовци и луисгуставовци. Радостта от играта заради самата игра бе заменена от трескавия напън в името на трите големи идеала: победа, победа и пак победа.

Това са мистериите на футбола, с неговите бомби, капризи и фалшиви клишета.

Меси се прави на Шави

Един футболен гений като Лео Меси може да играе там, където си иска. Той явно е преценил, че в националния отбор на Аржентина най-силните му съотборници не са в зоната на Шави и Иниеста, а в тази, която самият той обитава в Барселона.

И Меси реши да се върне назад, за да дирижира играта на Гаучосите, отстъпвайки зоната на атаката на Игуаин, Агуеро и Ди Мария. Последните двама обаче се контузиха и Лео ще трябва отново да се изнесе в предни позиции.

Удивителна е мутацията на човека, който преди един-два сезона бе напът да вкара 100 гола за година. На това първенство Лео е отправил само 9 точни удара. По този показател той дели 11-о място със Суарес, Демпси, Хонда и Ориги. Пред него са Бензема (25), Ди Мария (21), Шакири (16), Робен (16), Хамес (16), Кристиано Роналдо (14), Неймар (13), Снайдер (12), Ван Перси (11) и Шурле (10). Освен Неймар, Робен и Снайдер, останалите са прекарали на терена по-малко минути от аржентинската суперзвезда.

Това са мистериите на футбола и неговите импулсивни и непредсказуеми артисти.

Крул, джокерът на Ван Гал

Четирите тима, които продължават надпреварата, разполагат с абсолютно различни козове. Без контузения Неймар Бразилия разчита на торсидата и се надява, че у дома и стените помагат; Германия се готви да скрие топката на противниците благодарение на изненадващите ходове на  Льов; Аржентина си има Меси, а Холандия – Ван Гал. Селекционерът на Лалетата разчита на най-големия тактически репертоар.

Срещу Коста Рика новият треньор на Юнайтед удари джакпота, пускайки в игра Тим Крул. Логиката му беше, че със своите 193 см. стражът на Нюкасъл има по-голям обсег и по-лесно ще опази вратата си при дузпите, отколкото Силесен, който е с 6 см по-нисък. Ван Гал изобщо не се притесни от факта, че на Крул му липсваше игрови ритъм.

Холандският селекционер пренебрегна и това, че стражът на Нюкасъл бе спасил едва 2 от последните 20 дузпи, изпълнени срещу него. Ван Гал винаги е бил твърдоглав, но този път надмина себе си.

Крул знаеше какво предстои. Резервният страж на холандците беше наясно какво е всичките ти съотборници да те прегръщат: "Бях гледал много такива сцени по телевизията".

Макар че това е световното на вратарите, изглеждаше невъзможно една частица слава да е запазена за твърда резерва като Крул.

Това са мистериите на футбола, който на моменти е невъобразимо щедра игра.

Гигантът Америка и джуджето Коста Рика

Вече 84 години Америка не е имала трима полуфиналисти на световно първенство. За първи и единствен път това стана през 1930 г. в Уругвай. В онзи непълноценен, оскъден дебютен турнир, домакините, Аржентина и САЩ влязоха във финалната четворка заедно с Югославия.

Щеше да е невероятен парадокс, ако Коста Рика с нейните 4,8 млн. души население (трета отзад напред по този показател на шампионата след Босна – 3,8 и Уругвай – 3,3 млн.), беше допринесла за подобно историческо постижение.

Централноамериканците участваха едва за четвърти път на мондиал, но оглавиха групата, в която имаше три страни, печелили световната титла (Италия, Уругвай и Англия), след което преодоляха европейски шампион (Гърция), а накрая не се дадоха на трикратния вицешампион на планетата Холандия.

Това са мистериите на футбола с неговите прищевки, които понякога правят от джуджетата великани, и обратно.

Барса и Реал: безумието на Суарес и 450-те паса на Крос

Барса, която ФИФА бе наказала да не купува нови футболисти, е напът да купи един футболист, наказан от ФИФА. Откъдето и да го погледнеш, Луис Суарес е синоним на безумието на футбола, неговите функционери и неговите трансфери.

От своя страна вихреният Реал, който разчита на синовете на вятъра Бейл и Кристиано; ураганът Реал, който  не ще и да знае какво е да владееш топката и да разиграваш търпеливо; Реал, който при всяка възможност пали турбодвигателя, реши да заложи на футболиста, заемащ трето място в класацията за най-много пасове. Повече точни подавания от Крос (450) в Бразилия имат само Масчерано (465) и Лам (471).

Това са мистериите на футбола и на неговите ковчежници.

Хосе Самано, в. "Ел Паис"